През 1963 г., на фона на внушително надигащата се рокендрол сцена, един луд по китарите тийнейджър майстори вкъщи заедно с баща си и се опитва да си направи собствена, уникална електрическа китара. 50 години по-късно момчето е жива рок легенда, китарен гуру и символ на една от най-големите групи на всички времена. А създадената в домашни условия китара - Red Special - все още е негов верен спътник, дефинирала уникалния му стил и достигнала статут на икона.
Да, великият Браян Мей все още свири на китарата, която самият той нарича „старата госпожа" и която звучи във всички албуми на Queen и на всички негови концерти. Това е и инструментът, с който той закова английския химн от покрива на Бъкингамския дворец на златния юбилей на Queen през 2002 г.
Китарата е истинска звезда със собствена страница в Wikipedia и собствен бодигард, отговарящ за нея по турнета, а марката Brian May Guitars не спира да произвежда нейни копия за масовия потребител. Сега, за да отбележи 50-годишнината на китарата и за радост на всички свои фенове по света, Браян Мей издава и книга, в която описва детайлно всеки етап от процеса по създаването й така, както той и баща му са я сглобили.
Само че в далеч по-личен план, легендарният 67-годишен музикант си припомня не просто появата на китарата, а разкрива за пръв път и топлите, но сложни взаимоотношения, които е имал с баща си.
Детството
Изминали са повече от 20 години от смъртта на баща му, но докато говорим с Мей, той е видимо развълнуван, завръщайки се към онези безценни часове в домашната работилница. „Бях единствено дете и живеех доста закътано в малката ни къща във Фелтъм, Мидълсекс. Баща ми беше електронен инженер и през войната беше служил в Кралските военновъздушни сили, където беше срещнал и майка ми, тогава също част от тях.
След войната те се оженили, появил съм се аз и той си е намерил работа в „Конкорд". Татко можеше за измайстори всичко. Той превърна свободната ни спалня в работилница и в нея сам създаде всичките ни домашни електроуреди, включително и телевизора".
Браян Мей си признава, че е бил тотален отличник в училище и прелитал през изпитите с върхови оценки, а любовта му към музиката била разпалена от баща му, който свирил на пиано и на банджолеле изцяло по слух.
„Но аз отчаяно исках китара и когато бях на седем майка ми и баща ми успяха да спестят, за да ми купят една акустична - която още пазя - след което той ми показа основните пръстовки на банджолелето. Не след дълго я бях електрифицирал и вече я включвах в направен вкъщи усилвател. На 16 вече отчаяно се нуждаех от истинска електрическа китара, но нямаше как да си я позволим, затова с с баща ми се заехме сами да си я направим".
Разколът
Мечтата на Брайън била инструмент, който да може да му „говори" и да му „отвръща по естествен начин", както това се случвало при неговия герой - Джими Хендрикс. И Харолд Мей успял да осъществи това желание на сина си, като му помогнал да направи инструмент с характерно звучене, дефинирало целия му стил на китарист.
„Отне две години и беше направена изцяло с подръчни материали, каквото успеехме да изнамерим. Грифът беше част от стара камина. Ръчно отбелязахме позициите на прагчетата със стари седефени копчета, а ръчката за тремолото беше направена от държач за чанта на велосипед, с поставено накрая връхче от една от иглите на майка ми за плетене!
Беше много специален период, въобще не се карахме за нищо. Макар че татко се скъса да ругае, когато длетото се хлъзна и издълба голямо парче от дървото. Така и не успя да си го прости, беше такъв перфекционист. Изобщо не предполагахме каква роля ще изиграе Red Special-а (кръстен на червеното дърво, от което е бил направен) в живота ми - мислех, че просто ще се забавлявам с него вкъщи".
Но по ирония на съдбата, Мей не е можел да предвиди и как това ще се окаже китарата, разделила за дълго него и баща му. Защото докато следвал астрофизика в Лондон, Браян срещнал Фреди Меркюри и се родила бандата Queen.
„Баща ми беше покрусен, когато предпочетох групата пред това да завърша образованието си. Но в крайна сметка музикалното изкушение беше прекалено голямо, особено когато получихме предложение да тръгнем на турне с Mott the Hoople.
Щом нещата с Queen потръгнаха, с него не си говорихме близо две години. Той не понасяше и факта, че живеех с една жена, която по-късно се оказа първата ми съпруга, Криси. Той го считаше за неморално. Аз не можех да го разбера. Имаше такъв вътрешен конфликт в него. От една страна, той беше толкова съпричастен към музиката ми - все пак ми помогна да си направя китарата - но от друга, не можеше да приеме живота ми на рок звезда.
Разколът между нас оказа унищожителен ефект върху здравето на майка ми, докато тя се мъчеше да установи мир помежду ни. Докара я до пълен срив. Наследил съм ината на баща си и тя не можеше да накара никой от нас да отстъпи. Все още съжалявам, че не бях по-отстъпчив, но с баща ми се оказахме твърде еднакви".
Помирението
Повратната точка обаче все пак настъпила - когато Queen свирили в Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк през 1977 г.
„Качих нашите на „Конкорд" - по който баща ми беше работил, но така и не можеше да си позволи да лети с него - и му казах просто да види какво мисли. Дойдоха с Криси и бебето ни Джими. Запазих им хотел, казах им да си поръчат руум сървис и след шоуто татко ми стисна ръката и каза „Добре, сине, сега разбирам". Това беше невероятен момент за мен - толкова отчаяно исках одобрението му".
Още по-удивителното е, че доста по-късно Мей узнал скритата причина за неодобрението на баща си към начина му на живот. „Той ми довери, че когато се върнал от военновъздушните сили, му се искало да пробва да засвири с група. Но аз вече съм бил на път и той се нуждаел от сигурна работа. Тогава осъзнах, че му е било трудно да приеме моя избор, защото това е била мечта, от която е бил принуден да се откаже".
Харолд Мей успял да скрие от сина си и финансовите битки, които водил през целия си живот. „Като малък не осъзнавах, че сме били много, много бедни. Когато разбрах, че баща ми все още се опитва да си изплати ипотеката в късните години от живота си, аз просто го направих вместо него. Но той не се чувстваше добре от това и ми каза, че счита, че се е провалил, защото аз съм изкарвал на вечер толкова, колкото той изкарал в цялата си кариера. Но това не беше вярно - той беше чудесен.
Татко умря от рак през 1991 г. (същата година като Фреди), а беше само на 66, в добра форма и въобще не пиеше. Но пушеше по 40 на ден и това го уби".
Докато Браян още бил в шок след смъртта на баща си, майка му хвърлила още една бомба. „Мама ми каза, че са имали наистина трудна връзка. Но като дете нямах идея за това, чувствах се в сигурно и любящо семейство. А тя е усещала, че просто живее в сянката на баща ми, както правеха съпругите по онова време. Навакса си доста по-късно, когато заработи като аптекар и се превърна в страхотен, светски човек.
Прекарах чудесни 10 години с мама преди тя да умре внезапно на 76 години от аневризъм. Иска ми се и двамата да бяха още тук, особено за да отпразнуват 50-ия рожден ден на Red Special. Мотото на татко беше „Ако си заслужава да правиш нещо, заслужава си и да отидеш до крайност с него". Със сигурност направихме това с Queen!
Затова се надявам, че той би се гордял. Откакто умря, станах човек, който се опитва да даде своя принос към света, и то не само чрез музика. Мисля, че би се усмихнал, би поклатил глава и би казал „Да, сине, ти направи каквото трябваше".
