Спекулации за специалния закон за КТБ

Всички депозити в КТБ да бъдат гарантирани са се договорили БСП, ДПС, ГЕРБ и БНБ, твърди "24 часа". Според изданието парламентът ще гласува специален закон за банката. Според вестника лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се е съгласил депутатите му да подкрепят специалния закон, при условие, че ще има задължителна актуализация на бюджета. Затова финансовият министър Петър Чобанов до дни трябва да внесе двата проекта - за КТБ и за актуализация на държавните финанси в Народното събрание.

ГЕРБ, ДПС и ГЕРБ отричат информацията.

Пред "Дневник" обаче Борисов отрече информацията и заяви, че е в Страсбург и не знае какво пише в изданието. Заместник-председателят на партията Цецка Цачева също твърди, че не знае за подобна промяна в договореното. Цветан Цветанов нарече твърденията "медийна спекулация". "Смятам, че законът за БНБ е доста ясен и ако беше осъществяван контрол, нямаше да стигнем до тази криза днес", каза Цветанов. Той подчерта, че не е необходимо приемането на специален закон, но остави "вратата отворена за разговори".

Лидерът на ДПС Лютви Местан също отрече да има постигнато съгласие, но заяви, че продължават да се водят разговори, защото темата е сложна и предпочита да стъпят върху сериозна експертиза. Такава договорка обаче не е постигната към момента. Лютви Местан заяви, че държавата не може да поеме отговорност за нечисти пари и за увеличаването на държавната протекция над 100 000 левро ще се наложи разкриване на банковата тайна и проверки.

Депутатът от "Коалиция за България" Атанас Мерджанов също отрече да е постигнато подобно съгласие.

Въпросният специален закон за КТБ предвижда всички влогове на фирми и физически лица да бъдат прехвърлени на дъщерната на КТБ банка "Креди Агрикол". Тя става 100% държавна срещу цена от 1,5 млн. лева. Парите обаче няма да бъдат реално платени, а ще се приспаднат като задължения на КТБ към държавата. Самата банка ще остане без лиценз и ще бъде обявена в несъстоятелност.

Всички пасиви като кредити и сметки от КТБ ще бъдат прехвърлени в "Креди Агрикол", с изключение на тези на акционерите в КТБ и на свързаните с тях лица и фирми.
За да се гарантират обезпечените от държавата депозити до 100 000 евро, които са на обща стойност 3,7 млрд. лв., фондът за гарантиране на влоговете ще даде 2,1 млрд. лева.

Останалите 1,6 млрд. лева ще бъдат осигурени чрез емисия ДЦК, които ще пусне финансовото министерство. Депозитите, които не се покриват от държавната гаранция, са за 2,2 млрд. лева. Те ще бъдат обезпечени със здрави активи от КТБ на същата стойност.

Това означава, че влоговете ще бъдат изплащани от постъпленията от редовно обслужвани кредити, както и от последващата продажба на активи, придобити от банката. Стойността им е за близо 700 млн. лв.

Това ще се прави от Националната агенция за приходите, а не от синдик на КТБ. По този начин държавата си гарантира, че парите ще отидат директно при нея и няма да има продажби на фиктивни цени.

Всички вложители в КТБ със суми над 200 000 лева ще минат през данъчна ревизия. Те ще трябва да докажат произхода на парите си и платени данъци за тях, преди да изтеглят влога си.

Тези, които имат до 200 000 лева, ще могат да разполагат с парите си до един месец след отварянето на банката. За по-големите влогове срокът за теглене е не по-рано от 6 месеца, и то само след предоставени документи за данъчна ревизия.

Според "24 часа" политиците се обединили за приемането на специалния закон за КТБ, тъй като одитът на банката показал, че ако не се гарантират всички депозити и сметки, ще бъдат засегнати държавни и частни компании, в които работят общо 75 000 души.

Годишните данъчни постъпления от тези фирми били на стойност 1,4 млрд. лева. Ако банката не бъде спасена, бюджетът щял да се лиши от тези приходи, твърди изданието.

 

Новините

Най-четените