Министър-председателят на Люксембург и председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер обяви оставката на правителството и провеждане на предсрочни парламентарни избори заради шпионски скандал.
Те трябва да се проведат до 3 месеца след като Великият херцог разпусне парламента на една от най-малките страни в ЕС - с едва 537 000 души население.
58-годишният политик-християндемократ, който става министър едва 30-годишен, беше принуден да го направи, след като социалистите - коалиционен партньор в правителството, обявиха, че няма да оттеглят вота на недоверие.
Люксембургската социалистическа работническа партия оттегли подкрепата, след като разследване на парламентарна комисия, създадена 6 месеца по-рано, заключи, че Юнкер трябва да поеме "политическа отговорност" за извършвани с години нарушения в Разузнавателната служба на люксембургската държава (Service de renseignement de l'Etat luxembourgeois - SREL).
Така утвърден европейски политик като Юнкер, сред бащите-основатели на ЕС, ръководил 18 години микродържавата, в последните 7 - и Еврогрупата, се налага да се оттегли. Той стана премиер през януари 1995 г., когато на власт бяха още Франсоа Митеран и Хелмут Кол.
Скандал с незаконно подслушване
Наскоро бяха публикувани записани тайно през 2007 г. разговори на Юнкер с Марко Мил, шеф на разузнаването на Люксембург SREL, която е подчинена на премиера. От тях става ясно, че SREL е записала разговорите на държавния глава - великия херцог Анри, който е сътрудничил на английското разузнаване MI-6.
Мил използвал специален ръчен часовник, за да запише тайно срещата си с министър-председателя през януари 2007 г.
Когато Юнкер научава за това в края на 2008 г., последва разрив в отношенията им, Мил напуска поста през 2009 г. и през 2010-а оглавява отдела по сигурността в германската компания "Сименс".
Парламентарното разследване откри още удивителни факти: в Люксембург съществуват 13 000 секретни досиета на граждани и фирми, местните политици са незаконно подслушвани, а наред с това служителите на разузнаването разхищават средствата, които държавата им отпуска (впрочем и в България си имаме такъв скандал с бившия шеф на разузнаването Кирчо Кирчов и едни близо 5 милиона лева - Бел.р.).
В SREL са подслушвали разговорите на членовете на следствената група, разследвала и т.нар. "дело на бомбаджиите". Престъпленията са били извършени в средата на 1980-те, но едва преди 5 години попаднали на следите на извършителите на терористичните актове.
Полицаи-терористи
Виновниците се оказват офицери от люксембургската спеслужба за борба с тероризма, така че не е изключено съпричастни към взривовете да са и официалните власти. Те са обвинени, че са заложили 20 бомби в периода 1984-1986 г., ранили няколко души и причинили сериозни имуществени щети. Многократно се появяваха твърдения, че разузнаването е замесено, а целта на терористите-полицаи била да осигурят повече средства за сектора.
От доклада на парламентарната комисия се разбира, че тази "контратеростична операция" всъщност е служила за прикритие на това да се помогне на "руски олигарх да заплати $10 млн. на испански шпионин". В общи линии, всичко е доста объркано.
Юнкер, който е заемал по онова време поста министър на правосъдието, е бил в течение на това, което става, но не е взел никакви мерки и не е съобщил за нарушенията нито на парламента, нито на съда. Днес той отрича вината си.
Юнкер признава, че в работата на спецслужбите са допуснати грешки, но не вижда никакви сериозни юридически доказателства за своята съпричастност към тези нарушения.