Новият парламент: 5-6-7-8

Непредсказуем и раздробен парламент - такива са прогнозите на базата на данните от паралелното преброяване и избирателната активност към момента.

Анализатори коментират, че броят на парламентарно-представените партии - между 5 и 8 - няма да бъде ясен до последния момент (най-вече заради преразпределението на гласовете от чужбина), а оттам - остава непредсказуем коалиционният формат на бъдещото управление.

Първи гласове за Голяма коалиция

"Ако БСП и ГЕРБ бяха нормални и полезни партии от европейски тип, щяха да направят коалиция. Дори при само 5-партиен парламент, относителната тежест на малките се покачва драматично - да не говорим, ако са повече от 6-7", каза пред Нова ТВ политическият анализатор Евгений Дайнов.

"Очаквам ГЕРБ да намерят общи допирни точки по отношение на националните интереси на България с БСП. Крайно време е ГЕРБ и БСП да се разберат по националните приоритети. В противен случай ще има изнудване със златни пръсти", коментира Илияна Беновска.

"Винаги е най-добре мнозинството да се разбере, това е и европейската практика. Ако гражданите не го приемат, няма как това да стане и недоволството от последната една година го доказва", заяви Татяна Буруджиева, политолог и доскоро депутат от "Коалиция за България" 42 Народно събрание.

Гласовете от чужбина ще са решаващи за новия парламент

Висока вероятност за 5 или максимум 6 политически групи в следващия парламент прогнозира политологът от СУ Димитър Димитров.

От решаващо значение обаче ще бъде разпределението на близо 120 хиляди гласа, които идват от българските граждани, гласуващи зад граница.

92% от тези гласове качват резултата на първите четири политически сили. Затова изборният резултат за малките партии на ръба на бариерата може да се промени драстично след преброяване на бюлетините от чужбина.

При екзит пол, който дава резултат между 4 и 5% за дадена политическа сила, има голяма степен на несигурност при прогнозирането на вероятността за парламентарно представителство, обяснява Димитров.

Несигурността при прогнозирането на резултата на малките партии се засилва и от фактора "непрестижен вот" - т.е. нежеланието на определени групи избиратели да споделят пред анкетьорите своя избор заради обществените нагласи спрямо съответната политическата сила.

Коалиционният формат на бъдещото правителство ще зависи изцяло от броя на парламентарно-представените субекти.

Активно гласуване извън граница

Към 14.00 часа българско време общият брой на гласувалите в изборите за Народно събрание в чужбина е 32 598. Това съобщават от Министерството на външните работи.

Най-много са гласувалите в Турция - 17 197 граждани, на второ място по активност са гласоподавателите в Испания. 1 535 българи са гласували в Германия, в Белгия правото си на вот са упражнили 1 159 души, а в Гърция 1 170. Във Великобритания са гласували 1 224 български граждани към 14 ч., става ясно от данните на МВнР.

Масов преференциален вот

Около 50 на 100 от всички упражнили правото си на глас, са използвали преференция. При определени партии този процент е над 60 на 100, коментира пред БНР социологът от "Галъп" Димитър Ганев.

Председателят на ЦИК Цветозар Томов посочи, че в един от изборните райони гласоподавателите са инструктирани от секционната комисия да не пишат нищо в дясната част на бюлетината, където е преференциалният вот.

„Необходимо е хората да знаят за преференциалния вот и никаква секционна изборна комисия не може да ги инструктира в коя част на бюлетината трябва да гласуват", каза Томов. По думите му между 13.00 часа и 14.00 часа са нараснали сигналите за манипулиране или контролиране на гласуването. "Ако До 13.00 часа е имало 2 такива сигнала, до 14.00 часа те са вече 9", каза още Томов.

Лидерите с преференция

Голяма част от партийните лидери гласуваха още в началото на изборния ден с призиви към гласоподавателите за висока избирателна активност и предпочитания за преференциален вот.

Партийният пресцентър на ДПС публикува снимка, на която почетният председател Ахмед Доган пуска бюлетина в ранните часове на изборния ден в секция в Бояна, избягвайки срещата с медиите и без да дава изявления. Това е първата публична поява на бившия лидер на ДПС след покушението срещу него в началото на 2013 г., когато той обяви оттеглянето си от политиката.

Малко след 13 ч. пък гласува председателят на ГЕРБ Бойко Борисов. Борисов заяви, че би подкрепил безусловно първата партия на изборите, като обяви, че е въпрос на политическа култура дали другите партии ще подкрепят ГЕРБ, ако е първа политическа сила.

