В 94% от изследваните през лятото на 2026 г. употребявани спринцовки в Пловдив е открит фентанил.
"Резултатът е шокиращ. Не съм очаквал подобен процент, както и колегите, които работят на терен с хора в подобна проблемна употреба".
Това коментира Александър Панайотов, ръководител на Националния фокусен център за наркотици и наркомании към Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
НЦОЗА е инициатор на проучването в България на съдържанието на използваните спринцовки по европейския проект ESCAPE.
В проекта от години участват редица градове на Стария континент, и последните обобщени данни от 2024 г. сочат, че подобна употреба е установена тогава в столицата на Литва Вилнюс - в 93% от тестваните спринцовки има фентанил.
В друг град в прибалтийската страна - Клайпеда, същият опиоид е засечен в 68 на сто от спринцовките.
Но само там данните се доближават до резултата от Пловдив.
Поне според наличната информация по този проект няма град в Европа, където да е установена дори близка употреба на фентанил, а в него участват места като Амстердам, Барселона, Дъблин, Мадрид, Прага, Рига, Талин, Атина и т.н.
За проучването в Пловдив са тествани 152 спринцовки с наличие на психоактивни вещества от два района, където те се събират - "Смирненски" и "Столипиново".
Спринцовките са осигурени от неправителствената организация Център за хуманни политики, която единствено в момента предоставя чисти игли и спринцовки. Изследването на веществата е осъществено в Химико-токсикологичната лаборатория на Военномедицинска академия в София.
Проектът у нас обхваща и София, където е установено наличие на фентанил в 17% от тестваните спринцовки.
94 на сто спринцовки с наличие на фентанил в Пловдив обаче се оценява като сериозен проблем и от Агенцията на ЕС по наркотиците. Нейната система за предупреждение за наркотици пусна в началото на октомври съобщение за риска, свързан със задълбочаващия се проблем с фентанила в България, включително увеличената употреба, и препоръча действия на страната ни.
Фентанилът е синтетичен опиоид, до 50 пъти по-силен от хероина, със силно и бързо пристрастяващо действие и огромен риск от предозиране и летален изход.
В САЩ се говори за съществуващата там фентанилова епидемия като за най-смъртоносната криза с наркотици в историята на страната.
Как може да се обяснят резултатите в България?
Разликата между Пловдив и София е огромна, но според Александър Панайотов може да се предполага, че делът на инжекционна употреба на фентанил в столицата е по-голям.
Причината за по-ниския резултат може да се обясни и с времето на събиране на спринцовките по проекта. Това става през лятото на 2026 г. и съвпада с действията на полицията и органите на реда. В началото на август беше разбита лаборатория за фентанил във "Факултета".
Едно от основните обяснения за огромния процент фентанил в Пловдив пък е, че употребяващите хероин там са преминали на фентанил.
"Няма хероин на пазара, през 2025 г. данните са за под 1 кг конфискувани количества, макар че за 2026 г. първоначалните полеви тестове показват повече. Хората преминават към фентанил, което е лошият вариант, защото е по-опасният", обяснява ръководителят на фокусния център.
Данните от София са подобни - там, както и в Пловдив, спринцовките с хероин са доста по-малко.
Възходът на фентанила също съвпада с липсата на хероин на пазара - синтетичният опиоид се появява по-масово у нас едва през 2023-2024 г. А липсата на хероин у нас става в момент на промени на международния пазар. Едната е, че управляващите Афганистан талибани забраниха отглеждането на опиумен мак и производството там се срина, а другата, че се смениха маршрутите за трафик.
Цената също е фактор.
Фентанилът е синтетичен продукт и се разрежда много повече, което би трябвало да го прави по-евтин, особено в сравнение с дефицитния хероин.
"Правим проучване на цените на наркотиците ежегодно и на някои места виждаме, че тази на фентанила беше по-висока, особено в началото, когато се появи той. Все пак тя падна, и е 30-40 евро за грам средно за фентанил, а при хероина цените са от 50 до 80 евро на грам", казва Панайотов.
Според полицията у нас фентанилът идва от Китай и Индия, но разкритата лаборатория в София показва, че този наркотик се прави и в България с внесени прекурсори.
Нещо повече - доста вероятно е у нас да има и други лаборатории и разбитата във "Факултета" далеч не е била единствената, която захранва цялата страна - както обявиха от МВР през август.
