Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тя е Instagram кралицата на африканския танц

27-годишната Гиал Каси в ритъма на Африка Снимка: Screenshot
27-годишната Гиал Каси в ритъма на Африка

Когато я молят да опише себе си, 27-годишната хореографка Гиал Каси, чието истинско име е Касандра, е пестелива с думите. Винаги разчита на професията и произхода си да я представят - танцьорка от Централноафриканската република.

Нейните колеги обаче, заедно с над 400 000 ѝ последователи в YouTube и над 750 000 ѝ последователи в Instagram (сред които моделът Наоми Кембъл и рапърът Дрейк), са доста по-словоохотливи, когато трябва да говорят за Гиал.

За тях тя е кралицата на африканския танц, един от редките инфлуенсъри в социалните мрежи, които толкова се гордеят с африканското си наследство, че нямат нито една публикация, която да не е свързана с него.

В десетките си видеа, качени онлайн, Каси демонстрира пълна солидарност към африканските движения и музика, a като се има предвид, че през последните година-две те се превръщат в мода, не е учудващо, че посещенията в социалните ѝ мрежи се умножават.

"Мечтай, дерзай, работи и никога не се отказвай", е една от мантрите, които тя си повтаря, за да не се главозамайва от комплиментите, които валят по неин адрес.

Единственото ласкателство, което е приела за постоянно, е артистичният си прякор от профилите в Instagram и YouTube - Bad Gyal Cassie. Прозвище ѝ дава нейният преподавал от школата по танци Juste Debout, след като бие по издръжливост свой съученик, танцувайки по-дълго от него.

"Винаги се стремя да бъда по-добрата версия на себе си", казва Каси пред френското издание Madame Le Figaro.

Тя не е от типа хора, които почиват върху стари лаври. Поставя си нови цели и се стреми да надминава себе си.

Нейният път към танците започва от 4-годишна възраст в родната ѝ Централноафриканска република.

"В моето семейство всички танцуват, това ни е ритуал. И като дете не задавах много въпроси, а танцувах заедно с тях", разказва танцьорката.

Първо танцува с роднините си у дома, след това с приятели на улицата, а след време този навик се превръща в нейна страст и житейска цел.

"Единственият проблем е, че там, откъдето идвам, не считат танците за професия. Имах късмет да се преместя във Франция, когато бях на 8 г., защото тук младите хора имат права, които в Африка нямат. В моята страна родителите са тези, които решават за живота на детето, а моите родители не искаха да се заминавам с танци", споделям Каси.

Баща ѝ и майка ѝ неколкократно се опитват да я пренасочат към "по-сериозните" предмети в училище, за да учи медицина или икономика, но тя е решена, че ще преследва мечтите си на дансинга.

На 16 г. напуска училище и се записва в школата по танци Juste Debout, откъдето печели стипендия. След 4 години се професионализира в хип-хопа и започва работа като хореограф, но въпреки че планът ѝ изглеждал изпълнен на хартия, идва период, когато се усеща не на място.

В търсене на смисъл тя се връща към родната Африка. Пътуването ѝ започва от Централноафриканската република, преминава към Гана, Сенегал и Кот д'Ивоар. И там парченцата от пъзела се подреждат.

"Разбрах защо толкова силно съм искала да танцувам - заради африканската музика. Тя ме кара да вибрирам, тя гради истинската ми идентичност като танцьор. Така че реших занапред да се занимавам само с африканския танц, който ме е формирал. Предполагам заради това непрекъснато съветват да се върнеш към корените си, за да разбереш кой си", споделя хореографът.

Няколко години, след като се връща във Франция, тя отваря собствена школа, където преподава само африкански танци. А миналата година популярността ѝ стига своя пик с видео, на което танцува с песента Jerusalema.

Стъпила върху по-голямата си известност, целите на хореографката сега са насочени към младите африкански момичета, които се надява да привлече в своите часове.

"Опитвах се дълги години да разбера коя съм, да открия своето място в света въпреки очаквания, които са ме натоварили родителите ми и обществото. И мисля, че много малки афро момичета са в същата ситуация като мен. Танцът обаче ни позволява да се съсредоточим върху себе си и да намерим пътя към нашата идентичност. Надявам се така да повлияе и на тези малки момичета", казва още Каси.

   

Най-четените