Председателят на групата на Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ) в Европейския парламент Ги Верхофстат съобщи, че възнамерява да предложи на следващата пленарна сесия разглеждането на "въпроса със ситуацията в България".
В официалното си съобщение той уточнява, че това намерение е свързано с нападението срещу пожизнения почетен председател на ДПС Ахмед Доган.
Верхофстат определя случая като "шокираща сцена" и като "опит за убийство". По неговите думи е "цяло чудо, че този инцидент не е завършил трагично". Според Верхофстат случилото се не трябва да бъде подценявано.
"Подобно нападение срещу председател на партия поставя по-широкия въпрос за състоянието на демокрацията в България. ДПС и неговият председател предлагат широка политическа платформа за мнозина в страната. Българските власти трябва да изправят в ускорен срок отговорните пред правосъдието", пише в изявлението.
"Заедно с ДПС силно вярваме в общество, основано на либералните ценности за свобода, човешки права, зачитане на малцинствата и плуралистична политическа система. За съжаление това все още не е достатъчно убедително в България. Ще продължим да се борим, за да бъдат тези ценности защитени и уважавани, както в България, така и в останалата част от ЕС", завършва изявлението.
АЛДЕ е третата по големина политическа група в ЕП с общо 85 евродепутати, като българските представители са избрани от листите на ДПС и на НДСВ. Общият брой на депутатите в ЕП е 754.
Следващата пленарна сесия на ЕП е насрочена за периода от 4 до 7 февруари в Страсбург.
Прокуратурата вече поиска съда мярка постоянно задържане за нападателя на Ахмед Доган.
По настояване на ДПС утре посланиците от ЕС и НАТО ще се срещнат с новото ръководство на партията.
По време на нападението над Ахмед Доган на Осмата национална конференция на ДПС в залата беше и председателят на Групата на европейските либерали и демократи Греъм Уотсън.
От името на Европейския парламент и от името на либералния интернационал благодаря на Господ, че Ахмед Доган е в безопасност, каза той от трибуната пред делегатите.
"Ние стоим зад тази политическа партия, която гарантира правата и свободите в България. Господ да помага на България и ДПС", каза Уотсън. След него изказване направи и президентът на Либерален интернационал, член на Европейския парламент Ханс Ван Баален. "Ние сме шокирани от опита за убийство на вашия лидер", каза той.
"Наблюдаваме от известно време с все по-голямо притеснение нарушаването на върховенството на закона във вашата държава. Вярвам, че Европейският съюз ще трябва допълнително да се мобилизира, за да върне вашата държава в правия път, каза Ханс Ван Баален. Той призова българската държава за бързо разкриване на причините за този опит за покушение.
В момента действията на ДПС са насочени към три основни неща: 1) да сплотят електората на партията по стария познат начин: плашейки го и противопоставяйки го на всичко и всички; 2) да неутрализират центробежните сили, неминуемо възникващи при смяната на ръководството в една лидерска партия; и 3) да се избегне на всяка цена (или поне да се отложи и омаловажи) сериозният и задълбочен публичен анализ на ролята на Ахмед Доган в българския преход. ДПС е партия на статуквото и авторитетите. Усещането за раздвижване на пластовете, за нещо ново, за възможна промяна към по-добро, което би ентусиазирало и активизирало поддръжниците на всяка типична демократична (и особено либерална) партия, тук би довело до тревожност и несигурност. „Либерална“ за ДПС е само етикет. Партията е изградена, за да бъде точно такава. От Доган. Тя не може да съществува по друг модел – и ако статуквото се наруши, много бързо ще се разпадне или ще се трансформира в нещо различно. Затова Лютви Местан всячески се стреми да покаже, че нищо не се е променило – и да подчертае, че безусловно продължава линията на „Шефа“. За целта той дори интензифицира публичното си говорене до оня открито пропаганден, приповдигнат стил, който досега беше запазен основно за вътрешнопартийните сбирки. Същото се случваше навремето при смяната на висши партийни кадри, същото се случва и днес в страни като Северна Корея. Целта е никой нито за момент да не заподозре някакво разминаване между старото и новото ръководство, нито какъвто и да било елемент на принуденост в оттеглянето на Доган. Жизнено важно е той да остане „мъдрецът“, който разбира всичко по-добре от всички, и знае точно кога да слезе от сцената. Всяко съмнение, че това оттегляне е било под напора на външни обстоятелства, би било разрушително. „Шефът“ не може да бъде зависим или да показва слабост. При това Доган се оттегля само от първия ред, не изобщо. Представата за ДПС изобщо без Доган би хвърлила в паника по-голямата част от електората на партията; от друга страна съзнанието, че „кръстникът“ винаги може да бъде питан за съвет, е успокояващо. Механизмът е познат от смяната на властта в класическите италиански мафиотски фамилии. А най-важното е на главата на Доган да се постави лавров венец. Включително в Европа – където лидерът на ДПС така и не проби. Той е смятан за авторитетен политик в нашия регион, и то основно от политически субекти, свързани с исляма и/или етническите различия; в Брюксел и Страсбург обаче е никой (или най-малкото – компрометиран политик, контактите с когото не са препоръчителни). Затова присъствието на високопоставени функционери на АЛДЕ и Либералния интернационал дойде съвсем на място: след случилото се пред очите им, те не могат да си позволят да замълчат – а обсъждането на казуса (в какъвто и контекст да е) ще накара политическа Европа ВСЕ ПАК да заговори за Доган, и то не с осъждане, а със съпричастие. За Европа това ще бъде последователна и принципна позиция; тук обаче това ще се представи като засвидетелстване на уважение към самия Доган. По същата причина – лавровият венец – ДПС ще направи всичко възможно, за да обяви за кощунство всякакви опити за обективна оценка на ролята на Ахмед Доган в българския преход. И това ще покаже за пореден път реалния конфликт между интересите на ДПС и на българското общество: вредата от съществуването на такава партия от авторитарен тип на съвременната българска политическа сцена. Вредна не заради етническата си ориентация, а именно заради авторитарния си характер. За обществото е критично важно оттеглянето на Доган от председателския пост да предизвика не само оценка на неговата политическа биография; тази оценка би предизвикала от своя страна едно ново вглеждане в периода на прехода, което също е изключително нужно. Да си припомним това-онова. Особено преди изборите. В подкрепа на ДПС срещу подобна оценка биха застанали и всички политически (и неполитически) фактори, които не желаят обществото да се вглежда в прехода. По подкрепата им ще ги познаете... Но обсъждане, оценка, и публична присъда над „приноса“ на Доган трябва да има. Без да се разсейваме от епизода с пластмасовия атентат. От нас зависи.