Към момента сякаш няма недостиг, така че може би има и друго производство и внос, смята Панайотов.
Затова и другото обяснение за огромния процент фентанил в Пловдив е, че там очевидно има сериозно разпространение, особено в ромските квартали, и съответно зависимите си инжектират това, което им се предлага. Не е изключено и от тези райони да излизат и количества за по-голямата част от страната.
Има и още едно обяснение при сравнението с употребата у нас и в други части на Европа.
"Когато става дума за инжекционна употреба на наркотици, в България и Източна Европа по принцип по-характерна е употребата на опиоиди, докато в Западна Европа по-често се инжектират стимуланти като кокаин, амфетамини и метамфетамини", пояснява Александър Панайотов.
Резултатите от навлизането на фентанила в България вече могат да бъдат отчетени. У нас расте броят на смъртните случаи, свързани с употребата на този наркотик, както и изобщо смъртните случаи, свързани с употреба на дрога.
Официалните данни сочат, че през 2023 г. починалите след употреба на фентанил са 5, а през 2025 г. стигат 58 (от общо 125, свързани с наркотици). Данните за първите 8 месеца на 2026 г. са за 25 смъртни случая. Колко точно са смъртните случаи не се знае, тъй като посочената статистика борави само с данните от починали, които са стигнали до аутопсия.
Расте и общият брой починали вследствие употреба на наркотици - от 47 през 2023 г. до 125 през 2025 г., като другият по-голям процент смъртни случаи се дължи на амфетамини и метамфетамини - по около 50 починали през 2025 г.
Каква е общата картина?
Второто най-често откривано вещество и в София, и в Пловдив, е метамфетамин - в около 27 на сто от спринцовките и в двата града.
В столицата обаче - неочаквано - е установен огромен процент спринцовки с метадон - 74 на сто, и именно това е водещият инжекционен наркотик в София.
Не е ясно за какъв метадон става дума - дали е този, който се използва за заместваща терапия при лечение на опиоидна зависимост, или друг вид.
"Според анализа на ВМА пробите са с лекарствен продукт, но е трудно да се каже дали идва от законни програми за лечение на наркозависимости. Възможно е, но процентът е твърде висок, и може да става дума и за внос", коментира Александър Панайотов.
Тъй като според първоначални данни на фокусния център се отчита и увеличен брой хора, които търсят лечение във връзка със зависимост към метадон, е вероятно да има проблем с употребата на това вещество.
А повишеното му търсене да може да се обясни отново с липсата на хероин, която принуждава зависимите да го заменят с метадон.
Ако има добра новина - тя е че у нас не е известно да има разпространение на други нови изключително мощни групи синтетични опиоди - нитазени и орфини, които са разпространени в Западна Европа и Прибалтийските страни.
Изследването на спринцовките също не показва наличие на този тип дрога.
Няма и съществен ръст на броя на зависимите в последните години - общо у нас се смята, че има около 38 000 души с рискова употреба на наркотици, като в това число се брои и рискова употреба на канабис. Хората в страната, които имат някакъв опит с наркотици, като това пак включва и канабис - са половин милион.
Ръстът в употребата и смъртността от фентанил, както и разкритата лаборатория, са поводът Агенцията на ЕС по наркотиците да предупреди за задълбочаващ се проблем в България.
Оттам ни препоръчват редица мерки. Една от тях е например страната ни да осигури достъп до лечение със заместваща терапия (което у нас е основно лечение с метадон), включително временни мерки за намаляване на пречките пред започването на такова лечение.
Данните на фокусния център обаче сочат, че 25 на сто от програмите за заместваща терапия са незаети, а самите програми също намаляват.
Възможното обяснение е, че лечението не е достъпно като цена за зависимите. Част от метадоновите програми у нас са безплатни - държавни или общински, но немалка част са частни, и се плаща такса.
От агенцията ни препоръчват и мерки за предотвратяване на свръхдози и намаляване на вредите, които изискват и повече работа на терен с наркозависими - което също е трудно изпълнимо, тъй като у нас неправителствените организации в тази област вече са изключително малко поради липса на финансиране.
България ще продължи да участва в проекта ESCAPE за изследване на спринцовки и вероятно още през 2027 г. ще има измерим показател доколко се справяме.