"Моят глас е за националното съгласие по основните приоритети, изпълнението, на които ще реабилитира образа на България като последователен, активен, реален, а не просто формален член на Европейския съюз и НАТО", обяви председателят на ДПС Лютви Местан, след като гласува.

Председателят на БСП Михаил Миков обяви, че е гласувал за по-справедлива България, в която хората усещат, че има държава.

Предпочитание към преференциалния вот изрази и председателят на Движение "България на гражданите", част от Реформаторския блок, Меглена Кунева.

"Смятам, че това означава да бъдеш още по свързан с човека, за който си гласувал в твоята избирателна секция, в твоя избирателен район", каза тя, след като гласува в София.

Георги Първанов, председател на АБВ, призова избирателите към висока активност, за да се неутрализира "процесът на покупко-продажба и тежка манипулация на изборния вот".

Ниска избирателна активност

Избирателната активност към 14.00 часа е 28% по информация на "Галъп". Час по-рано правото си на вот са упражнили 23.24% от имащите право на глас по данни на Централната избирателна комисия. За сравнение, на парламентарния вот през май 2013 година, активността към този момент е била 27,47%.

По-висока активност спрямо евровота се наблюдава в района на Кърджали, съобщава БНР. Навсякъде изборите са започнали нормално и без инциденти.  Цялостно обаче избирателната активност в областта е ниска - до 13.00 часа гласа си са дали едва малко над 17 на 100 от избирателите.

11,29% беше изборната активност в област Перник, при първото й отчитане към 10.00 часа. Без проблеми започна гласуването в областта.

В Радомир се провежда и паралелно референдум "за" или "против" добив на злато. На допитването хората трябва да кажат дали да бъдат одобрени планове на Общината, свързани с интерес на инвеститори в района на Горна и Долна Диканя. Срещу намерението обаче се обявиха еколози, които се опасяват, че за добива ще бъде използвана цианидна технология.

В Старозагорска област изборният ден протича нормално. До 10.30 часа избирателната активност е стигнала 8,5%. За сравнение през 2013-та година към 11.00 часа тя е била 12,7%. В община Стара Загора са гласували 7,5% от избирателите. Най-ниска е активността в Казанлък - 6,6%, а най-висока - в Гълъбово - 17,6%, където предварително се очакваше силен корпоративен вот.
Във Варна масово се наблюдават опашки пред избирателните секции. Има и много млади семейства с малки деца. Избирателната активност към 12.00 часа във Варненска област е 12,67%. Във Варна тя е 7,2%.

До този момент има два сигнала, подадени в РИК - за агитация пред секционна избирателна комисия на единия от кандидатите. Другият сигнал е за човек, който иска да гласува с международния си паспорт, което според закона не е възможно.

Във Варненска област най-висока е избирателната активност в община Ветрино - 17,5%, а най-ниска - в Белослав - 9,15.

В Кюстендилска област най-активно са гласували в община Трекляно - 23,67 на сто, а най-слабо в Кюстендил - 6,05%.

10 процента е активността на избирателите в Добричка област към 10.30 часа.От сутринта пред някои от секциите има опашки. РИК е проверила един сигнал за нарушение от село Росеново. Там членове на комисията от една политическа партия се оказали едновременно и застъпници на същата партия. След проверка РИК отправи предупреждение.

Изборният процес в Свиленград протича нормално и няма сигнали за груби нарушения, а активността към 14.00 часа надмина 10%, въпреки че градът чества и празника си - присъединяването към България 23 години след Освобождението.

Изборни нарушения

В ЦИК са получени 15 жалби и 77 сигнала за изборни нарушения. Към момента има издадени три осъдителни присъди за изборни дела. На пробация от година и един месец е осъден 39-годишен мъж от Плевен, съобщиха днес от прокуратурата.

Преди ден беше осъден 45-годишен мъж от Кнежа, обвинен за склоняване към гласуване в полза на определена политическа партия. Както и за наказана с пробация за същото престъпление 62-годишна жена от Плевен.

Общо 64 разследвания за престъпления против избирателните права на гражданите са образувани в цялата страна във връзка с изборите за 43-то Народно събрание, към 13.00 часа днес.

Четирима души са привлечени като обвиняеми (един в района на Апелативна прокуратура - Бургас и трима - от района на Апелативна прокуратура - Велико Търново). Най-много са досъдебните производства в апелативния район на София - 21, следани от Велико Търново - 16. В районите на Пловдив и Бургас има по 11, а в този на Варна - 5. От прокуратурата са изпратили два сигнала до ЦИК и Сметната палата. Образуваните проверки са 419, а постановените откази по тях да тръгне разследване са 302.

Новините

Най-четените