Днес от различни трибуни, пръснати из България, ще се излеят десетки речи. В тях неминуемо имената на народните ни будители ще бъдат осквернени, защото към тях ще бъдат изказани и десетки кухи фрази.
В същото време ще продължим да сме ангажирани повече, отколкото е прилично, в празни спорове за Хелоуин, за предполагаемия изход от изборите, за ваксините и какво ли още не.
Това, което няма да чуем, е думата "мечта".
Мечтата на българските будители не е била да се сещаме за тях три пъти годишно, нито пък лицата им да се озоват на нечий прасец, била е народът да е "буден". Да е знаещ, мислещ, грамотен, образован, любопитен и отворен към света.
"Напред! Науката е слънце...", пише Стоян Михайловски.
"Да употребяваме времето на отпочиванието си в четене и писание, а не в игри и пиене", пък призовава Петко Славейков. Будителите ни са разбирали, че знанието далеч не свършва с училището и е ключът не само към освобождението, но и към просперитета след него.
Мечтали са си ние да го разберем, изпълним и преизпълняваме отново и отново през десетилетията. Че и да надграждаме.
Ние правим точно обратното на будителската мечта.
Образованието го сведохме до хартии, които, незнайно защо, още гордо наричаме дипломи.
Отвикваме от четенето като редовно занимание, за писането да не говорим - грамотността е все по-рядко срещано качество. Ако има начин някой възрожденец да надникне в социалните мрежи и да види как варварски се отнасяме с българския език, ще се погребе отново съвсем сам.
И най-лошото - наместо да се отваряме към света и към новите знания, се затваряме в нашите си 111 хил. кв. километра.
Будителите ни са учили в западните университети и жадно са попивали не само наука, но и култура. В XXI век немалко българи смятат, че Европа не ни е нужна и спокойно можем да я заместим с хоро в ледени води и въртене на туршии. Затова не можем да си позволим повече Денят на народните будители да е само дата.
Време е да се събудим от летаргията и да разритаме онези, които се опитват сладко да си я продължат.
Настана моментът, в който вместо да търпим някой да пише така, че едвам го разбираме, да му посочим къде е най-близката библиотека. Вместо да се караме приемливо ли е да се празнува тоя ми ти американски Хелоуин, да разровим и да разберем, че той даже не е американски.
Постепенно, може би бавно, но и сигурно, ще осъзнаем, че да си грамотен е готино.
Модерно е. Грамотният човек не само пише нормално и знае за света малко повечко. Той по-трудно се хваща на политически лъжи, интернет измамници, телефонни шарлатани. Невъзможно е да си даде парите за врачки и баячки, няма да бъде забелязан и на чалга концерт.
"И в няколко дена, тайно и полека, народът порасте на няколко века", обобщава Иван Вазов.
Наша е отговорността да го сбъднем.
