Помните ли първия "Отряд самоубийци" (Suicide Squad)?
Ако не го помните, още по-добре. Филмът на режисьора Дейвид Ейър от 2016 г., базиран върху комикси на DC, беше хаотичен холивудски продукт, страдащ от слаб сценарий, излишни опити за модерни интерпретации, безумен монтаж, задкулисни истории за продуцентски намеси, и още, и още...
Нормално е зрител, който просто е останал разочарован след гледането му, да има едно наум, когато се чуди дали да отиде до киното, за да гледа филм с почти същото име.
Въздържанието в случая е грешка - изкушението е налице, и не говоря само за това да гледате отново Марго Роби като Харли Куин. Aко търсите два часа солидно кино забавление, отдайте се на "Отрядът самоубийци" (The Suicide Squad).
Разликата не е само в членуваното име. На режисьорския стол този път е Джеймс Гън, който вече изпълни една невъзможна мисия и превърна шантавата комиксова концепция на "Пазителите на галактиката" в две успешни космически комедии за Marvel Studios.
Гън не само режисира, но е написал и сценария на "Отрядът самоубийци", като съумява да не се повтаря прекалено или твърде осезаемо с другата си успешна поредица. На първо място сменя жанра. Филмът е екшън комедия и напълно отговаря на това определение, редувайки характерния за Гън хумор ("Безопасен е! Изял е 27 деца, но все пак...") с графични сцени на насилие, каквито няма да видите във филм от филмовата вселена на Marvel например и напомнят по-скоро на "Дедпул".
Нужно ли е да сте гледали предния филм от 2016-а? Не. Изобщо. "Отрядът самоубийци" не е нито "започване на чисто", нито продължение в пълния смисъл на думата.
Единственото, което се запазва тук, са основната концепция и някои от актьорите, но Гън съумява да направи напълно самостоятелен филм, който - без да зачерква събитията от този на Айер - да е напълно подходящ и за чисто нови зрители.
В центъра на историята е Отрядът X - група с постоянно променящ се състав, съставена от осъдени престъпници. Сделката, която ръководителят на отряда Аманда Уолър (Виола Дейвис) предлага на всеки от тях, е следната: даденият затворник помага за изпълнението някоя опасна мисия и 10 години от присъдата му/ѝ биват приспаднати.
Но ако се опита да избяга или не следва заповедите на Уолър, бомбата в главата му/ѝ бива активирана и го/я убива на място.
Новата задача пред Отряда X, неслучайно наричан и от самите затворници "Отряд самоубийци", се намира на измисления остров Корто Малтезе, сполетян от скорошен преврат. В стара нацистка лаборатория там се провеждат съмнителни експерименти, а задачата на отряда е не да прави още политически промени посредством куршуми, а да унищожи лабораторията... и всичко в нея. Не е толкова просто, когато новият "ел президенте" разполага с цяла армия. Плановете се объркват неколкократно, а сценарият на Гън съумява да направи няколко резки завоя, които да изненадат зрителите.
Добрият стар комиксов (че и разказвачески като цяло) калъп е спазен: цел-препятствия към целта-изпълнение на целта, но без ярката неизбежност на това развитие и прекомерната героичност, каквито повечето други филми по комикси пробутват отново и отново.
Причината е ясна: главните герои са престъпници. Отрепки. Злодеи, но треторазрядни такива. Гън е ровил много надълбоко, за да изкара някои от най-непопулярните (дори за комикс фенове) злосторници, които да съставят неговия "отряд самоубийци". След това започва най-безсърдечно да ги убива - дори персонажи, които очаквате да оцелеят до финала, не са защитени.
Марго Роби е най-разпознаваемото лице като някогашното гадже на Жокера - Харли Куин, като тук Гън дава може би най-добрата версия на персонажа до момента.
Харли нито е облечена като 16-годишна ученичка, тръгнала по лошия път на наркотиците (визия от първия Suicide Squad, която се оказа особено популярна за Хелоуин), нито е жертва на нечии сценаристки напъни да я еманципират, обграждайки я с по-непривлекателни жени (като в "Хищни птици"/Birds of Prey).
Тук тя просто е едно пълно хахо, което допълва екипът, но не дърпа светлината на всички прожектори към себе си.
По-централна роля има Блъдспорт (Идрис Елба) - изключително точен наемен убиец с проблемни взаимоотношения с дъщеря си. Елба и персонажът му реално заместват Уил Смит и неговия Дедшот от оригинала, при това повече от добре. Британецът успява да предаде постепенно бунта на персонажа си пред очевидната му съдба да се изяви и докаже като лидер.
Останалият актьорски състав и необичайните роли, които Гън е раздал, също са любопитни. Ще видите бившия кечист Джон Сина в най-сполучливата му филмова роля до момента - готовият да убие всекиго в името на мира Миротворец; Джоел Кинаман (Altered Carbon) като все още неуспяващият да контролира екипа си Рик Флаг; Питър Капалди (Doctor Who) като класически зъл учен, но с некласически фетиши; ще чуете дори гласа на Силвестър Сталоун при един от най-абсурдните, но в крайна сметка сполучливи персонажи.
Най-голямото качество на "Отрядът самоубийци" обаче е, че има душа за разлика от предния филм с (почти) същото име, че и от много други комиксови продукции. Доказателство е колко добри резултати могат да се постигнат, когато Warner Bros./DC дадат на талантлив кинотворец свобода.
Другият такъв пример беше "Жокера", а "Отрядът самоубийци" - който няма за цел да запраща политически и социални послания, а най-вече да забавлява публиката - е вторият успешен такъв експеримент за студио, което вече неведнъж е разочаровало с филми за герои като Батман и Супермен.
Новият филм е аргумент и срещу крайните проявления на т.нар. култура на отхвърлянето (cancel culture), защото ясно показва, че талантът на Гън да разказва истории (и да печели пари на студията) е по-важен от това, че някой може да се обиди на старите му смешки.
Да провалиш една адаптация и да направиш втори опит едва 5 години по-късно е голям риск, но в случая с "Отрядът самоубийци" той е оправдан. Филмът на Джеймс Гън е свеж полъх във вече задъхващата се от еднообразие среда на комиксовите филми - с много екшън и хумор, драматични моменти на хигиенния минимум, колкото да разпалят симпатии към няколко персонажи, и опити зрителят да бъде ангажиран не само с визуални ефекти, но и с изненади.
Силата на абсурда в пълния ѝ блясък и поредна успешна мисия за Гън, както и една от малкото успешни такива за комиксовите филми на Warner Bros./DC - това е "Отрядът самоубийци".
