Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

И най-големите звезди се превръщат в посмешища, когато облекат фланелката на Юнайтед

И най-големите звезди се превръщат в посмешища, когато облекат фланелката на Юнайтед Снимка: Getty Images

Изминаха 11 години, откакто Манчестър Юнайтед за последно се бореше за титлата в Премиър лийг.

Но през настоящия сезон отборът имаше шанс отново да изиграе огромна роля при определянето на шампиона - толкова огромна, колкото не е имал за целия период след оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън.

След като отне жизненоважни 4 точки от Ливърпул, Юнайтед можеше да сложи край на амбициите и на Арсенал, за да гарантира четвърта поредна титла на съседите от Манчестър Сити.

И докато в Ливърпул все още се питат как така не успяха да победят един толкова разнебитен състав на "червените дяволи" (след 87 отправени удара в три мача), Арсенал подходи доста по-пестеливо и по-ефективно.

Тимът на Микел Артета не изигра един от добрите си двубои, но стигна до необходимите три точки на "Олд Трафорд" с гол на Леандро Тросар и изпълни реалистичната цел - да удължи интригата за титлата до финалния ден от сезона.

В последните седмици резултати като 4:3 са доста по-възможни в мачовете на Юнайтед от това скучно 0:1. Но начинът, по който се стигна до 14-тата загуба в лигата за сезона, е твърде показателен за случващото се в клуба.

Тросар, взет за едва двайсетина милиона паунда от Брайтън, отбеляза своя 17-и гол в кампанията и напомни, че е отлична трансферна сделка, каквато в Юнайтед рядко сключват напоследък.

А виновникът за попадението на Арсенал беше сриналият се Каземиро - играч с иначе съвсем заслужен статут на легенда преди привличането му на "Олд Трафорд" срещу 60 млн. паунда.

Твърде бавен и немощен за халфовата линия и принуден да играе като защитник заради вълната от контузии, бразилецът се оказа тотално извън позиция и покри засадата при головата атака на Арсенал.

Така "артилеристите" стигнаха до едва втората си шампионатна победа на този стадион от 2006 г. насам.

Това беше завършек на една ужасяваща седмица за Каземиро, може би най-неприятната в цялата му кариера.

Даже да се абстрахираме от репутацията му и колекцията му от трофеи, трудно можем да се сетим за толкова катастрофална поредица от мачове в неговите дълги години в Реал Мадрид.

Прогресът на Реал този сезон би могъл да се разгледа като доказателство, че Каземиро не е толкова безценен, колкото Тони Кроос и Лука Модрич, неговите партньори в онова незабравимо полузащитно трио.

Но и в един съвсем друг отбор при напълно различни обстоятелства, не се очаква играч като него да се срине толкова рязко.

Миналия понеделник се стигна до онази унизителна загуба от Кристъл Палас с 0:4, белязана от грешките именно на Каземиро при попаденията.

Той беше проснат по задните си части при първия гол и загуби левашки топката при последния.

В петък стана ясно, че няма да попадне в състава на Бразилия за Копа Америка и това е съвсем логично за всеки, наблюдавал изявите му напоследък.

Но е тъжно развитие за такъв лидер и такава фигура, доскорошен капитан на "селесао", който носеше лентата и на Юнайтед срещу Палас. 

Дори Ерик тен Хаг вече не му вярва достатъчно и му отне капитанския статут срещу Арсенал, за да връчи лентата на Скот Мактоминей (считан за излишен миналото лято, когато му се търсеше купувач).

В странен и експериментален състав домакините някак успяваха да се задържат в мача срещу претендента за титлата и даже създаваха някои грижи на отбраната на Арсенал, преди да бъдат закопани от Каземиро с неговата липса на навици за позицията на централен защитник.

Безкрайно закъснял с изтеглянето до линията на останалите бранители, бразилецът покри засадата при паса към Кай Хаверц, който проби и сервира на голмайстора Тросар.

Каземиро вече изглежда толкова бавен, че се движи няколко хода назад от събитията на терена и действията му будят по-скоро съжаление.

Разбира се, сурово би било той да бъде обвиняван за бъркотията, която представлява Манчестър Юнайтед в момента.

Контузени са четирима централни защитници плюс Люк Шоу, който също беше използван на този пост.

Затова дуото в сърцето на отбраната в момента се състои от Каземиро и Джони Еванс, който пък на 36 години парадоксално е по-пъргавият от двамата.

Еванс участваше в последния полуфинал на Манчестър Юнайтед в Шампионската лига от далечната 2009 г., а в началото на този сезон беше в лагера на отбора просто за да поддържа форма, докато си намери нов тим.

Оказа се обаче невероятно необходим при кризата в защита и даже е един от по-постоянните футболисти в толкова хаотичния сезон 2023/24.

Това пък поражда въпроса къде изчезна постоянството на Каземиро, който неведнъж през миналата кампания изглеждаше най-смисленият играч в червен екип.

Принудителното му поставяне в отбраната никак не му помага, но през този сезон той е под нивото на Висшата лига и в обичайната си позиция като халф.

На 32 години славният Каземиро вече изобщо не прилича на себе си и страшното е, че това се случи с толкова много други футболисти на Манчестър Юнайтед през последните сезони.

Достатъчно е да споменем Рафаел Варан, Пол Погба, Алексис Санчес, Анхел Ди Мария или Радамел Фалкао.

Сякаш и най-големите звезди не са застраховани от това да изпаднат в непреодолима дупка след пристигането си в "Театъра на мечтите".

Каземиро е просто поредната жертва на цялата каша в Манчестър Юнайтед и авантюрата му в английския футбол вече едва ли му се струва толкова добра идея, колкото преди две години, когато дойде като 5-кратен победител в Шампионската лига.

Проблемът е, че клубът му даде договор за цели 4 сезона и преди да изминат дори половината от тях, бразилецът вече изглежда като играч от миналото.

И говорим за футболист, който въобще не е сред най-големите трансферни грешки на "червените дяволи" - там просто летвата е свалена твърде ниско и с такава трансферна политика никой клуб няма шанс да просперира.

Още по-малко пък има шанс да си върне миналото величие.

 

Най-четените