Pussy Riot, Барак Обама и Ангела Меркел са само част от ежегодния списък на "Стоте глобални мислители" на авторитетното американско списание Foreign Policy. Всяка година класацията подрежда най-силните гласове в борбата за човешки права и достоен живот.
Първото място е присъдено на Аун Сан Су Чи и Теин Сеин от Мианмар. Тя е дисидентка и активен борец срещу военната диктатурата в родината си. Сейн е президент на военната хунта, а отскоро започна да разхлабва цензурата върху словото и отваря икономиката.
Аун Сан Су Чи, дъщеря на убит политик-националист, дълго време бе под домашен арест, около 15 години, тъй като оглави опозицията срещу военния режим в Мианмар. Това стана след завръщането й в страната през 1988 г. Тя успя да спечели изборите, но те бяха обявени за невалидни. През 1991 г. получи Нобелова награда за мир, а на свобода излезе пред ноември 2010 г.
Теин Сеин е генерал с многогодишен стаж в армията, който обедини усилията си с Аун Сан Су Чи за демокрация в страната. Наричат ги "Желязната Лейди" и "Генерала".
Втори в списъка на FP е Монсеф Марзуки, настоящ президент на Тунис. Той е отличен, тъй като е успял да запази жив духа на Арабската пролет.
Челната тройка затварят експрезидентът Бил Клинтън и съпругата му Хилари. На пета позиция е друга американска ВИП-двойка - основателят на Microsoft Бил Гейтс и съпругата му Мелинда.
Между тях под №4 се нарежда инженер Себастиан Трън, който работи върху автомобили, управлявани изцяло от роботи. FP счита, че тази нова технология може изцяло да промени автомобилния транспорт и да създаде истинска революция в начина ни на придвижване. Трън е възпитаник на университета Stanford и работи за Google.
$Застоят след шеметната Арабска пролет от 2011 г. Недоволството от война с ядрен Иран. Кървавото упорство на Башар ал-Асад в разкъсаната от гражданска война Сирия. Да не споменаваме Европа, затънала в най-голямата си криза след Втората световна война и американската президентска надпреварва, която увлече и подтисна в еднаква степен. Ако е някога е имало година за Големи идеи и объркване от това да не ги чуем от нашите лидери - това беше 2012", пише списанието.
