"Газпром" пуска и други доставчици до "Южен поток"

Във всичките си възторжени словоизлияния в петъчната „Панорама“ министърът Стойнев думичка не спомена за намаляването на българския дял в съвместното дружество между БЕХ и „Газпром“. Въпреки че точно това е НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО от всичко договорено. И то не е в полза на България. Преди почти шест години тогавашният премиер Станишев много се похвали, че в личен разговор с Путин защитил националните интереси, като извоювал равен дял с руснаците (50:50). При това, ако си спомням правилно, тогава те настояваха за контролен пакет от 51%. Сега ще имат 70% (словом седемдесет!). Иначе казано, един стратегически инфраструктурен обект в България ще бъде под контрола на Русия. А Станишев не казва защо тъй му се е изпарила храбростта и защо сегашното правителство отстъпва (и то подозрително много) от вече договорени позиции. Да припомня предназначението на въпросното смесено дружество: 1) да приеме прединвестиционното проучване за проекта на българска територия (вече е направено); 2) да възложи проектирането на тръбопровода (ако не ме лъже паметта, също вече е направено); 3) да осъществи изграждането на тръбопровода (т.е. то решава кои фирми ще са строители, доставчици, поддръжка и т.н.); 4) да бъде собственик на частта от „Южен поток“ на българска територия (т.е. то притежава газопреносните съоръжения и получава приходите от преноса на газ); 5) да бъде оператор на частта от „Южен поток“ на българска територия (т.е. то определя технологичните режими на работа и решава кога и как газопроводът ще работи или ще се спира). При осъществяването на всички тези дейности гласът на българската страна НЯМА ДА БЪДЕ С РАВНА, А С ДОСТА ПО-МАЛКА ТЕЖЕСТ от гласа на руската. Това означава, че всички решения ще бъдат подчинени на целесъобразността такава, каквато я вижда „Газпром“. Милер и компания ще имат тежката дума по разпределянето на поръчките: очаквано е те да отидат или при руски фирми (увеличавайки руската икономическа експанзия у нас), или при български фирми, ама „на наши другари“ и на такива, които слушкат (което е пар екселанс инструмент за политическо влияние, и то за много време напред). Печалбата на дружеството се формира от транзитните такси. Ако 70% от нея ще може да се връща в Русия, това обяснява и драстично намаления лихвен процент, и останалите финансови договорки, които Стойнев размахва като постижения. И наистина, няма логика лихвен процент по критично важен заем отведнъж да бъде намален почти наполовина(!). Нелогично е точно сега да се обявява намаляване на цената на газа, и то – според Милер – до „една от най-ниските в Европа“ (що тъй изведнъж, нали уж не сме достатъчно голям клиент, за да имаме ниски цени?). Не е ясно и как точно са сметнати приходите, дето сме щели да започнем да получаваме „веднага“(?), и какво е размекнало „Газпром“ така, че да се съгласи – нали бяха категорични, че отначало печалбата ни трябва да отива изцяло за изплащане на заема? От друга страна, явно не е ставало дума за повишаване на газопреносните такси – въпреки че това е основният параметър, от който зависи доколко успешно България осребрява геополитическото си положение на транзитна страна. Тъй че не би било учудващо, ако с промяната в процента на собствеността „Южен поток“ в дългосрочен план ни излезе по-скъпо, отколкото при предишното 50:50. И ако това предоговаряне се окаже един вид скрит кредит, който облекчава българските управляващи в кратък срок (освен че им носи политически дивиденти), но ще го плащат идните поколения родни данъкоплатци. Съотношението 70:30 в собствеността на смесеното дружество означава и още нещо: че България и да иска, не може да се прави на Украйна и да използва кранчето на газа като стратегически инструмент срещу Русия. Украинците могат, защото техните тръби вероятно са си тяхна собственост (или ако не са изцяло, то със сигурност не са 70% руска). В това отношение Милер явно е искрен, когато казва, че с „Южен поток“ рисковете, свързани с транзита, „отпадат завинаги“. Което между другото значи, че фукните за България като „газоразпределителен център на Балканите“ са въздух под налягане: съществен елемент от геостратегическата важност на енергоразпределителните центрове е именно това чия ръка е на кранчето или шалтера. Е, Москва току-що си купи такъв център в ЕС. Честито. На фона на всичкото това „отстъпката“ газопроводът да може да се ползва и от трети доставчици е твърде дребна. Всъщност това не е и отстъпка: след като обектът е на територията на ЕС, „Газпром“ така или иначе е длъжен да се съобразява с Третия енергиен пакет за либерализация на енергийния пазар. Руснаците са подали искане за освобождаване на газопроводите с техен газ от това изискване, но не са получили съгласието на Еврокомисията – и вероятно няма да го получат, тъй като това би поставило споразумение между Русия и ЕС над собственото законодателство на Евросъюза. С две думи, воплите на „Комерсант“, че „Газпром“ се бил „предал на България“ са само за наивници. И Плевнелиев е съвсем прав, че на всичките тези договорки им липсва прозрачност. P.S. Между другото, озадачаващ е въпросът на президента дали има договор за „Южен поток“. Като бивш министър той би трябвало да знае добре дали има или няма. Ако има – защо пита; ако няма – защо не каже, че няма? Може би си струва някой да зададе въпрос на МС (по Закона за достъп до информация) какви официални документи има подписани за „Южен поток“, кога и от кого. Кой знае каква мътилка ще се надигне и оттам...