Президентът Росен Плевнелиев описа ветото върху актуализацията на бюджета като „шанс" и „протегната ръка" към управляващите. „Моите аргументи бяха всичко друго, но не и политически", заяви държавният глава в интервю за БНР.
"Целта на ветото върху актуализацията на бюджета за тази година беше да се сблъскат не автобусите, а аргументите", изтъкна държавният глава.
Плевнелиев се защити от нападките на властта, че с ветото саботира политиката й: „Това, което се видя, беше, че управляващите зададоха посока - президентът обявява война, дуел. За каква война става въпрос, при положение че от новото правителство са минали 27 законопроекта, а аз съм наложил вето само на 2. Правото на вето не е ли конституционно право?".
„Повече от 23 години президенти са налагали вето и се надявам да са действали както аз, а именно - вето, но с аргументи. Традицията на президентска институция повелява, че в писмен вид президентът представя своите аргументи", обясни Плевнелиев.
Неявяването си в пленарната зала, когато ветото се обсъди и отхвърли, президентът обясни с отсъствието на такава традиция в политическия живот у нас. Ето защо не е откликнал на поканата на парламентарния шеф Михаил Миков.
„От трибуната на Народното събрание чухме в някаква степен отстъп от демократичните принципи", съжали президентът. Със същото отношение Плевнелиев се изказа, че аргументите му да върне актуализацията не са били чути.
„Не разбирам защо управляващите не разбират, че моето вето беше шанс, беше протегната ръка, за да могат да се чуят аргументи за какво ще се харчат тези пари", коментира Плевнелиев.
