Обявяване на КТБ в несъстоятелност като най-реалистичен сценарий и изненада от размера на загубата й - такива са изводите на банкерите, след като вчера бяха публикувани резултатите от отчета на одиторите в КТБ, според които е необходима обезценка на активи в размер на 4,2 млрд. лева.
"Не мога да допусна, че е възможно нещо в толкова големи размери", коментира директорът на ДСК и член на Асоциацията на банкерите в България Виолина Маринова пред БНТ.
От отчета на одиторите стана ясно, че КТБ е раздала кредити в размер на 3,434 млрд. лева на 82 фирми, които не извършват дейност, а коефициентът на покритие на този кредитен портфейл е 13%.
"Това са фирми, които нямат история, нямат отчет за финансово състояние, което не е добра банкова практика. Когато се дават кредити, банкерът трябва да се ръководи от факта, че парите не са негови, а на неговите вложители", заяви директорът на ДСК.
Според Маринова има голяма вероятност тези кредити да не бъдат събрани, тъй като дори да бъдат потърсени по съдебен ред, процедурата не е достатъчно бърза, за да се върнат парите.
Тя не се съгласи с позицията на Ивайло Калфин, според когото банките трябва да попълнят недостига във Фонда за гарантиране на влоговете.
"С цялото си сърце се надявам КТБ да се оздрави, за да се успокои обстановката в страната. Но не знам дали ще се намери инвеститор, който да отдели такава инвестиция, и ликвидна, и капиталова", каза Виолина Маринова.
Според изпълнителния директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян, решението за бъдещето на КТБ трябва да се остави на БНБ.
"Не мисля, че правителството има работа в това решение, напротив. Независимостта на Българската народна банка трябва да се отстоява", каза пред бТВ председателят на Асоциацията на банките.
Той коментира, че най-вероятната хипотеза оттук нататък е обявяване на КТБ в несъстоятелност.
"Има теоретична възможност тя да се спаси, но на практика би било безумие - да се вложат 4-5 млрд. лева. Ако някой все пак реши да пълни кацата без дъно, това означава да поискаме по 2000 лева от всеки работещ българин", пресметна той.
Според Хампарцумян, затварянето на банката няма да има застрашаващи последици за икономиката на страната.
"Парадоксално - това, че са кредитирани тесен кръг лица, ограничава ефекта върху цялата икономика", каза той.
И двамата банкери отказаха да коментират защо надзорът на БНБ не е отчел своевременно несъответствието между управлението на КТБ и добрите банкови практики.
"В БНБ работят хора, които са изключителни професионалисти и разбират какво правят. Как това се е модифицирало в някакво пренебрежение, трябва да питате БНБ", каза Хампарцумян, като допълни, че не е възможно БНБ да бъде заблуждавана с подаване на фалшива информация в продължение на толкова дълъг период.
"Най-вероятно първоначалните действия на прокуратурата и БНБ - незвисимо, че изглеждаха "неелегантни", са били продиктувани от информация, с която ние не сме разполагали", каза той.
