Все по-бледи изглеждат надеждите бюджетната рамка на ЕС за следващите седем години (2014-2020) да получи политическо одобрение на срещата на върха, която снощи започна в Брюксел.
Скептична е дори германският канцлер Ангела Меркел, докато британският й колега Дейвид Камерън и още няколко страни-членки настояват за орязване на бюджета на ЕС във времена на криза, както се случва с националните бюджети на страните-членки.
Седем държави заплашиха с вето, тъй като в многогодишната финансова рамка се предвижда намаление на парите за земеделски субсидии.
Резерви към успеха има и френският президент Франсоа Оланд, чиято страна е най-големият защитник на селскостопанската политиката на ЕС.
Там са заложени и компенсациите за АЕЦ "Козлодуй"
Повече пари за спрените блокове на АЕЦ "Козлодуй" са предвидени в новия проект на 7-годишен европейски бюджет, съобщи БНР.
България настояваше за 450 милиона евро. Преди седмица председателят на ЕС Херман Ван Ромпoй предложи само 185 милиона компенсации за четирите спрени реактора, но след разговори с българската делегация е увеличил тази сума на 260 милиона евро. Те трябва да бъдат изплатени на страната ни до 2020-а година.
Почти двойно спрямо по-ранния проект са увеличени и компенсациите за другите закрити ядрени мощности в Европа - в словашката "Бохунице", за която са заложени 200 милиона, и литовската Игналина, за която Ромпoй предлага 400 милиона.
Първоначално Брюсксел предложи бюджет от 1.033 трилион евро за периода 2014-2020. По-късно президентът на ЕС Херман Ван Ромпой излезе с леко съкратен вариант от 973 милиарда евро.
По-малките страни - членки, сред които и България, настояват да не се намаляват парите за кохезионна политика (сближаване), откъдето основно се финансират инфраструктурни проекти в по-изостанали и бедни региони на ЕС.
„Мисля, че постигнахме малък напредък, но се съмнявам, че ще постигнем споразумение", заяви Меркел. Тя вече предрече, че може да се наложи да се свика втора среща на върха, за да бъде приета бюджетната рамка, която ще определи структурата и размера на следващия програмен период на съюза.
„Конфликтите са огромни и между отделните държави, желанията са огромни за пари. Едните искат големи съкращения, другите искат големи плащания. Казали сме си нашите претенции и за земеделието, и за кохезията. Надявам се, че България ще получи повече пари", заяви премиерът Борисов след края на първата сесия, цитиран от кореспондента на БНР в Брюксел.
"Сега не е време да се претупват нещата. Не е време за преместване на пари от една част на бюджета в друга. Ние имаме нужда от съкращаване на разходите, които не можем да си позволим. Това се случва у дома. Това трябва да се случи и тук", коментира британският премиер Дейвид Камерън, който първи заплаши да провали многогодишната финансова рамка на ЕС.
