"Газпром" официално започна да строи сухопътната част от газопровода "Южен поток", и то на най-проблемната отсечка - българската. За целта се наложи монополистът да свали цената на газа за България и да склони на сериозни отстъпки в условията по заема, предоставен на Българския енергиен холдинг (БЕХ), пише руският "Комерсант" в статия, озаглавена "Газпром" се предаде на България".
Освен това, в споразумението с България е записано, че до "Южен поток" ще се допускат и други доставчици, за което настоява ЕС и което "Газпром" още не е правил за нито един свой проект, посочва изданието.
При все това с оглед изострянето на отношенията между Русия и Украйна успехът на "Южен поток", заобикалящ украинската територия, се очертава като още по-значим.
София бе сред първите, които през 2008 г. подписаха междуправителствено споразумение за газопровода, но след това разговорите за българския участък от тръбата с дължина на 540 км станаха сложни.
В статията е поместена и вчерашната официална церемония по символичната първа заварка, излъчена на живо в сградата на Министерския съвет чрез видеовръзка.
Ръководителят на "Газпром" Алексей Милер е цитиран, че цената на руския газ за България е станала "една от най-ниските в Европа".
"Газпром" не коментира официалното съобщение на българското правителство, че страните са подписали протокол, предвиждащ тръбопроводът да бъде достъпен и за други доставчици.
Въпросът дали монополистът ще издейства "Южен поток" да бъде освободен от изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС бе поставен още в началото на дейността по проекта. Иначе компанията ще бъде принудена да "запази" част от тръбата за хипотетични алтернативни доставчици, поради което тя със сигурност ще работи на загуба.
Според статията "Газпром" е съобщил, че "има варианти" и преговорите с Брюксел продължават. "Правилата на Третия енергиен пакет предвиждат половината мощности от "Южен поток" да се продават на търг, тъй че "Газпром" ще се конкурира с азербайджанския консорциум "Шах-Дениз", коментира Михаил Корчемкин, шеф на компанията East European Gas Analysis.
"Газпром" не крие, че основната цел на "Южен поток" е да се заобиколи Украйна. Руският монополист води "ожесточени преговори" с Украйна за цената на газа, доставян там. Ако "Газпром" натовари изцяло "Южен поток" и "Северен поток", ще може да се откаже изобщо от транзита на продаваното гориво през Украйна, пояснява изданието.
Цитиран е и Алексей Милер: "С "Южен поток" рисковете, свързани с транзита, отпадат завинаги".
По-рано обаче "Газпром" очакваше вносът на газ в Европа рязко да нарасне до 2020 г. и бе готов да използва всички транспортни мощности.
Днес руската държавна компания постепенно започва да признава, че тези прогнози са били грешни, пише "Комерсант". "Засега конюнктурата ни дава възможност да направим пауза", е заявил вчера зам.-шефът на "Газпром" Валерий Голубев по повод перспективите за разширяване на наличните газопроводи.
Какво беше постигнато
След продължилите повече от 4 часа преговори вчера, "Газпром" и България се договориха за следното:
1. Кредитът, който ще бъде изтеглен от БЕХ, за да финансира участието си в съвместното дружество с "Газпром", ще е при годишна лихва от 4.25%, а не 8 на сто, както беше обявено предварително. Заемът е за 620 млн. евро и срок на погасяване 22 години. Като обезпечение по него е заложен дивидентът.
2. Обещано ни е намаление на цената на газа - не е ясно с колко, тъй като в момента е една от най-високите. Не беше обявено дали ще се повишат транзитните такси, чрез които ще се изплаща тръбата. Сега те са едни от най-ниските от страните, на които "Газпром" доставя руско синьо гориво - $1.7 за пренос на 1000 кубика на 100 км.
3. Сметките, направени от министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, за приходи от 715 млн. евро от 2018 г. нататък и някакви други над 2 милиарда до 2043 г. просто не излизат при така представените параметри.
