Контролът за съдържание на ГМО в храни и фуражи у нас е блокиран. От началото на годината досега са изследвани само 55 проби от хранителни продукти и в нито една не е открита генномодифицирана съставка, показват данни на агенцията по храните, поискани от "24 часа". Агенцията за храните е към земеделското министерство.
Причината за рязко спадналия контрол се оказват структурни промени по създаването на агенцията по храните през март, обяснява пред изданието Любина Донкова, държавен експерт "Лабораторни дейности" в новата агенция. Акредитираната лаборатория, която може да изследва храни за ГМО, беше към бившата Столична РИОКОЗ.
Здравно-санитарните инспектори са минали към агенцията по храните. Самата лаборатория обаче си стои към здравното министерство. Инспекторите от агенцията по храните пък трябва да контролират ГМО-то, но нямат лаборатория за целта.
Здравното министерство пък има апаратите за изследванията, но няма служители, които имат право да вземат пробите. И така в България отново се получава трационният и пореден параграф 22.
Подписването на споразумение с Министерството на здравеопазването за изследване на пробите за ГМО в храните при тях пък закъсняло. Затова и били планирани само 65 проби за храни през 2011 г. по т.нар. официален контрол.
Не са готови резултатите от още 10 изследвания. Взети са проби и от 6 партиди фураж. При една е открито ГМО от над 5%, но това било посочено в документите и нямало нарушение. Лабораторията, която е акредитирана да изследва фуражи, е само една - частна, във Варна.
За сравнение през 2010 г. са контролирани стотици хранителни продукта. ГМО са открити в 8 от изследвани 149 проби от български производители и в 10 от 113 вносни продукта. Имало и десетки частни клиенти, които срещу заплащане са проверили дали произвежданите от тях храни имат ГМО.
Изследването струва 150 лв. Доста повече излиза обаче, ако трябва да се провери видът на генно променената съставка и дали е сред разрешените, или не. Например за соята има 3 позволени модификации и затова трябва да се направят 3 допълнителни изследвания, всяко от което струва по 350 лв. Така, за да се разбере колко процента е ГМО съдържанието и дали е от позволен от ЕС вид, трябват над 1000 лева.
До 0,9% остатъци от генномодифицирани съставки са допустими в храните и фуражите, без да е нужно да се означават на етикета, гласят еврорегламентите, които са въведени и в българското законодателство. Това обаче важи само за разрешените ГМО от Европейския орган за безопасност на храните. При неразрешени не се допуска и милиграм замърсяване, припомня авторът на публикацията Тихомир Тончев.
Храните с повече от 0,9% ГМО не са забранени, но трябва това да е означено изрично на етикета, уточни Донкова. Така потребителите сами имат възможност за избор дали да купят, или не подобна храна.
От всички проби, направени в периода 2004-2009 г. обаче, само 2 продукта били с описание, че в тях има мутанти.
Глобите за необявено или неразрешено ГМО в храните са жестоки - 30 000 лева при първо нарушение и двойно повече при второ.
ГМО се откриват най-вече в продукти, които съдържат соя - вафли, сладкарски изделия, малотрайни колбаси, но също и в трайни салами.
Преди дни и от екосдружението "За земята" и от обществения център за околна среда и устойчиво развитие обявиха, че у нас свободно се продават фуражи с ГМО, без това да е посочено на етикета.
Данните са от изследвания във варненска лаборатория на 5 вида фуражи, произведени в България и съдържащи соев шрот. Използван бил методът Real Time PCR, който е смятан за най-надеждния в момента. В пробата било доказано наличие на над 5% на генномодифицирана соя RoundupReady Soya 40-3-2 в поне един от тези фуражи.
Според писмо на министерството на земеделието пък генномодифицирани фуражи се внасят от трети страни през Румъния. Те би трябвало да се контролират там дали отговарят на европейските изисквания. Според българското законодателство обаче изследвания за ГМО трябва да има и на вносните храни и фуражи.
