Лора, Amoric и утре в Ирландия

Последното, което бихте очаквали България да изнася навън, е музика, при това - модерна поп или рок музика. Но емиграцията, особено на музиканти, е с традиции по нашите земи. Така че - запознайте се с Amoric, макар че сигурно вече ги познавате, дори и да е под друго име.

Имаше едно време една певица/група Лора от Бургас. Лора издадоха един чудесен албум в стил алтърнатив рок в началото на дестилетието и направиха поне два изключително значими хита, които и досега си спомняме с носталгия - „Рая" и „Нова". Групата имаше отчетлив нюх към хита и мелодията - нещо, което рязко я открояваше на фона на почти напълно замръзналия в далечното минало български рок.

В средата на десетилетието Лора потеглиха на участия в чужбина и в един момент просто обявиха, че се местят в Ирландия. Няколко години по-късно ги срещаме с великолепен нов клип на чудесна песен, с променен състав и под името Amoric. Приятен повод да ги помолим да ни кажат какво се случва около тях и с тях в Ирландия тези дни.

Как ви хрумна идеята да емигрирате в Ирландия?

Винаги сме искали да разширим хоризонтите пред групата и когато се появи възможност да го направим, не се поколебахме.

Защо Ирландия?

Нашият мениджър е ирландец и по-лесно беше да работим заедно, ако и двете страни са на едно място. И след като той нямаше да се премести в България, логично бе ние да се преместим там.

Как започнахте там? От какво - с музика или ...?

Имахме късмета да сме осигурени с добра база за репетиции и записи и да можем да си позволим лукса да свирим и пишем музика нон-стоп.

Кой беше първият ви успех?

През 2008 г. стигнахме до финала в рок категорията на конкурса „Джон Ленън" с едно от парчетата ни - „The Blame".  Всяка година десетки хиляди групи и изпълнители от целия свят взимат участие в него, а журито включва големи имена от музикалната индустрия и да бъдем между финалистите ни даде морален тласък и увереност в способностите ни на песнописци.

Нямаше ли моменти, в които сте съжалявали или сте искали да се върнете обратно?

Има трудни моменти, но не може да става въпрос за съжаление, даже се чувстваме късметлии, че можем да правим това, което обичаме, независимо къде. За връщане не сме мислили, по-скоро сме подготвени да пътуваме още, ако се наложи.

Как се отрази кризата на Ирландия?

Не сме финансови експерти, но от отзивите, които чуваме, Ирландия понесе сериозен удар.  Като музиканти (и българи) позицията ни е доста различна от тази на средностатистическия ирландец и не можем да преценим от първа ръка отражението на кризата върху хората и самата държава.

Как се стигна до промените в състава?

По различни причини. За всички беше жалко да видим пътищата ни да се разделят след близо десет години заедно, но все пак по-важно бе всеки да се чувства щастлив и удовлетворен доколкото може от това, което прави.

Има ли други БГ музиканти в Ирландия? И изобщо, разкажете за срещите ви с българи там?

Имахме щастието да се запознаем предимно с приятни хора от България,  много от които бързо се превърнаха в наши добри приятели. Между тях няма нито един музикант, но за сметка на това повечето ни познати ирландци свирят в различни групи тук.

Идвате ли си понякога в България и ако да - как ви се струва тя сега, погледната отвън?

Същата, както когато си я гледахме и отвътре:) Някои неща продължават да ни дразнят, други пък ни липсват понякога - честно казано бихме се прибирали по-често, ако можехме. И все още ни се иска да направим няколко концерта, които отдавна планираме, но все не успяваме да осъществим.

Има ли някои сегашни БГ групи изпълнители, които харесвате?

Групи като Остава, Gravity Co. и P.I.F. винаги са ни били любими. Радваме се, че по един или друг начин продължават да правят музика, въпреки трудностите.

Сменихте ли стила си и защо?

Не бихме казали, че има някаква основна разлика в стила, но времето и промените в състава неминуемо са дали своето отражение върху звученето на групата. За нас това е естествен процес, както и търсенето на нови и различни изразни средства.

