Всяка нова власт хвърля прокуратурата срещу предишните управляващи. Държавното обвинение не издържа на политическия и медиен натиск около делата за корупция по високите етажи на властта, а подготовката на отделните прокурори е на притеснително равнище.
Това са част от констатациите на поръчания от Европейската комисия анализ на причините, довели до провала на множество дела за корупция. Екип от прокурори, следователи и външен експерт са анализирали 108 случайно подбрани дела и са открили над 30 слаби места в действията на прокуратурата. Акцентът е поставен на политическата зависимост, а освен това се предлагат и смели промени в законодателството.
Кампанийно
От началото на 2007 г. до края на 2012 г. на съд за корупционни престъпления са били изправени над 164 000 души по 135 135 дела. Окончателно осъдени са 97 117 души, а оправданите са 3843. Въпреки това, както в общественото мнение и в докладите на ЕК, така и в анализа на прокуратурата се говори за провал по тези дела.
Всяко ново правителство тръгва с реваншистки нагласи към предишното, които обикновено се изразяват в сигнали и започване на разследвания срещу бившите министри и хора, свързани с предходното управление. Тази, известна иначе констатация, за пръв път заляга като извод, който самата прокуратурата прави, за да обясни защо определени дела не издържат в съда.
В доклада се отбелязва, че такива корупционни дела се образуват "кампанийно", което лесно може да се потвърди, както от последните действия на прокуратурата след последните парламентарни избори, така и в започналите дела срещу бивши министри след изборите през 2009 г., а и в предходни смени на властта.
От прокуратурата посочват, че рязкото увеличаване на броя на досъдебните производства се дължи на административно-контролните, финансово-контролните и оперативно-издирвателните органи, които са подчинени на изпълнителната власт и заради това не работят ефективно и ритмично. Това допълнително затруднявало работата на обвинителите.
"Освен това делата срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, засягат влиятелни обществени личности и срещат противодействие чрез политически и медиен натиск - законодателни инициативи за реформа на съдебната система, медийни кампании, сезиране на ВСС и Инспектората", коментират от прокуратурата.
В доклада се посочва още, че има съмнения за партийна намеса в корупционни дела чрез парламентарните квоти във ВСС: "Общуването с лица, разполагащи с обществено влияние и значителни финансови средства, възприемащи търговията с влияние като норма на поведение, създава благоприятни условия за корупция на фона на силната демотивация. Същевременно, разследваните лица на висши държавни длъжности в изпълнителната власт, заемат тези длъжности, защото са излъчени от партии, които чрез парламентарната квота във ВСС могат да въздействат върху кадровото развитие на магистратите".
Неподготвени или...?
Като друга констатация, в доклада се посочва, че се търси "реализация на обвинителната теза "на всяка цена" в съда, без да се държи ясна сметка за възможния краен изход на производството". Подчертава се също, че голяма част от делата, по които има оправдателни присъди са образувани неоснователно и изобщо не е трябвало да се внасят в съда.
Изследвано е и явлението „автоцензура" на прокурорите, възникнало след указанието на бившия главен прокурор Борис Велчев да се намалят делата, върнати за доразследване или приключили с оправдателни присъди: "Поради опасенията от негативна оценка по реда на това указание, вътрешното убеждение на прокурора дали да изготви обвинителен акт се влияе главно от съображения за вероятност от връщане на делото или постановяване на оправдателна присъда (...). Прокурорът е мотивиран да внася в съда с обвинителен акт само безспорно доказани дела, които не са с фактическа и правна сложност".
Притеснителен е изводът за непознаване на закона и съдебната практика. "Това води до неправилни квалификации на извършените деяния, както и до квалифициране като престъпления на деяния, които не съставляват престъпления", се казва в доклада.
Отбелязва се тенденция да се събират излишни доказателства и да се разпитват свидетели, които не допринасят за разкриване на истината. В доклада се подчертава, че прокурорите трябва да са активни по време на съдебното следствие особено на първата инстанция, но това важи и за второинстанционното производство.
Законови промени
В доклада са предложени и промени в Наказателния кодекс. Една от тях е премахването на наказателната отговорност за провокация към подкуп. Авторите предлагат лицата, които са участвали в тежко престъпление, но са го разкрили, да не бъдат наказвани, ако има сключено споразумение между защитата и прокурора.
Предлага се още да бъде възстановена и подсъдността на военните съдилища за деяния, извършени от служители на МВР при или по повод изпълнение на службата им. Както срещу разследвани полицаи, така и за всички корупционни престъпления е направен извод, че трбява да се прилагат повече специални разузнавателни средства.
"Необходим е и отказ от практиката да се събират доказателства за корупционни престъпления предимно чрез разпити и изискване на документи. Следва да се препоръча и популяризира прилагането на следствено-оперативни комбинации, включващи прилагане на СРС, едновременно с провеждането на претърсвания и разпити", пишат авторите на доклада.
Има също идея за премахване на текст от НПК, който създава абсолютна неприкосновеност на кореспонденцията и архива на нотариуси и адвокати.
За целта са предложени промени в Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност, засягащи точно неприкосновеността кореспонденцията и архива, в които да бъде уточнено, че те касаят дейността им като адвокат или нотариус и не се отнасят за случаите, в които адвокатът или нотариусът са извършители на разследваното престъпление.
