От няколко дни министърът на здравеопазването Десислава Атанасова води активна медийна кампания, чиято цел е да ни покаже как държавата и здравеопазването ни се борят с тази смъртоносна болест рака.
Едно от изявленията й, че за 2013 г. държавата отпуска най-много пари за здравеопазване в сравнение с преди - 3.4 млрд. лева. (виж вдясно).
Днешното поредно изявление на четвъртата в този кабинет здравна министърка идва идва броени дни след като Евростат оповести, че смъртността в България надвишава средната за ЕС по 17 различни причини за смърт, като при пет причини за смърт страната ни е на първо място - злокачествени образувания, болести на органите на кръвообращението, други болести на сърцето, мозъчно-съдова болест; някои състояния, възникващи по време на бременността и раждането.
Това се посочва в годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2011 г. Според данните на Евростат България заема и три втори места по смъртност от туберкулоза, менингококова инфекция и болести на бъбрека и уретера. У нас водещите причини за смърт продължават да са болестите на органите на кръвообращението (67.0%) и злокачествени образувания (15.7%).
При смъртните случаи заради болести на органите на кръвообращението с най-висок дял са сърдечната недостатъчност, мозъчносъдовата и исхемична болест на сърцето - съответно 33.2%, 28% и 17.5%. При злокачествените заболявания водещи са заболяванията на бронхите и белия дроб (19.72%), следват тези на дебелото черво (9.05%), млечната жлеза при жените (7.70%), стомаха (7.44%), панкреаса (5.65%) и на простатата (5.31%). Общо те причиняват повече от половината умирания от онкологични заболявания (54.87%).
Наблюдават се съществени различия в заболеваемостта от рак при мъжете и жените. При мъжете водещи са ракът на бронхите и белия дроб, следвани от рака на простатата, на дебелото черво, на стомаха и на панкреаса. При жените водещи са злокачествените образувания на млечната жлеза, следват тези на дебелото черво, на бронхите и белия дроб, на стомаха и панкреаса. Наблюдават се териториални различия в броя на новооткритите регистрирани заболявания от злокачествени заболявания на 100 000 население.
Най-висока е заболеваемостта в областите Ямбол, Хасково и Русе и най-ниска - в Кюстендил, София област и Кърджали. Като цяло в доклада се посочва, че високото ниво на смъртността е проблем за България. Броят на умрелите през 2011 г. е 108 258 души, а коефициентът на смъртност - 14.7‰. Показателят остава значително по-висок от средния за ЕС (9.64‰).
Продължава да е висока и детската смъртност, независимо от изразената положителна тенденция към снижаване. През 2011 г. в страната са умрели 601 деца на възраст до 1 година при 708 за 2010 година, като коефициентът на детската смъртност е намалял от 9.4‰ през 2010 г. на 8.5‰ през 2011 година. Показателят за мъртвородените - 7.8‰, е около два пъти по-висок от средната стойност за ЕС (4.05‰).
Висок е относителният дял на мъртвородените деца от майки под 19-годишна възраст, като една от възможните причини е несвоевременно откриване на патологични състояния, причиняващи вътреутробна смърт на плода.
Броят на психично болните под наблюдение на психиатричните заведения намалява от 155 741 души през 2010 г. на 151 002 души през 2011 г. В доклада обаче се посочва, че реалният брой на психично болните вероятно е по-голям, предвид промените в нормативната уредба, които отмениха задължителния характер на регистриране и наблюдение на психично болните от психиатрични структури.
По данни от проучване 19.5% от българите през даден етап от живота си са преживели психично разстройство. Най-често разпространеното психично разстройство е тревожното разстройство (11.4%), като групата на хората на възраст между 50 и 64 години е най-засегната от него.
Разстройствата на настроението (6.2%) са на второ място, като най-често се срещат при хората над 65 години. Разстройствата, дължащи се на употреба на психоактивни вещества - 3.3%, е третата по разпространение. В доклада се посочва, че разходите за здравеопазване бележат постоянен ръст в структурата на разходите на домакинствата и гражданите.
През 2000 г. домакинствата са разходвали 3.6% за здравеопазване, през 2010 - 5.5%, а през 2011 г. са достигнали 5.8%. Средният разход за здравеопазване за едно българско домакинство през 2011 година е 497 лева, докато средният разход на едно лице е 196 лева.
Според доклад на Световната банка в България е най-висок делът на плащанията със собствени средства като процент от общите разходи за здравеопазване. "Този факт, както и изключително ниските доходи на населението поставят сериозни проблеми пред достъпа на гражданите до здравни услуги. Един от основните проблеми на здравната ни система през последните няколко години е свързан с нерегламентираните плащания, които не само нарушават основните принципи и ценности на съвременното българско общество, но и увеличават социалното бреме за населението", се посочва в доклада.
В него пише също така, че най-съществено влияние върху здравето на гражданите имат социално-икономическите фактори (50%), следвани от начина на живот на отделните граждани, семейството, групите и обществото (20%). Въздействието на здравната система върху индивидуалното, груповото и общественото здраве е в рамките на едва 10%.
"Както здравните политици, така и обществото трябва да се замислят върху факторите, които оказват влияние върху здравето на гражданите, и да пренасочат своите очаквания от това, че здравната система ще реши всички проблеми, свързани с опазване и възстановяване на здравето", се казва в документа.
Той прави преглед и на рисковите фактори за заболеваемост. В Европа тютюнопушенето формира 12.2% от глобалното бреме на болестите - между 3%-28.8% в отделните страни и е причина за 2.3-21% от всички смъртни случаи. В България кореспондиращите данни са съответно 13.5% от всички болести и 12.4% от смъртните случаи.
По данни на Евробарометър през 2011 г. като пушачи се самоопределят 36%. Никога не са пушили 48%, а относителният дял на отказали цигарите пушачи е 16%. "Рисковата и вредната консумация на алкохол обуславя 9.2% от общото бреме на болестите в развитите страни и е отговорна за 3.8% от общата смъртност и 4.6% от общата заболеваемост в света.
Данните на НСИ показват значимо нарастване на консумацията на алкохолни напитки средно на лице от домакинството в страната за периода 1999-2011 г., основно поради покачването през годините на употребата на бира с около 5 литра и незначителният спад на консумацията на традиционните за България вино и ракии.
Друг рисков фактор е липсата на физическа активност като над половината от европейците са с недостатъчна физическата активност. С най-висок дял сред страните в ЕС е България (82.0%), следвана от Гърция, Унгария, Румъния, Италия, Полша и Латвия. Никога не са се занимавали със спортна дейност 58.0% от българите, регулярно я практикуват (5 и повече пъти седмично) едва 3% от хората у нас.
