"Моята молитва" на Ботев пада от учебната програма

Поредната муха, от която се прави слон. Кои точно класически произведения се учат е второстепенно. Дали "Тютюн" или "Осъдени души", дали "Хамлет" или "Макбет" (та дори и само защото е по-къса) - това е почти незначимо когато го поставим редом със значително по-големия проблем на изучаването на литературна класика като цяло. Не казвам, че понеже изборът на произведения има нищожно влияние върху средното образование по литература, сравнен с проблеми-мастодонти като това да научиш учениците да четат, да анализират, да имат интерес към класически произведения, то трябва да го пренебрегваме. Но канските писъци около "Моята молитва" са абсолютно несъразмерни с реалната големина на проблема. Не съм циник, че да обяснявам този феномен като Мануела с скрити мотиви на зли политически гении, или пък като част от мастър-плана на велики, но неосезаеми за простосмъртни хора като нас, сили. Далеч по-простото обяснение е болезнената чувствителност на българина към всяко посегателство върху това, което той (според мен погрешно) влага в думата "българщина". А чувствителността е просто следствие от комплексите за неудовлетвореност, което за мнозина българи прави асоциирането им с идеята за древна, могъща държава с богата история единствения начин да предотвратят тоталния крах на собственото си его в обстановката, в която им се налага да живеят.

Шт, пуканките и колата нямат думата! Ние тук в Европа имаме различни представи за култура и образование от отвъд океана.

Всъщност се радвам, че моите представи за култура и образование са коренно различни от твоите, които сам прекрасно си илюстрирал: "култура": >Шт, пуканките и колата нямат думата! >турски мекерета >американски мекерета "образование": >Станфодски институт >Целата е американско господствео

@ Мануела, коментар 19 "Което води до въпроса как се осъвременява класика. Като за начало защо не спрат да се натякват на учениците клишета тип "Записано със златни букви в съкровищницата на българската литература...". "Под игото" се учи три (!) пъти от първи до дванадесети клас. Наистина ли е необходимо? Ама наистина? А като изтеглят Далчев на изпит и една солидна част се чуди кой е тоя - и ученици, и родители. Гео Милев не е написал само "Септември", а Димитър Димов не е написал само "Тютюн". Според мнозина Багряна пише детски стихчета (само). А къде е мястото на европейската литература?" Т.е. проблемно е не какво, а как се преподава. Но това проблем на отделното произведение ли е? Не, това е проблем на системата, на начина, по който всички ние биваме възпитавани да четем и анализираме. Няма причина да вярваме, че едно клише няма да бъде заменено с друго такова, ако сменим произведението, а не подхода. По отношение на това кои произведения - сама твърдиш, че имало някаква нагласа в обществото ни, учителите/училището да преподават едва ли не всичко стойностно и ценно, а същевременно в цитирания абзац питаш защо само тези и тези произведения. Ами тези и тези, именно защото никой не очаква цялата българска и световна литература да се преподава в училище, в това грешиш. От училището се очаква да постави една основа - т.е. да се запознаят учениците с това, което е най-доброто от най-доброто, ако ми позволиш този израз Не, аз не очаквам в училище да изучават 22-та тома, в които е събрано творчеството на Вазов, нито очаквам това за всяко произведение на Ботев. Има обаче литература, която е универсално ценна. Тя не се наслагва само в рамките на една държава, точно както е посочила коментиралата преди мен, като е дала и пример. Точно по тази причина литературата в по-горни класове започва с изучаване на старогръцка такава, заради нейната универсалност е и защото по-сетне всичко се крепи на нея. Питаш за европейската литература - и от нея се изучава най-доброто, не ми е известно това да се е променило в учебната програма. После подобно сравнение европейска/българска е малко неуместно. Литературата е стойностна или не, другото няма особено значение. И когато ние имаме късмета български автори да са създали стойностна литература, която е свързана с история, етнология, география и т.н., но и с едно невидимо сакрално културно поле, няма причина да бъде изключвана, само защото някой не преподавал както ни се иска. А когато промени в една учебна програма са необходими, те следва да се правят по начин, който носи най-малко социално напрежение, т.е. да са много добре обмислени. Тогава ще липсва и истерията.

Да ИЗУЧАВАЛИ (интересен) Хари Потър вместо "възвишени класики" ... В училище?! А възрожденски автори и изобщо българска литература, да си четат за удоволствие вкъщи? "Преподавателко" Мануела, земи се гръмни или емигрирай преди да завлечеш и други по наклона на собствената си изглупелост. А "оха кеф, кеф" изказването по адрес на първосигналните "патриотари", които след края на работния ден отиват на протест, просто няма да коментирам.

"Можем да се бием в гърдите и да тропаме с краче, че докато в Европа не научат "Моята молитва" наизуст, ние няма да им учим литературата, но това е смехотворно." Не знам кой се бие в гърдите и кой тропа с краче, в Европа /България да не би да не е в Европа?/ Ботев се изучава, не в училищата, а в университетите. Защо това е така, защо е превеждан от Елюар, примерно, защо и сега се превежда, ще оставя да прецените Вие, бивш учител Геренова. Най-вероятно е нещо, свързано с общочовешки ценности - примерно свобода. Изобщо няма да споменавам богатството на изразните средства и т.н., неудобно ми е вече. Освен това, чужда литература в училище се изучава, не разбирам кого подвеждате. Каква е връзката на Хари Потър /нищо против поредицата нямам/ - литература за 5-6 -ти клас, със задълбоченото изучаване на класици, което се случва след 8-ми клас? И кой е против, в свободното си време, децата и младите хора да четат каквото си искат? Темата е за обучението по литература в училище, като надявам се, разбрахме се вече, че не очакваме от училището да преподаде всичко, което някой е издал или друг счел за интересно. Ако протестирате срещу начина на преподаване, това е друго, подкрепям. Ако обаче Ботев трябва да "отпадне", понеже някой си не го намирал за ценност, това си е вече проблем не на гения Ботев, ами на онзи, който не може да погледне по-далеч от собствения си пъп.

Разбрах ти примера, не стана ясно само правиш ли разлика между изучаване и лежерно прелистване на сп. Блясък.