Никой не знае колко са психично болните у нас, стана ясно от участие на професор Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия, в сутрешния блок на Нова телевизия.
От 2001-а в България няма регистър за хората с такива заболявания, които трябва да останат под наблюдение и след лечението си.
Обществото трябва да полага много повече грижи за психично болните, отколкото в момента, за да се избегнат трагедии като тази в столичния квартал "Гоце Делчев".
Както стана ясно, от МВР са открили барутни отлагания по ръцете на бащата и предполагат, че той е разстрелял двамата си сина, единият от които често лекуван в психиатрии, съпругата си и тъща си.
"Необходими са законодателни проблеми, за да се регулират проблемите с психично болните у нас", заяви проф. Миланова.
По думите й, най-големият проблем е в това, че тежестта за обслужването на тези болни хора пада върху близките, най-често това са родителите.
Когато обаче те си отидат или също се разболеят, психично болните остават без надзор и може да възникнат сериозни ситуации.
"От 2000 г. отпадна задължителната регистрация хората, болни от тези заболявания, премина се към доброволна. Това е сериозен проблем и би трябвало да се върне старата система", обясни националният консултант по психиатрия.
Друг проблем е отношението на близките. Този синдром е познат сред специалистите като "стигма": те не искат обществото да знае за състоянието на техния близък, крият го и така създават условия за нови опасни ситуации.
Психично болен тероризира семейството си
Семейство от Пазарджик се страхува от действията на психично болния си син, който е и наркозависим, а институциите отказват да поемат грижата за него, съобщи bTV в репортаж по темата за психично здраве.
От 18 месеца семейство Билбилеви живее под обсада. Синът им е опасно агресивен и непредвидим в реакциите си. Според епикриза от испанска психиатрия 26-годишният Костадин Билбилев е болен от шизофрения. Наскоро пребил майка си и баба си. Заканил се да убие и неподвижния си баща.
Българските психиатри обаче отказват да го освидетелстват и лекуват принудително. От около година Костадин спи по тавани и жилищни входове, проси и напада близките си, за да му дадат пари.
"Последно преди Коледа искаше да ме изгони от стаята. Бяхме само двамата. Започна да ме блъска. Изби ми един зъб. Страхувам се, че може да посегне всеки един момент на мен и на баща си. Казва за баща си "това е ненужен човек, той се мъчи, аз трябва да го заколя", разказва майката Надка.
От 11 години семейство Билбилеви се опитва да спаси сина си от блатото на хероиновата зависимост.
Когато бил на 15 години, Костадин опитал твърдата дрога. Преди няколко години Надка и съпругът й телили кредит, за да излекуват сина си в наркокомуна в Испания. Костадин сам ги помолил за помощ. Първите 9 месеца преминали обнадеждаващо.
"Искаше да си идва. Но ние преценихме, че една година е кратък срок за пребиваване в комуна за лечение. Оставихме го да стои. Но в един момент, след една година, от комуната ни се обадиха и ни казаха, че той е изчезнал безследно", разказва Надка.
Шест месеца по-късно им се обаждат от посолството в Мадрид, че Костадин е намерен и настанен в психиатрична клиника на Канарските острови без документи, без дрехи, чисто гол, споделя още жената.
От огромния стрес бащата на младия мъж получил инсулт. Превръща се в инвалид.
"Когато Костадин изчезна на Канарските острови, гледаше снимката му, плачеше. Явно всичко това се е трупало на него. Започна да злоупотребява с алкохола. Получи два силни кръвоизлива. И когато тръгна вече в Италия да пътува, след два дни ми се обадиха, че получил инсулт и е в кома", разказва Надка.
Испанските психиатри са категорични, че Костадин Билбилиев е болен от шизофрения.
Година и половина след завръщането си в България той приема лекарствата, които са му изписани от испанските психиатри, и се чувства добре. Същите медикаменти са изписани и от българските лекари. След като спира приема на лекарствата обаче, отново посяга към хероина, напуска дома си и започва да се държи неадекватно и агресивно с близките си.
"Издействахме прокурорско нареждане - с полиция, с линейка - закарахме го в психиатрията, и от там ни казаха, че е напълно нормален и че за тях той не подлежи на лечение", разказват близките на Костадин.
Преди няколко месеца е арестуван заради това, че се разхожда гол из Студентски град. Някои български психиатри се съгласяват с диагнозата на испанските си колеги, но до освидетелстване и лечение така и не се стига:
"След метадоновата програма в София сме го настанявали в Суходол. След една седмица ми се обадиха и ми казаха: Елате си го вземете, защото той не е за лечение на наркозависими, той е за лечение на шизофрения", разказва майката.
Тя настоява синът й да бъде лекуван, защото в сегашното си състояние Костадин е опасен както за себе си, така и за околните.
