Има четири студийни албума, стотици концерти, а дуетите й със Спенс и Ъпсурт откриха формулата на медения женски глас, украсяващ мъжки хип-хоп речетатив. Много преди на сцената да се появят музикални продукти като Гери Никол с Криско.
Белослава прилича на самото море, което толкова обича. Излъчването й е кротко, благо, но и силно, гласът й е упойващ, движенията - плавни. Тя е един от малкото български артисти, които могат да се похвалят с пълно отсъствие на пошлост, надменност и неонов орел от евтина слава.
Но това вече го знаете. Интервюто й в Webcafe ще се опита да ви срещне с някои неща за Белослава, които не знаете.
Какво е общото между Белослава, Рут Колева и Миленита? Прези уикенда е Sofia Spark Fest, на който отново ще изнесете съвместен концерт.
Рут беше причината да се съберем. Тя реши, че нашата публика хем много си прилича, хем не си прилича, и имаме много общи послания. И трите сме автори и съавтори на музиката и посланията, които създаваме през годините. По един или друг начин се бунтуваме срещу така наречения „мейнстрийм".
Аз винаги съм била с единия крак в елегантния ъндърграунд, същото се отнася и до тях. Посланията им ги правят различни, освен това Рут и Миленита са безкрайно талантливи, огромно удоволствие е да работиш в компанията на талантливи хора.
Публиката ни знае как протичат нашите концерти: винаги аз започвам първа, защото съм най-възрастна и най-смела. След това пее Рут, а накрая винаги завършваме с Милена, тъй като нейната музика има по-пънк, ударно и вдигащо звучене. Е, и трите сме вдигащи. Ние сме едни смели, възпитани, чисти момичета.
Близки приятелки ли сте?
Не се виждаме редовно, но когато се засечем, говорим на теми, по които не споделяме с никой друг. Близки сме творчески, емоционално, музикантски. Публиката ни продължава да идва на нашите съвместни концерти. Фактът, че досега не сме направили общо парче, говори колко сме разсеяни, емоционални и истински. Нямаме практичен план. Но пък имаме парче. Казва се „Компотът на баба", аз написах текста и в него става дума за детското приятелство на няколко момичета.
Чакаме единствено Миленита да направи музиката към него: вероятно това ще се случи в близките 10-15-20 години.
А каква е вашата публика?
Изключително интересна. На последния лайф в „Маймунарника" дойдоха хора с прекрасно излъчване, децата им бяха по раменете, те седяха по земята, пиеха бира, бяха свободни, разрошени, човешки - нещо, което винаги съм търсела. Така съм си представяла публиката на Удсток.
Къде откриваш творческата си искра?
Точно там - в хората, които идват да ни слушат. Няма нищо по-хубаво от чистотата: на ума, на тялото, на душата...една жена без грим, бижута, токчета и аксесоари е много по-привлекателна, защото атрибутите отнемат от нейната същност. Красотата е навсякъде и всеки ден имаме повод да се палим от нейната искра.
През последните дни на морето узряха смокините. Всяка сутрин закусвам от дървото и всяка сутрин благодаря за това. Половината си песни съм написала на морето - там ми е искрата.
Колко песни написа това лято?
Нито една. Но това не ме притеснява. Не считам, че продуктивността прави твореца. Когато пиша, искам да съм откровена. Изкуството не е поточна линия. Музиката е моето послание и връзка с хората и ако не съм искрена в нея, няма смисъл да я правя.
А когато напишеш един текст, на кого го показваш?
На никого. Писането на текстове у нас малко граничи с чалгата. Много ми се иска хората да обръщат повече внимание на словото, да знаят за какво говорят, когато пеят. Текстът е плод на човешко убеждение, а не просто някакви навързани думи, прикрепени към мелодия. Текстове на песни като „По-полека" на Стефан Вълдобрев и „Фалшив герой" на Тодор Колев ме карат да вярвам, че е имало, има и ще има музиканти, които с музиката си предават послания.
По какви теми ти се пише?
Алтернативни теми. Не ми се пише за обичайните любовни състояния, искам да дискутирам в песните си кривата страна на нещата.
Всички ме мислят за спокойна, блага и хармонична и наистина, аз съм такава, но вътре в мен има и много бунт. Една от темите, по които мисля, е продължение на „Празен поглед" и се отнася до чалга културата.
Какво те прави щастлива?
Това, което ме прави щастлива, е че с годините съм отгледала една здравословно мислеща, европейска публика, която отново ще дойде да ни слуша на Sofia Spark Fest. Тази публика е поредното намигване към хората, което идва да им напомни, че живеем в европейска столица. Много харесвам София. Градът и публиката ми са причината да остана да живея в България.
Искрата на твоето лято?
Смокините, вишновката с канела и карамфил, която правим всяка година, приятелите, които идват на морето, дългите следобеди с розе и праскови и слушане на музика, които прерастват в музика на плажа. Какво по-вдъхновяващо от това? Живея на морето вече повече от 20 години и за 5 месеца от годината цялата ни къща се пренася там. Мисля, че там ще остарея.
Как изглежда близкото ти бъдеще?
След Sofia Spark Fest, с който отварям страницата на есенния сезон, ще пея на 6 октомври в Sofia Live Club, където ще представя първия Soulful Autumn Edition Vol.1 За Коледа мисля отново да направя голям концерт, още не знам къде. Работя по четири теми за един сингъл, чието време вече е дошло. От една година не съм правила нова песен. Крада теми от хора, ситуации, случки, от всичко около мен. И ако не изплюя това, което съм натрупала веднага, започвам да гледам налудничаво и вкъщи ме гледат накриво.
Започна сезонът на риалититата. Няма ли да те видим в Къщата на „VIP Brother" или каро жури в „X Factor"?
О...не. Не бих могла да спя спокойно в къщата на „VIP Brother". Относно музикалните риалитита, имала съм много покани да бъда жури, но винаги съм ги отклонявала, тъй като не бих могла да отрежа крилете на някого, и със сигурност не бих могла да го направя публично. Освен това, участието в подобни формати прави човека трън в очите на медиите, които започват да вадят от него мръсотия, която може дори да не е истина. А както вече споменах, за мен чистотата е най-важното.
