Убедени сме, че бензин е напълно подходящо нарицателно за Rammstein. Немската индъстриъл метъл машина е високо ефективна и лесно пали всичко около себе си, така че направо слагаме знак за равенство. Вероятно същото са направили няколко хиляди верни фенове снощи на стадион "Васил Левски".
Когато центърът на София дими и трещи по такъв начин, Rammstein може да е една доста приятна причина. Дни преди своето второ шоу в София - като хедлайнери на фестивала Sofia Rocks 2013, бандата се закани, че ще ни покаже повече гръм и огън.
И спази думата си. Пиротехниката на Rammstein не е просто за ефектно впечатляване на публиката. Тук говорим за планирано с хирургическа точност зрелище, причиняващо провесване на челюсти, изпъване на ръце и кръгово движение на глави. Немците са го измислили, нали така?
Убийственото темпо в музиката на Rammstein обаче не може да бъде засенчено. Надъхващи, тестостеронни и цинично откровени - само три от многото определения за тях. Просто няма как да сбъркате тази група.
Когато я видите на живо, ако не ви заслепи някоя изкуствена светкавица, няма да останете изненадани от пословичната немска педантичност - парчетата бяха почти без импровизации.
Господата са подпалили толкова много сцени през годините, че това, което за другите е дивотия, при тях напълно в кръга на нормалното. Затова и беше приятната изненада баладичната версия на "Mein Herz Brennt" с истинско голямо пиано на сцената. Толкова голяма изненада, че на няколко пъти хиляди гърла кресваха в очакване барабаните да съдерат въздуха. Без тях стана различно... и хубаво.
За непрекъснатите припявания на публиката няма какво да споменаваме, това си е метъл концерт все пак. Цялото творчество на Rammstein е заиграване с патетиката и в моментите, когато мачкащите рифове отстъпваха място на почти химнови пасажи, Тил можеше спокойно да си ходи 50-100 метра върху плътна гора от ръце. Пого нямаше, „стена на смъртта" - също. И по-добре.
Феновете се раздадоха изцяло на любимците си от Германия, но не забравиха къде се намират - виковете "Оставка", "Мафия" и "Червени боклуци" просто припомниха какво се случва извън стадиона.
Нека не си разводняваме спомените. Rammstein директно влизат там с почти военния марш на "Links 2-3-4".
Горим заедно
Влязохме малко късно - точно преди Bullet for My Valentine. "Абе, тия нали са подгряващи?" По нищо не си личи, че уелските модерни метъли не са хедлайнерите на вечерта. Публиката (и особено по-младите фенове най-отпред) не могат да си намерят място от кеф, а момчетата отгоре на сцената свирят Breaking Point толкова нахъсано, че ти иде да хвърлиш фотоапарата и да куфееш, все едно си на 15.
Групата по никакъв начин не губи темпо до епичната Scream, Aim, Fire, когато ни пожелават лека вечер... за да отсекат малкото останали стърчащи глави с още две парчета, едното от които е неизбежното Tears Don't Fall. Обещаваме си, че пак ще се гледаме от двете страни на сцената и започва подготовката за Тях.
Първите фойерверки лумнаха още с откриващото парче - "Ich tu dir Weh", когато барабаните на Кристоф Шнайдер възвестяваха тържествено началото на един нажежен - буквално и преносно - концерт. Час и половина се изниза някак прекалено бързо.
Тил Линдеман се спусна от падаща платформа до сцената, облечен с розово палто, огледа налудничаво тълпата и започна да реди думите - гърлено, тежко, немско.
Последваха „Keine Lust", „Asche Zu Asche", „Mein Teil". Непростим пропуск ще е, ако не изброим известните вече на две поколения „Du Hast" и „Ich Will" - заради многото деца, които припяваха заедно с родителите си.
Всички са гледали какво се случва по време на „Feuer Frei" - сцената е нещо като огнедишащ дракон, който в сюблимните моменти бълва пламъци. По време на „Benzin" Линдерман домъкна подобие на бензинова колонка и направо започна да изпепелява всичко на сцената.
През целия концерт той не просто пееше с типичните си движения, сравними с невротични спазми. А изгаряше всичко, което види, включително собствената си банда. Традиционно най-потърпевш е клавиристът Кристиан Лоренц, който бе запален и след това ритуално изнасилен от вокалиста.
Финалът бе за драматичната "Sonne" и скандалната "Pussy", която сложи точка на зрелището с бели конфети и пяна.
За никого не е тайна, че големите групи разчитат до секунда хореографията и всяко свое сценично движение. Бандата от Берлин обаче е надминала себе си, превръщайки играта с огъня в своя запазена марка. Няма мултимедия, няма лазери. Олдскул пушеци, светлини, огньове и взривове. Бензин, все пак. Дано пак ги усетим толкова близо.