Във всичките си възторжени словоизлияния в петъчната „Панорама“ министърът Стойнев думичка не спомена за намаляването на българския дял в съвместното дружество между БЕХ и „Газпром“. Въпреки че точно това е НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО от всичко договорено. И то не е в полза на България. Преди почти шест години тогавашният премиер Станишев много се похвали, че в личен разговор с Путин защитил националните интереси, като извоювал равен дял с руснаците (50:50). При това, ако си спомням правилно, тогава те настояваха за контролен пакет от 51%. Сега ще имат 70% (словом седемдесет!). Иначе казано, един стратегически инфраструктурен обект в България ще бъде под контрола на Русия. А Станишев не казва защо тъй му се е изпарила храбростта и защо сегашното правителство отстъпва (и то подозрително много) от вече договорени позиции. Да припомня предназначението на въпросното смесено дружество: 1) да приеме прединвестиционното проучване за проекта на българска територия (вече е направено); 2) да възложи проектирането на тръбопровода (ако не ме лъже паметта, също вече е направено); 3) да осъществи изграждането на тръбопровода (т.е. то решава кои фирми ще са строители, доставчици, поддръжка и т.н.); 4) да бъде собственик на частта от „Южен поток“ на българска територия (т.е. то притежава газопреносните съоръжения и получава приходите от преноса на газ); 5) да бъде оператор на частта от „Южен поток“ на българска територия (т.е. то определя технологичните режими на работа и решава кога и как газопроводът ще работи или ще се спира). При осъществяването на всички тези дейности гласът на българската страна НЯМА ДА БЪДЕ С РАВНА, А С ДОСТА ПО-МАЛКА ТЕЖЕСТ от гласа на руската. Това означава, че всички решения ще бъдат подчинени на целесъобразността такава, каквато я вижда „Газпром“. Милер и компания ще имат тежката дума по разпределянето на поръчките: очаквано е те да отидат или при руски фирми (увеличавайки руската икономическа експанзия у нас), или при български фирми, ама „на наши другари“ и на такива, които слушкат (което е пар екселанс инструмент за политическо влияние, и то за много време напред). Печалбата на дружеството се формира от транзитните такси. Ако 70% от нея ще може да се връща в Русия, това обяснява и драстично намаления лихвен процент, и останалите финансови договорки, които Стойнев размахва като постижения. И наистина, няма логика лихвен процент по критично важен заем отведнъж да бъде намален почти наполовина(!). Нелогично е точно сега да се обявява намаляване на цената на газа, и то – според Милер – до „една от най-ниските в Европа“ (що тъй изведнъж, нали уж не сме достатъчно голям клиент, за да имаме ниски цени?). Не е ясно и как точно са сметнати приходите, дето сме щели да започнем да получаваме „веднага“(?), и какво е размекнало „Газпром“ така, че да се съгласи – нали бяха категорични, че отначало печалбата ни трябва да отива изцяло за изплащане на заема? От друга страна, явно не е ставало дума за повишаване на газопреносните такси – въпреки че това е основният параметър, от който зависи доколко успешно България осребрява геополитическото си положение на транзитна страна. Тъй че не би било учудващо, ако с промяната в процента на собствеността „Южен поток“ в дългосрочен план ни излезе по-скъпо, отколкото при предишното 50:50. И ако това предоговаряне се окаже един вид скрит кредит, който облекчава българските управляващи в кратък срок (освен че им носи политически дивиденти), но ще го плащат идните поколения родни данъкоплатци. Съотношението 70:30 в собствеността на смесеното дружество означава и още нещо: че България и да иска, не може да се прави на Украйна и да използва кранчето на газа като стратегически инструмент срещу Русия. Украинците могат, защото техните тръби вероятно са си тяхна собственост (или ако не са изцяло, то със сигурност не са 70% руска). В това отношение Милер явно е искрен, когато казва, че с „Южен поток“ рисковете, свързани с транзита, „отпадат завинаги“. Което между другото значи, че фукните за България като „газоразпределителен център на Балканите“ са въздух под налягане: съществен елемент от геостратегическата важност на енергоразпределителните центрове е именно това чия ръка е на кранчето или шалтера. Е, Москва току-що си купи такъв център в ЕС. Честито. На фона на всичкото това „отстъпката“ газопроводът да може да се ползва и от трети доставчици е твърде дребна. Всъщност това не е и отстъпка: след като обектът е на територията на ЕС, „Газпром“ така или иначе е длъжен да се съобразява с Третия енергиен пакет за либерализация на енергийния пазар. Руснаците са подали искане за освобождаване на газопроводите с техен газ от това изискване, но не са получили съгласието на Еврокомисията – и вероятно няма да го получат, тъй като това би поставило споразумение между Русия и ЕС над собственото законодателство на Евросъюза. С две думи, воплите на „Комерсант“, че „Газпром“ се бил „предал на България“ са само за наивници. И Плевнелиев е съвсем прав, че на всичките тези договорки им липсва прозрачност. P.S. Между другото, озадачаващ е въпросът на президента дали има договор за „Южен поток“. Като бивш министър той би трябвало да знае добре дали има или няма. Ако има – защо пита; ако няма – защо не каже, че няма? Може би си струва някой да зададе въпрос на МС (по Закона за достъп до информация) какви официални документи има подписани за „Южен поток“, кога и от кого. Кой знае каква мътилка ще се надигне и оттам...