Защо сменихте името на групата? Какво означава новото?

Име като „Лора" лесно води до объркване дали сме група или солов изпълнител, нещо което се случваше от време на време и в България. Преместването ни в Ирландия беше идеалният момент за подобна промяна. Минахме през доста варианти, един приятел предложи Amoric и решихме, че доста ни харесва. Не сме го срещали в речниците, но по звучене поразително прилича на ирландската дума за „утре", което ни се стори интересна връзка. Много хора го свързват и с някаква любовна тематика заради присъствието на „amor", също приятна асоциация.

Къде се целите сега?

Основната ни цел е да си осигурим добър договор с лейбъл, който да поеме финансовия и организационен товар, за да можем да се отдадем изцяло на свирене и писане на музика. Сега е по-трудно от всякога за една група да се реализира, но с малко късмет и много упоритост се надяваме, че ще успеем да направим една задоволителна музикална кариера.

Какви са перспективите?

Вече подписахме с издателски компании във Великобритания и Канада, които се занимават екслузивно с пласирането на песни за реклами, филми и други формати в медийното пространство. Бяха ни предложени и няколко договора от независими лейбъли във Великобритания и Щатите, има интерес и от по-големи компании, които държат да видят групата и на живо преди да се стигне до по-сериозни преговори. В момента претегляме опциите си и същевременно работим по записите на още няколко нови парчета, които се надяваме да наклонят везните в положителна посока.

По-щастливи ли сте сега?

В някои отношения, да. Като цяло положението в музикалните среди в целия свят се промени драматично през последните години и понякога е трудно да не попаднеш в лапите на отчаянието. Но най-вероятно, ако спрем да опитваме, ще сме доста по нещастни :)

Кажете още нещо, което бихте искали да знаят хората тук за вас...

Това, което хората трябва да знаят за нас, се съдържа в музиката ни.  На някои може и да не им казва много, но към тези, за които значи нещо - добре дошли в нашия свят, благодарим, че се отбихте :)

Ако може и малко бизнес - работите ли с мениджър?

Да, вече три години, чувстваме го като част от групата.

Каква е разликата с България?

В интерес на истината, не е голяма. Ирландският музикален пазар е доста тесен и групите, които са известни на местно ниво, също трудно се справят с продажби и концерти. Основната ни идея никога не е била да правим кариера в Ирландия, а по-скоро да я използваме като трамплин за по-нататъшното ни развитие. Местата, на които си струва да направиш впечатление, са Великобритания и Щатите, каквото е останало от музикалния бизнес е концентрирано в тези две държави.

Успяхте ли да направите музикален продукт - имам предвид музика, маркетинг на продукта, участия, продажби?

Написахме доста парчета откакто сме в Ирландия, но без подкрепата на лейбъл е трудно да издадеш цялостен продукт, даже голяма част от написания материал засега няма да види бял свят. До момента сме пуснали две  EP-та за дигитален даунлоуд, придружени от няколко концерта и фестивални участия, но честно казано не очакваме луди продажби, най-малкото не можем да си позволим да  направим необходимия маркетинг, както е с повечето независими групи.

Как използвате интернет за маркетинг на продукта?

Интернет ни е основния инструмент за маркетинг за момента, засега музиката ни се продава единствено онлайн. Имаме сайт естествено - www.amoric.com, заедно със задължителните Facebook, Myspace, You Tube и Twitter страници.

Малко неща, които ви кефят в момента като музика?

Запалихме се по една шотландска банда, Biffy Clyro, които съвсем не съществуват от вчера, но едва наскоро попаднаха на радара ни. Taylor Hawkins and The Coattail Riders направиха чудесен гиг миналата година, и макар че не са от ранга на любимите ни Foo Fighters (THTCR е създадена от барабаниста им), редовно си прослушваме двата им албума. Editors, Muse и Kings Of Leon също често присъстват в плейлиста ни.