Светът на музиката е пълен с талантливи мултиинструменталисти и много от тях са способни да градят цялостни аранжименти и да записват композициите си съвсем сами.
За тях най-добрият начин да реализираш идеята си на 100% е да запишеш всичко собственоръчно. И когато притежаваш уменията, със сигурност съществува изкушението да опиташ да го направиш поне веднъж на определен етап от кариерата си.
Със сигурност поне една част от любимите ви музиканти са мултиинструменталисти и нищо чудно в някакъв момент да са се отдали на напълно самостоятелни записи.
Някои от най-великите в историята, които свързваме с участието им в емблематични групи, са се отклонявали от пътя, за да записват сами.
И нерядко смелостта им е водела до блестящи произведения. Други музиканти от самото начало са държали на самостоятелния подход и са се придържали към него през цялата си кариера.
Днес се спираме на седем страхотни примера за метода "направи си сам" при записването на албум, които доказват колко успешен може да бъде този метод в ръцете на правилните хора.
Пол Маккартни
Разбира се, преди всичко свързваме легендарния Маккартни с една от най-влиятелните групи в историята.
Но в самия край на 1969 г., когато разпадането на Beatles вече е неизбежно, той започва да работи по своя първи самостоятелен албум. Пол решава сам да запише всички вокали и инструменти - акустични и електрически китари, бас, барабани, пиано, орган, перкусии, мелотрон и ксилофон - защото "смятам, че съм доста добър", както не се свени да признае.
В същия период напрежението в Beatles е непоносимо и в групата трудно постигат разбирателство за каквото и да е, затова на Маккартни му се отразява чудесно да твори сам.
"Трябваше да питам само себе си преди да взема решение и като цяло се съгласявах със себе си", радва се той.
Дебютният му албум получава много критики при излизането си, но става №1 в Щатите и №2 във Великобритания и слага началото на дългата кариера на Маккартни извън Beatles, която продължава чак до днес.
Тод Рюндгрен
В третия си албум Something/Anything (1972) американецът композира, аранжира и изпълнява съвсем сам повечето песни.
Тогава той е едва на 23 години и не може да пише и да чете ноти, но притежава феноменален слух и музикална памет.
Начинът му на работа е да изсвири първо барабаните и после да надгражда с други инструменти върху тях, като често измисля мелодиите на момента.
Something/Anything съдържа някои от най-хубавите песни на Рюндгрен като I Saw The Light, It Wouldn't Have Made Any Difference и Couldn't I Just Tell You.
Музикантът има пълното право да е уверен в способностите си на мултиинструменталист, тъй като албумът се задържа в класациите 48 седмици и достига златен статут.
Принс
През септември 1977 г. в Минесота, все още неизвестният Принс започва да работи върху първия си албум For You.
Този албум съдържа превърналия се в емблематичен надпис на обложката: "Продуциран, аранжиран, композиран и изпълнен от Принс".
Макар че тогава все още няма 20 години, блестящият талант вече е маниак на тема детайли и на тема осъществяване на всеки запис точно според неговата предварителна визия.
Когато питат Принс на колко инструмента може да свири, той отговаря: "На хиляди". Е, в дебютния си албум свири "само" на 27 инструмента, но очевидно това не му е достатъчно и той продължава да се развива в същата посока.
Впоследствие легендата запазва този начин на работа за почти всичките си албуми, макар че за концертите събира значителен състав от невероятни музиканти. За него студиото остава място, в което сам взима решенията.
Стив Уинууд
Големият блусар е част от няколко много влиятелни групи през 60-те и 70-те като Traffic, Blind Faith и Spencer Davis Group.
Към края на 70-те британецът пристъпва и към записването на солов албум. Там си сътрудничи с доста други музиканти, но когато идва време за втория му албум Arc of a Diver, Уинууд възприема друг подход.
Той се заема да изсвири всички инструменти в изграденото от него студио във фермата му в Глостършър и сменя електрическа и акустична китара, мандолина, бас, барабани, перкусии, дръм машини, синтезатори и орган, изпява си сам и бек вокалите.
Нещо повече, Стив Уинууд осъществява сам и по-нататъшната обработка на седемте записа, сред които е първият му солов хит While You See a Chance.
Както песента, така и албумът влизат в топ 10 в Щатите и доказват, че Уинууд може да бъде успешен не само като част от група, но и самостоятелно.
Фил Колинс
Още един знаменит музикант, който познава до болка плюсовете и минусите на това да си част от група - и в един момент стига до етап, в който има нужда да направи всичко самостоятелно.
Колинс признава, че е преминавал през труден период, когато е тръгнал да записва Both Sides в домашното си студио. Албумът започва да се оформя в началото на втория му развод и работата по песните е необходима утеха покрай натрупалите се проблеми.
Известен най-вече като певец и барабанист, Фил Колинс се научава да свири дори на гайда (след уроци от шотландски гайдар), за да свърши всичко по албума сам.
Резултатът е фурор с достигане до №1 във Великобритания и изключително успешно турне по албума по-късно.
Години след това Колинс посочва Both Sides като любим албум от неговия богат каталог. "Беше си изцяло самостоятелен албум, сам изсвирих всичко, а песните просто извираха от мен. Това е нещото, за което мечтаеш като творец", признава бившата звезда на Genesis.
Дейв Грол
Мнозина може и да не са наясно, че проектът Foo Fighters възниква от един личен порив на Грол след смъртта на Кърт Кобейн и болезненото разпадане на Nirvana.
Дотогава известен само като барабанист, американецът влиза в студио и записва напълно сам поредица от песни без да планира да ги издава - а просто защото има нужда да продължи по някакъв начин музикалните си занимания след периода на опечаление.
Това се оказва първият албум на Foo Fighters и в него музикантът сам записва всеки един инструмент и всички вокали (с изключение на едно китарно соло, изсвирено от Грег Дули от Afghan Whigs).
За щастие се намира кой да убеди Грол да издаде материала, както и да събере група, за да започне да го изпълнява на живо. Така се появява една от най-изтъкнатите рок формации на 90-те и 2000-те.
Самият Грол пък осъществява впечатляваща трансформация - от това да е барабанист на легендарна група, творчески ръководена от друг фронтмен, до това самият той да застане най-отпред на сцената и да се заяви като певец и композитор.
Серж Танкян
Фронтменът на System of a Down също заслужава да бъде споменат като пример за музикант, който се отделя от групата си, за да реализира самостоятелен проект в домашното си студио и постига шеметен успех.
Когато System of a Down прекратява за известно време дейността си, Танкян се заема да запише дебютния си солов албум Elect the Dead и той дава страхотен тласък на самостоятелната му кариера.
Серж вече притежава необходимия опит и умения, за да аранжира и изсвири всичко, а очевидно самостоятелната работа се отразява добре на креативността му.
Изпълнителят анонсира албума със саркастично видео, в което изиграва ролите не само на няколко музиканти, но и на студиен инженер, продуцент, интервюиращ репортер, президент на лейбъл и дори... разносвач на пици.
Следват още няколко албума на Танкян, но Elect the Dead си остава може би най-качественият.
