Някои от временните обществени съвети на българи в чужбина изразиха недоволство от подготвяния законопроект за българите и българските общности зад граница, съобщи БНР.
Атанас Чобанов от временния обществен съвет във Франция заяви, че неодобрението е насочено към липсата на консултации с тях и че законопроектът се изготвя "на тъмно".
"От наша страна имаше опити да установим контакт с Държавната агенция за българите в чужбина, които завършиха много безславно. Усещането е, че на тази самоинициатива на българите от чужбина се гледа с някакво презрение - отказват ни интервюта например. Отношението е абсолютно чиновническо и няма нищо общо с това, на което са свикнали хората, които са, които живеят в демократични развити общества", заяви Чобанов.
Според Чобанов агенцията за българи в чужбина може да бъде закрита и нейната дейност да се поеме от Министерството на външните работи и от депутати.
В отговор председателят на агенцията Росен Иванов каза, че това становище е на много малко от всички наши сънародници извън страната.
"Нека тяхната цел не бъде ликвидирането на агенцията за българите в чужбина. Господинът от Франция говори с общи тези. Става въпрос за изработване на проект за решение на Министерски съвет за законопроект. Схващате разликата? Нали трябва да имаме нещо, върху което да дебатираме. Каквито и да са организациите, ако те работят в интерес на българщината, ние ще ги подкрепяме", обясни Росен Иванов.
От 21 години в чужбина, за първи път чух че има такава агенция.
От опит с борба с държавните институции, мога да кажа че те са способни да рационализират с кръгова логика всякаква глупост...но, доверяват се на експерти, представители на ЕС и масови митинги. Тъй като рядко на някой се отдава да събере голям митинг, препоръчвам да се обърнете към другите две. В последните 10-на години, а и преди това, изключително бездарните останаха държавни чиновници. Другите избягаха в частния сектор. Малцината кадърни, са останали заради своята корумпиран. Никой разумен и опитен човек няма да седи при 4-500лв заплата. Малцина идеалисти може би. За сметка на това администрацията ни е 20 пъти по голяма от тази на САЩ да кажем. Решението е оче-избождащо, но няма воля.
Без да се впускам в разсъждения дали е добре или не да има подобна агенция, само искам да отбележа едно нещо. Защо емигрантите си мислят, че под "българи в чужбина" се има предвид единствено тях? Нима не са в още по-голяма степен "българи в чужбина" онези наши сънародници, които са се озовали против волята си откъснати от България, било в резултат на войни (Сърбия, Гърция, Македония), било на насилствено изселване (Украйна, Молдова, Русия)? Мисля, че акцентът трябва да е именно върху тези българи, защото в много случаи е заплашена самата им идентичност като такива, а не върху доброволно напусналите страната по свои съображения, които в никакъв случай не оспорвам, но смятам, че те сами са избрали да бъдат емигранти и не могат да монополизират вниманието спрямо българите зад граница.