89% от българите се смятат за грамотни, стана ясно от социологическото проучване на МБМД, проведено по телефона от 7 до 9 април по поръчка на Мобилтел. Проучването обхваща 502 пълнолетни граждани на София и областните градове.
Обобщените резултати показват, че 55% от хората оценяват нивото на грамотността в България като средно, а 34% смятат, че то е ниско. 46% от анкетираните са убедени, че грамотността сред младите е ниска.
Според 34% от хората да си грамотен означава да владееш добре правописа и правоговора, а 21% смятат, че грамотността е свързана с доброто образование. 19% от хората обвързват това да си грамотен, с притежаването на богата обща култура. Едва за 5% грамотността е свързана с компютърната грамотност, а за 3 на сто с владеенето на чужди езици.
Проучването показва, че 54% от хората пишат SMS-те на латиница, като 33% от тези хора посочват, че така им е по-удобно. Едва 34% от анкетираните пишат кратки текстови съобщения на кирилица, като 38% от тях изтъкват удобността на подобен начин на писане.
10% от гражданите подкрепят предложението кирилицата да се замени с латиница, а 20% от анкетираните искат да се премахне пълния член от българския език.
МБМД са изследвали отношението и готовността за участие в социален проект на гражданите.
Данните показват, че 96% от гражданите са изпращали средства чрез SMS-и, като 63% от тях са го правили с благотворителна цел, а 20% са пращали текстови съобщения за риалити програми.
29% от анкетираните са правили дарения през миналата година, като повече от половината твърдят, че са дарявали пари именно чрез SMS-и. 59% от гражданите предпочитат да даряват средства за програми за хора в неравностойно положение, а 49% - за здравни програми. 20% от запитаните казват, че предпочитат да даряват продукти или услуги, а 14% дават средства в борй за благотворителни цели.
С оповестяването на проучването М-Тел стартира днес грантовата си програма за т.г., която ще се фокусира върху езиковата и социалната грамотност на младите хора.
Компанията ще събира до 1 юни проекти в подкрепа на просветата, които могат да бъдат подготвени както от неправителствени организации, така и от екипи учители и университетски преподаватели, настоятелства и читалища.
Бюджетът на програмата е 100 000 лв., а нейната цел е да намери проекти, които да изпробват иновационни предложения за изучаване на български език и литература както и да насърчават възможностите за комуникация и себеизразяване на младите. Кандидатите имат възможност да предлагат проекти с бюджет между 5000 и 20 000 лв.
"Проектите трябва да акцентират на това, че учениците не просто трябва да говорят и пишат добре, но и върху умението им да общуват, да изразяват позиция и да я отстояват", каза директорът на фондация Помощ за благотворителността в България Елица Баракова. Тя е един от членовете на журито, което ще оценява проектите. В журито са още университетският преподавател и бивш ректор на СУ Боян Биолчев, програмният директор на ПРООН Елена Панова, директорът на МБМД Мира Радева и др.
