Стивън Спилбърг очевидно е решил, че след като разнежи публиката с автобиографичния "Семейство Фейбълман", е време да се върне към това, което владее най-добре - да гледа към небето с детинско умиление и да харчи космически бюджети.
Новият му проект "Денят на истината" (The Disclosure Day) се оказва точно такова научнофантастично бягане с препятствия - филмът изглежда зашеметяващо, но е разказан в рамка, която подхождат повече на приключенски филм от 80-те години, отколкото на съвременно кино.
В началото историята се развива по два напълно независими коловоза, а главните герои дори не подозират за съществуването си.
От едната страна е Даниел (Джош О'Конър) - кибер експерт в супер тайна правителствена организация, чиято единствена цел е да крие от простосмъртните, че извънземните са ни идвали на гости.
Трейлъра гледайте тук:
Внезапен пристъп на съвест го кара да открадне флашката с най-строго пазените видео доказателства за чуждия разум, превръщайки го в мишена номер едно. Заедно с приятелката си той плюе на петите си, преследван от глутница правителствени агенти, водени от Ноа Сканлън (Колин Фърт).
Целта на Даниел е да стигне до тайната база на Хюго (Колман Доминго) - бивш агент ренегат, решил да отвори очите на света.
По същото време, на другия край на държавата, Маргарет (Емили Блънт) изживява свой собствен кошмар.
Тя е обикновена водеща на прогнозата за времето, която една сутрин се събужда с шокиращи космически екстри. Като гръм от ясно небе героинята започва да разбира и говори всички езици на планетата, плюс един извънземен диалект за разкош.
Бонус към този лингвистичен шок е новото ѝ шесто чувство - способността да вижда най-дълбоките страхове на хората и да им казва точно това, което имат нужда да чуят.
Когато това нейно вселенско радарче се засилва, Маргарет улавя плановете на Даниел и Хюго от разстояние и решава да тръгне към тях, за да сглоби липсващите парчета от пъзела.
След като пътищата на Даниел и Маргарет най-накрая се пресичат, филмът се превръща в доста наивна и безкрайна игра на котка и мишка, в която група обикновени хора правят на пет стотинки най-изпечените тайни служби в света.
Цялата дигитална мощ на Пентагона и агент Ноа Сканлън не могат да заловят двама души на магистралата, които просто носят компромати.
Тази нелепа динамика лъсва най-вече заради подхода на разказ на Спилбърг, който е твърде старомоден. Режисьорът механично прехвърля действието от напрежение в напрежение, залагайки на изпитани, но вече поизносени жанрови хватки.
От героичното измъкване под носа на врага, до класическите оркестрови кресченда, които ти казват кога точно трябва да се потиш от страх.
Този приключенски екшън арсенал изглежда някак рециклиран и ме кара да се чудя дали Спилбърг не е извадил от чекмеджето някой отхвърлен сценарий от златните си години.
Въпреки ретро режисурата, технически филмът е на ниво - актьорите играят безупречно (все пак Емили Блънт може да изнесе филм и на извънземен език), а визуалните ефекти са зашеметяващи.
За продукция с бюджет от 400 милиона долара, няма как да е другояче.
Истинското разочарование обаче идва на финала, където Спилбърг изневерява на собствените си обещания.
Продукцията през цялото време подгрява за това какво би се случило с човечеството, ако един ден получи неоспорими доказателства, че извънземните наистина съществуват и са били сред нас.
Вместо да развие тази дълбока тема, режисьорът просто хвърля бомбата на истината, взривява интернет в киновселената си, след което пуска финалните надписи и оставя публиката да се оправя сама с последващия хаос.
В крайна сметка "Денят на истината" остава ниска топка за създател от ранга на Спилбърг.
Това е развлекателно кино за лятото, което обаче оставя усещането, че си си купил билет за космически кораб, а си получил качване на старомодна въртележка в парка.
ОЦЕНКАТА ЗА "ДЕНЯТ НА ИСТИНАТА": 3 от 5 кафенца
Филмът излиза по кината на 10 юни.
