Има хора, които - ако пипнат фитил, от него може да лумне огън (то и други сме така, като прекалим с абсента), понеже си вършат работата с безкомпромисна тръпка. Не че младо момиче като Хриси, която свири на гъдулка, е тръгнало да обяснява как сърцето й е под формата на този инструмент.
Напротив, почнала на него, защото като малка свирела на акордеон, който адски тежал. Когато учителят казал, че е време за по-голям, тя решила да мине на по-лекия инструмент, с който брат й можел да тича, докато тя изоставала с куфара...
И се запалила толкова, че със сигурност е единствената млада жена, която можеш да видиш да свири на гъдулка в клуб в центъра на София. (Да си дойдем на думата още сега - тази вечер в Студио 5 от 19:00 часа, точно за отскок).
Въпреки че достатъчно често й се е налагало да изрича "Сложете ме да свиря зад параван" заради джендър клишето "Абе, за жена добре свириш...", преди шест години Христина Белева огрява ансамбъл Филип Кутев, а после и Булгара (групата, която съчетава фолклор с дръм-енд-бейс, фънк и броукън бийт). После решава да продължи в уърлд музиката с акустичен дуо проект с Петър Миланов. Неговият инструмент във Филип Кутев е тамбура, но с Хриси свири на китара. Напоследък обаче се включва с "ГМО" придобивката си - уникална комбинация между тамбура и китара.
"Соло звучи много лирично, но когато акомпанира е изключително нахален", обяснява Петър, който участва и в три проекта на Теодосий Спасов. Първият им албум On Focus е още един чудесен опит да изкарат фолклора от калцуните и да му позволят да подиша в нова форма за млада публика. Която ще го хареса не заради фалшив сантимент към народната музика, а заради добронамерената закачка с него.
Може би затова готината обложка (от Христо Тренев) прилича по-скоро на стикер на скейтборд, отколкото да пресъздава приказки за змейове и моми с китки в косите. Двамата не се вдъхновяват, ходейки по седянки, а от нуждата фолклорът да се развива.
Иначе не се напъват за признание, защото са го получили малко след старта на проекта си миналата година, когато холандски журналист слуша интервю с тях по БНР и съответно музиката им. "Обади ни се да му изпратим албума си, който звучи по холандското Радио 6". Както в повечето случаи, фолклорните мотиви стъписват слушателите навън, което не е назидателна констатация, а просто по-спокоен извод за имиджа на България в чужбина.
Хриси и Петър също знаят какъв е ефектът от народното ни творчество върху публиката отвъд океана след като миналата година участват в премиерата на ораторията "Меланхолична красота" в Ню Йорк, Вашингтон и Бостън. В едночасовата вокално-инструментална творба с голям симфоничен оркестър, два смесени хора, детски хор и трима солисти, композиторът Георги Андреев използва и щипка народни инструменти и теми. "Може да се каже, че ние бяхме чубрицата", обясняват музикантите.
Две от деветте композиции в албума им са кавъри на народни песни, а всичко останало е авторско, преведено на езика на хора, които достатъчно често си подават носа навън и освободено от рамкираното разбиране за фолклор. Защото май точно за него граници няма.
Браво, много хубава музика!