През 2012 г. в България се очаква да бъдат изтъргувани над 1 000 000 декара земеделска земя при плавен ръст на цените. Това заяви председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) Борислав Петков, предаде БТА.
Според браншовата организация цените ще нараснат с до 10 на сто в районите с голяма конкуренция между арендаторите, както е в Североизточна България - и особено в района на Хасково, в югоизточната част на страната.
По думите на председателя на БАСЗЗ догодина районът на Хасково, който сега е неразорана целина, ще стане новият Клондайк. Много от инвеститорите ще се насочат натам и цената на обработваемите площи ще отбележи ръст от 15-20 на сто, каза Петков. В други райони обаче - край Русе и Свищов, равнищата на изкуствено завишени цени на малки парцели до 600-700 лева вероятно ще паднат.
През новата година очаквам навлизането на пазара на нови играчи, които ще бъдат предимно инвеститори от други области, добави председателят на асоциацията. Според него тези инвеститори ще действат предпазливо, но ще целят мащабност. Ще се появят и чуждестранни инвеститори особено след като България заяви позицията си по общата селскостопанска политика на Европейския съюз в периода след 2013 г., смята председателят на БАСЗЗ Борислав Петков.
Според Борислав Петков земеделската земя се оказал сегмент, който почти не бе повлиян от кризата. Точно в разгара на кризата, когато цените на жилищни и ваканционни имоти достигнаха дъното, пазарът на обработваемите земи се запази сравнително стабилен, добави той.
Две трети от сделките с недвижимости в България през 2011 година са със земеделски земи. За полугодието са сключени 124 000 сделки за покупко-продажбата на повече от 1 200 000 декара. Сключените сделки бележат ръст с около 35 на сто на годишна база.
Цените в Добричкия регион вървят между 700-1000 лева за декар. Земеделската земя край Варна и Шумен се търгува по 400-450 лева, на места до 500 лева за декар. В района на Велико Търново декарът върви между 300-380 лева, край Плевен и Враца обработваемата земя държи цени от порядъка на 400-450 лева до 480 лева.
Районът на Ямбол е с много ниски цени и причината е слабата конкуренция между ползватели и инвестиционни дружества. Може би парцелите държат най-ниски нива - от 200 лева до 260-270 лева, най-много 300 лева - в района на Хасково.
Невероятно, но факт: България с най-голям ръст на обработваемата земя
През последните 7 години България е постигнала най-високия ръст на обработваемите земи в Европейския съюз (ЕС), показваха данни на европейската статистическа служба Евростат, обявени през октомври. В същото време обаче с една пета намаляват земеделските стопанства. Т.е. земята се окрупнява в ръцете на едри арендатори и фондове за земя.
България е на второ място по спад на броя на земеделските стопанства.
Според данните на Евростат към края на 2010 г. в България са се обработвали 3.62 млн. хектара земя, което е общо 2.1% от нивите в рамките на ЕС. Спрямо 2003 г. обаче е регистрирано увеличение от 24.7 на сто - най-голямото в рамките на общността.
Въпреки че в данните на Евростат няма конкретно описани причини за използването на все повече площи за земеделски цели, сдруженията от сектора в България неведнъж са коментирали, че основният двигател на промените са инвестициите в зърнопроизводството и активността на фондовете за земеделска земя.
По данни на Евростат средната площ, която обработва едно стопанство у нас, е 9.8 ха при над 14 ха за Евросъюза.
Въпреки все още високата раздробеност на стопанствата статистиката показва и известно окрупняване. Според данните към края на 2010 г. в България има 371 хил. земеделски фирми, което е спад от над 44% спрямо 2003 г. По-голямо намаление е регистрирано единствено в Естония, където надхвърля 46%.
Според наблюденията на земеделския сектор в България най-активното окрупняване е именно в зърнопроизводството, но все още редица други сектори са силно раздробени. Така например в сектор животновъдство преобладават малките ферми, такава е ситуацията и при производството на плодове, зеленчуци, маслодайни и етерични култури и др.
