Оставаме бдителни към България, заяви на дебата за България в Европарламента заместник-председателят на ЕК Вивиан Рединг и отново подчерта, че Брюксел няма да се поколебае да използва всички инструменти, с които разполага, ако се докажат възможни нарушения на европейското право.
"... Това беше тревожна стъпка не само за Комисията, но и за българското общество, предвид това, че ДАНС е структура, която се бори с организираната престъпност", каза Рединг.
ЕК подчертава необходимостта бъдещите назначения на ключови постове да стават на база процес, който е открит, публичен и прозрачен, подчерта тя.
В речта си Вивиан Рединг посочи още, че Европейската комисия настоява реформите в България да продължат и няма да се поколебае да използва всички средства, с които разполага, за да гарантира, че държавите членки спазват изцяло задълженията си по европейското законодателство.
Рединг призова всички политически сили в България да постигнат съгласие за стабилността и напредъка на държавата, предаде БТА. По думите ѝ настоящите протести в страната показват необходимостта от реформи и дълбоката загриженост на българското общество за върховенството на закона.
Тя добави, че сред лостовете за влияние на Еврокомисията е механизмът за сътрудничество и проверка на България, който ще продължи да бъде прилаган, както вече беше отбелязал и председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. В ЕС са необходими допълнителни способности за осигуряването на върховенство на закона, посочи тя.
По нейните думи Еврокомисията е действала решително с Унгария и би направила същото и с други държави от ЕС. Темата за Унгария беше обсъдена на предходния дебат, като още по време на него започнаха аргументите с България.
По тази причина част от ораторите бяха изкушени да търсят приликите и разликите между Унгария и България. Потвърдиха се предварителните очаквания, че в българските дебати основен акцент ще бъде ролята на партия "Атака" в настоящия политически живот у нас.
От името на Литовското председателство на Съвета на ЕС Витаутас Лешкевичиус заяви, че политическото положение в България причинява безпокойство и тревога сред евродепутатите. Той посочи, че няма какво да каже, тъй като Съветът не е обсъждал темата, но изрази готовност "да канализира" посланията на Европарламента и да ги предаде на министрите от ЕС.
Позициите на евродепутатите - между български дебат и вътрешнопартийна защита
В последвалите изказвания от името на групата на Европейската народна партия (ЕНП) зам.-председателят на групата Манфред Вебер (Германия) поиска предсрочни избори в България и попита какво е било дадено в замяна на подкрепата на "Атака" за българското правителство - пари, постове, или ядрени договори.
"Още първите решения на новото правителство са обезпокоителни, борбата с организираната престъпност беше изнесена извън МВР, десетки хиляди граждани протестират по улиците", обобщи той. Според него това не може да бъде добър признак за демокрацията и върховенството на закона в България.
"ЕНП ще направи всичко възможно върховенството на закона да се върне в България, искаме нови избори. Борисов трябваше да стане министър-председател, а вместо това социалистите сключиха договор с дявола", каза Вебер.
Клод Мораес (С&Д, Великобритания) определи назначения за кратко начело на ДАНС Делян Пеевски като "много неподходящ човек". Той добави, че никъде в ЕС така не са смесени контраразузнаването и силите за борба срещу организираната престъпност, както при промените в българската агенция.
Филиз Хюсменова (АЛДЕ, ДПС) коментира, че икономическата и финансова криза е станала причина за политически сътресения в половината държави от ЕС. По нейните думи за разлика от Унгария българските закони се прилагат и институциите работят нормално.
"В България избрахме законността и демокрацията, добави тя. Народното събрание работи активно, въпреки че бившите управляващи не ходят на работа и не изпълняват задълженията си", каза Хюсменова. По нейните думи правителството се е съобразило с първоначалните искания на протестиращите, като продължава да работи под натиск.
"Атака" не подкрепя това правителство, не е в коалиция с партията мандатоносител (БСП), нито с ДПС, заяви Хюсменова. Попитана от евродепутата Андрей Ковачев (ЕНП, ГЕРБ), дали без парламентарното поведение на "Атака" настоящото правителство би съществувало, Хюсменова отвърна, че ако ГЕРБ си е на мястото в Народното събрание и работи, Министерският съвет би бил "още по-успешен".
От името на групата на "Зелените" Руи Тавареш (Португалия) определи обстановката в България като "нова криза, която се очертава на европейския хоризонт и която може да нанесе щети, по-големи, отколкото икономическата криза". Според него от събитията, които се случват в България, не може да бъде направен извод, че в страната има действащи институции.
Според Пол Мърфи (Ирландия) от групата на Европейската обединена левица, ключът към разрешаването на ситуацията в България е в ръцете на работническата класа и на младите хора, както и в истинските социалистически партии.
Ивайло Калфин (С&Д) определи "Атака" като антиевропейска и ксенофобска партия, далеч от европейските ценности. Според него ключът тази партия да няма решаващата дума в Народното събрание е в ГЕРБ. "Не можем да обвиним "Атака", че ходят на работа. Когато ГЕРБ влязат в парламента, тогава дейността няма да зависи от "Атака", заяви Калфин. Искаме опозиция, добави неговият съпартиец Евгени Кирилов.
По думите на Метин Казак (АЛДЕ, ДПС), ГЕРБ се е ползвала с безрезервната подкрепа на "Атака" при своето управление. Той упрекна бившите управляващи, че са превърнали в практика незаконното подслушване, наложили са рекет на бизнесмени и медии, и направи извода, че заради това България не е в шенгенското пространство.
