Неизбежно като данъците и смъртта, поредното яйце на подновените филмови класики се излюпи в стрийминг платформата Max. А е едва началото на октомври.
Заслужено такива новини се удрят в колективното ни недоверие, но за новия "Сейлъм'с Лот", базиран на романа на Стивън Кинг, не би било честно да среща толкова първосигнално отношение.
Първо на първо - Кинг е класик, надхвърлил времето и пространството, заради което е съвсем естествено произведенията му да се актуализират през някакъв период. Това не е мода, а традиция.
Писателят не е запазена марка на никое поколение, а книгите му са успели да се докоснат до онази точка на непреходност, която ги прави релевантни на всяко десетилетие.
А още по-хубаво, и достойно за хвалби, е когато творчеството на Кинг се срещне с режисьор като Гари Дауберан ("Анабел", "Монахинята") - истински ценител на класиката, който умее да я смесва с модерното влияние, без да прекалява.
През този филтър е минал новият "Сейлъм'с Лот", дело на режисьора, и се е получил задоволително порядъчен филм - пример за старата школа.
Трейлъра на "Сейлъм'с Лот" гледайте тук:
Носталгичен в хубавия смисъл, уютен есенен филм за вампири, преливащ от осемдесетарско настроение.
Рамката на историята е образцова и изчистена: три акта и един обрат в края. Героите следват сляпо еталона на Кинг, а напрежението боде като иглички, но не е чак толкова силно, че да си изпуснете пуканките от страх.
С други думи, Дауберман е направил филм по шаблон и това се е отразило отлично крайния резултат. Все пак ако не си Стенли Кубрик, когато екранизираш Стивън Кинг, е за предпочитане да ползваш готовите критерии, вместо да се пънеш за творчески интерпретации, които рядко се получават.
С новия "Сейлъм'с Лот" Дауберман ясно заявява, че не е следващият Кубрик, но пък достатъчно си го бива, че да сглоби кадърен филм на ужасите днес.
Обновената му история започва с писателя Бен Миърс (Луис Пулман), който се връща в родния си град, понеже е изпаднал в непреодолима творческа дупка и търси свежо вдъхновение. Не знаем какво го мъчи, но изглежда така, сякаш героят се терзае заради нещо от миналото и се връща на родното си място в опит да стигне до дъното на загадката.
В окъпания от есенни листа Джирусълъм'с Лот Бен се запознава с рецепционистката Сюзан (Макензи Лий), която чете една от книгите му, но понеже не разпознава автора веднага, бърза да изсипе критиките си за творбата.
Малкият град в щата Мейн събира всички клишета, който може да роди ума ви, сред които наличието на сплотена общност и предвидимост, в която пришълците от другаде веднага изпъкват.
Тук-там се намират училищни хулигани, но шерифът дава да се разбере, че няма да позволи на никой да наруши ритъма на ежедневието.
Спокойствието обаче е смутено, когато малко момче изчезва безследно, прибирайки се към дома си. Няколко дни по-късно неговият по-голям брат изпада в странен пристъп и умира, а след погребението му човекът, който е трябвало да зарови ковчега, се оказва на границата между живота и смъртта.
Покосяващата зараза плъзва из Джирусълъм'с Лот и провокира съмнения, че вероятно в дебрите на привидно тихия град се крие нещо зловещо, канещо се да погълне всички жители.
Хората, които познават книгата в дълбочина, със сигурност ще гледат на развитието на историята с хирургическа прецизност. Но ако тепърва се запознавате със "Сейлъм'с Лот", е малко вероятно липсата на пълнота на някои места да ви направи кой знае колко голямо впечатление.
Така е, защото Гари Дауберман работи с най-разпознаваемите техники в киното, когато става дума за филми с вампири. И тук разбирайте старите филми за вампири, а не сагата "Здрач".
Неговите кръвопийци изгарят живи на слънчева светлина, кръстът и светената вода им действат като оръжие за масово поразяване, а най-правилният начин за тоталното им ликвидиране е кол в сърцето. От това по-класически вампир, здраве му кажи.
Библията и религията са основен компонент за борба срещу надигащото се зло и дори гласът на разума в историята - доктор Коди (Алфри Уудард), се съгласява, че е по-добре да се въоръжи с вяра, отколкото с научни хипотези.
Техниките, с които се създава страх в публиката на "Сейлъм'с Лот", също са заимствани от установените образци в киното.
Кинематографията се заиграва с рязкото движение на камерата, с тъмнината и ярко светещите очи на вампирите, с фокуса върху един персонаж, докато на фона се движи неясна фигура. Все изчезващи номера в ерата на технологиите и CGI, но произвеждащи ефект.
Най-голямата ми критика, която може би и феновете на книгата ще уловят, е, че персонажите не са емоционално задълбочени.
Не разказват историите, не споделят трагедиите и страховете си, а това пречи на аудиторията да се свърже с тях. Трудно може да харесаш герой, който нямаш времето да опознаеш.
Дауберман сякаш е галопирал през личните им истории в опитите да стегне филма си до 2 часа, но така е пропуснал да създаде запомнящи се персонажи. И е много вероятно никой да не се сети за филма му след няколко месеца, защото не е открил образ, с който да се свърже на емоционално ниво.
Но извън този пропуск "Сейлъм'с Лот" е много приятен филм в съзвучие с октомврийското време навън. Създава настроение за опасност и събужда носталгията на зрителите меланхолици, без да ги отегчава.
"Сейлъм"с Лот" от 3 октомври е в каталога на стрийминг услугата Max.
ПРИСЪДАТА ЗА "СЕЙЛЪМ"С ЛОТ": 3 от 5 кафенца
