Сякаш е неизбежно нападателите да бъдат оценявани по отбелязаните голове.
Живеем в ера на статистики, цифри, рекорди, а работата на хората в атака е преди всичко да поразяват мрежите.
Съществуват обаче и изключения.
Днес може би ги срещаме малко по-рядко във футбола на най-високо ниво, но преди години помним множество прекрасни футболисти в нападение, които не впечатляваха с головите си показатели.
Роберто Фирмино при престоя му в Ливърпул беше идеален пример за нападател, допринесъл с много повече от точните си попадения.
А ако се върнем по-назад, ще открием и други някогашни звезди, играли ключова роля в отборите си без никога да са вкарвали дори 15 шампионатни гола за съответните състави в рамките на един сезон.
Емил Хески
В статистиката му фигурират само седем гола в 62 мача за Англия, но има причина защо Майкъл Оуен толкова обичаше да играе заедно с него.
Оуен отбеляза 13 от попаденията си за националния тим, докато имаше Хески за съотборник и в "трите лъва" и в Ливърпул, възползвайки се от комбинативната игра на снажния таран.
С физическото си присъствие, отличното позициониране и липсата на всякакъв егоизъм, Хески вършеше черната работа, за да дава възможност на Оуен да блести максимално.
Дуото се разписа общо 88 пъти за Ливърпул между 2000 и 2002 г., а най-доброто постижение на самия Хески си останаха 14-те попадения през сезон 2000/01.
Нванкво Кану
В най-силните си години нигериецът беше една от най-големите африкански звезди.
Ако не беше използван предимно като резерва в Арсенал, най-вероятно щеше да надскочи летвата от 15 гола, но топ постижението му си останаха 12-те от кампания 2000/01.
Разбира се, в онези години тимът на "артилеристите" беше внушителен и нямаше нищо срамно в това да бъдеш втора цигулка на фигури като Тиери Анри и Денис Бергкамп.
Пък и Кану показа класата си и по-късно в Портсмут, когато помогна на отбора на Хари Реднап да спечели Купата на Англия през 2008 г.
Питър Крауч
Нямаше как да го сбъркаш на терена с неговите два метра ръст и едва около 75 кг тегло.
Като автор на над 100 гола във Висшата лига и рекордьор по попадения с глава в английския елит, за Крауч не може да се каже, че не е бил резултатен.
Той обаче няма повече от 12 за един сезон, а най-доброто му постижение беше с екипа на Саутхемптън и му спечели трансфера в Ливърпул.
Важното е, че дори когато не вкарваше, Крауч беше полезен на терена и демонстрираше работливост, комбинативност и добра техника за своя ръст.
Крейг Белами
Още един бивш футболист на Ливърпул, който даже изкара два периода на "Анфийлд", а премина и през Манчестър Сити и още редица клубове на Острова.
Когато уелсецът се намираше във форма, беше същински кошмар да се играе срещу него заради скоростта, агресията, себераздаването в играта му, както и заради гадните номерца и подмолните трикове, на които беше склонен.
По същите причини беше изключително полезно да го имаш за съотборник.
В кариерата си Белами показа и нужната адаптивност и след началото му като полузащитник, се преквалифицира в централен нападател, а после и във флангови играч.
За Блекбърн пък достигна 13 гола във Висшата лига през 2005/06.
Ейдур Гудйонсен
14-те му гола за Челси през 2001/02 може да не изглеждат като нещо феноменално, но исландецът изпревари по продуктивност далеч по-скъпи нападатели като Джими Флойд Хаселбанк, Адриан Муту, Ернан Креспо и Матея Кежман.
Жозе Моуриньо и екипът му бяха наясно, че Гудйонсен няма да счупи някой голов рекорд, но оценяваха цялостните му качества и затова той продължи да дава своя принос за Челси, преди да премине в Барселона.
Заедно с Хаселбанк сформира партньорството, определяно като "огън и лед" заради доста различните характери на двамата.
Дуото обаче далеч не беше толкова продуктивно извън терена - Гудйонсен призна, че е профукал към 400 хил. паунда покрай обиколките си из казината заедно с Хаселбанк.
По-късно и в Барса оценяваха колко ценен отборен играч е Гудйонсен.
Още когато пристигна на "Камп Ноу", Роналдиньо каза за него: "Познаваме се бегло, но той е играч, който винаги избира най-добрата позиция и е много интелигентен. Имам чувството, че много ще се забавляваме заедно този сезон".
Кристоф Дюгари
Днес е запомнен най-вече като част от отбора на Франция, който стана световен шампион на своя земя през 1998 г. и взе европейската титла две години по-късно.
На клубно ниво игра в Милан и Барселона, а даже изкара период в Бирмингам към края на кариерата си, като през цялото време оставаше сред най-добрите образци за класен, но безрезултатен нападател.
На Евро 2000 беше титуляр в повечето мачове на "петлите" и отбеляза общо... един гол.
Също толкова пестелив беше и в клубовете си, където нито веднъж не достигна двуцифрен брой попадения в една кампания.
Но пък притежаваше магия с топка в краката и се радваше на любовта на феновете.
Михаел Лаудруп
Датчанинът остава в историята с петте поредни титли на Испания през 90-те.
Първите 4 от тях бяха с екипа на Барселона в дрийм тима на Йохан Кройф, а после Лаудруп скандално премина директно в Реал Мадрид, за да стане шампион и с "белите".
Макар че беше ключова фигура в атаката на двата испански гранда, той така и не отбеляза над 13 гола в някой от шампионските сезони.
А до 15 стигна единствено в началото на кариерата си в датския елит.
Както казваше за него Мишел Платини: "Михаел притежаваше всичко, освен едно: не беше достатъчно егоистичен".
