ЦУМ приютява НИМ ? В замяна на...

Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов обяви тези дни идеята дали знаковият за столицата търговски комплекс ЦУМ да не приюти изпратения в подножието на Витоша Национален исторически музей (НИМ).

Публично идеята бе обявена от съпредседателя на Синята коалиция Иван Костов. Неин автор обаче е проектантът Владимир Агов, брат на депутата от ДСБ Асен Агов. Първите придобивки от хотелската и туристическа империя на Георги Гергов пък се случиха по времето на кабинета Костов, първоначално чрез работническо-мениджърските дружества. 

През 1999 г. именно кабинетът на Иван Костов премести музея в Дом №1 на Правителствената резиденция "Бояна". Сградата е строена през 1974 г. за представителните нужди на соцвластта по проект на покойния архитект Атанас Баров. Застроената й площ е 3300 кв. м.

Експозицията в "Бояна" значително отстъпва на предишната на НИМ в Съдебната палата - както по отношение на отразяването на историята на българските земи, така и по броя на експозиционните зали и броя на показаните експонати, коментира преди време "Труд" в своя публикация. Реално музеят излага само 5-6% от всичките си ценности. Голям недостатък е и липсата на зали за временни изложби. НИМ на практика се нуждае поне от около 12 000-13 000 кв. м експозиционна площ.

Гергов не иска пари, "само" признаване на инвестиции 

Пред "24 часа" собственикът на ЦУМ бизнесменът Георги Гергов обяснява, че е готов да даде сградата, без да иска и стотинка за нея. Той отправи оферта на държавата - магазинът да се апортира в Пловдивския панаир и с това да се признае инвестиционната му програма, пише изданието на ВАЦ.

За изложбения център да остане партерът, а музеят да се настани на 4 етажа. Според публикацията Гергов е предлагал няколко пъти на икономическото министерство ЦУМ да се апортира, но това не е взето под внимание.

Националният исторически музей е най-голямото хранилище на българското културно-историческо наследство, трезор на едни от най-ценните тракийски и български съкровища с национално и световно значение.

От момента на създаването си до днес музеят е натрупал над 650 000 културни ценности и огромен исторически и археологически архив. Това богатство е около 1/5 от всички движими културни ценности, регистрирани в България. През 1990 г. към НИМ преминаха и колекциите на закритите музеи на Революционното движение и на Българо-съветската дружба.

Няма яснота какви са финансовите резултати на ЦУМ, съобщава "24 часа". Последните данни са от края на 2006 г. Тогава ЦУМ е на загуба от 1 млн. лева, а предходната година е била 1,6 милиона.

"Как ще е губещ ЦУМ? Вярно е, че има пропуснати ползи около строителството край магазина, вярно е, че кризата оказва своето влияние, но в крайна сметка, ако има проблеми, те са си мои и на хората, които са наели вътре площи". Така отговаря Гергов на интерпретациите, че идеята за музей е спасяване на губещо предприятие.

Офертата още не е стигнала до икономическото министерство

В деловодството не е депозирано такова предложение, са отговорили от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на въпрос на "24 часа". Ако бъде направено, "то ще бъде разгледано и обсъдено с оглед предприемане на съответни решения".

Проверката на министерството показала, че през март 2008 г. е получено аналогично предложение от мажоритарния собственик в панаира "Пълдин туринвест", но не за ЦУМ. То е било за увеличаване на капитала на панаира и разширяване на предмета на дейност.

Дружеството, което е на Гергов и община Пловдив, предлагало да апортира разсадник от 263 дка в Пловдивско със сграда, оранжерия, складове и др. За да се запази съотношението между дяловете на държавата и "Пълдин", е предложено тя да апортира терен в София за изграждане на изложбен и конгресен център и на хотелски комплекс.

През юли 2008 г. кабинетът обсъдил към панаира да минат 86 дка до летището. До решение не стига, защото се оказва, че парцелът е предвиден за парк, а Столичната община не е разрешила промяна на предназначението му.

Какво става със залога на ЦУМ?

Според "24 часа" ако сега държавата приеме предложението на Гергов, ще трябва да реши и друг въпрос - какво става със залога на ЦУМ. Проверка в търговския регистър показала, че сградата и други активи на дружеството (складова база в Илиянци, сграда в Долни Богров и барака на ул. "Георг Вашингтон") са ипотекирани за заем от 9 млн. евро в гръцка банка през 2006 г. до 2023 г.

Преди това сградата е била заложена в полза на друга банка срещу кредит за "Слънчев ден" от 24.850 млн. евро, взет през ноември 2004 г., когато притежаваното от Гергов дружество купи ЦУМ срещу 20 млн. евро. Тази ипотека е отписана през август 2006 г.

Преди това търговският комплекс бе собственост на кипърската "Саутуайз трейдинг лимитид", на която британската "Риджънт пасифик груп" прехвърли собствеността, след като приватизира ЦУМ през 1998 г. - по времето на кабинета Костов. През 2002 г. "Риджънт" първа заложи ЦУМ. Заемът бе от 19 млн. лeва за модернизация и ремонт на един от етажите.

Новините

Най-четените