Милиардерът Уорън Бъфет призова Конгреса на САЩ да вдигне данъците на най-богатите хора в страната, което ще намали щатския бюджетен дефицит, но няма да навреди на инвестициите или увеличаването на работни места, съобщи Bloomberg, цитиран от Dnevnik.bg.
Бюджетният дефицит на САЩ е над 11% от БВП - над 1.8 трилиона долара, след като премина един трилион в края на втори мандат на Буш. Като основна причина за увеличението му се сочат разходите за двете войни, които Америка води - в Ирак и Афганистан. Междувременно в последния възможен срок беше увеличен и таванът на американския държавен дълг - от 14.3 на над 16 трилиона долара, поради заплахата САЩ да изпаднат в частичен фалит.
"Моите приятели и аз достатъчно дълго бяхме разглезвани от приятелски настроения към нас Конгрес", казва собственикът и главен изпълнителен директор на Berkshire Hathaway. "Време е правителството ни да погледне по-сериозно на общите неща, които трябва да пожертва."Подкрепата на Бъфет за по-високи данъци за "мегабогатите" идва след призива на президента Барак Обама за отмяна на данъчните облекчения за богатите, наложени по времето на Буш. Договорката между двете управляващи САЩ партии обаче - републиканци и демократи, изключи отпадането на бонусите или повишаване на данъците.
Тя беше отчетена като поражение за Обама и демократите, тъй като Белият дом се съгласи на намаляване на разходите с 1.5 трилиона долара, режейки от социалните програми, но също и от бюджета на Пентагона, който е най-големият военен бюджет в света.
Средната безработица в САЩ за последните две години е 9.5%. През юли тя падна до 9.1% от 9.2% месец по-рано.
80-годишният инвеститор казва, че данъците, платени от него за доходите му м.г., са били 6 938 744 долара. "Звучат като много пари, но всъщност съм платил за данъци само 17.4% от облагаемия си доход, което е по-нисък процент от този на всички останали хора в офиса ми. Техните данъчни ставки бяха средно 36%."
Бъфет казва, че на домакинствата с доход над 1 млн. долара - 236 883 през 2009 г., той веднага би повишил данъчните ставки върху облагаемия доход над 1 млн., включително и върху дивидентите и капиталовите печалби. За 8274-те данъкоплатци с доходи над 10 млн. долара ставките трябва да са още по-високи."Докато бедните и средната класа се бият за нас в Афганистан, а повечето американци се опитват да вържат двата края, ние - супербогаташите, продължаваме да получаваме извънредни данъчни облекчения", пише Бъфет.
Милиардерът цитира данни от щатската Служба за вътрешни приходи, според които данъчното бреме върху богатите американци е намаляло в последните 20 години. Пред 1992 г. 400-те души с най-големи приходи са имали общ доход от 16.9 млрд. долара, върху който са платили 29.2% данъци. През 2008 г. общият доход на най-богатите 400 е станал 90.9 млрд., а процентът данъци, платени върху него, е паднал на 21.5%.Бъфет казва още, че тезата, че високите данъци обезкуражават наемането на хора и инвестициите, е погрешна. "Работя с инвеститори от 60 години и все още не съм видял човек, дори и когато данъците върху капиталовите печалби бяха 39.9% през 1976-1977 г., който да се откаже от разумна инвестиция само защото данъците върху нея са твърде високи.
Хората инвестират, за да печелят, и евентуалните данъци никога не са ги плашили. А за тези, които смятат, че по-високите данъци ще намалят създаването на работа, бих отбелязал, че между 1980 и 2000 г. са създадени около 40 млн. работни места. Знаете какво се случи оттогава: по-ниски данъци и много по-нисък темп на създаване на нови работни места."
Най-богатите в САЩ през 1929 г. ...
Според изследване на Brookings Institute, цитирано на argumenti-bg.com от автора на статията Юлия Добрева, през 1929 г. най-богатите 0.1% американци са имали общ приход, равняващ се на дохода на най-бедните 42%. Тези 0.1% американци през 1929 г. са контролирали 34% от всички спестявания, а 80% от американците въобще не са имали спестявания. Ето и извадка от статията:
"Основната причина за тази дълбока пропаст между прослойките е, че през периода 1923-1929 г. производството се увеличава с 32%, докато средната работна заплата нараства едва с 8% (т.е. заплатите се увеличават с ¼ спрямо растежа на производството).
С намаляване на производствените разходи заплатите нарастват бавно, а цените остават същите. Така основната печалба остава в корпоративните каси. Огромната разлика между богатите американци и тези от средната класа се подсилва от правителството.
Икономиката на САЩ неизбежно става нестабилна, защото е нарушено едно простичко изискване - за да функционира правилно една икономика, съвкупното търсене трябва да е равно на съвкупното предлагане.
Това обаче се оказва невъзможно, защото болшинството потребители не могат да купуват, а богатите задоволяват потребностите си с много малка част от доходите си. Така прекалено малко хора се оказват с прекалено много пари.
Днес ситуацията с нищо не се различава от дотук описаната. Историята се повтаря. Примерът на президента Калвин Кулидж, който през 1926 г. въвежда прочутия Revenue Act, с който намалява драстично данъците върху доходите, по нищо не личи да е послужил като назидателен за настоящия президент Барак Обама.
Той наистина повярва във вездесъщата си сила да управлява световната икономика, редейки безкрайни пасианси в протакане на неизбежното. Според анализатора Ричард Улф решителността на Standard and Poor's е важна, защото тя осветлява и подчертава две важни измерения на днешната икономическа реалност, които досега мнозина са подцеднявали. Първото измерение обобщава причините за бързото нарастване на държавнвия дълг на САЩ:
- основното намаляване на данъците за богатите и корпорациите от 1970 година насам и особено след 2000 г., което на свой ред доведе до намаляване на приходите в държавната хазна;
- скъпоструващата война в различни точки на света (след 2000 г.), увеличаващи драстично държавните разходи;
- финансовите инжекции за съживяване на задлъжнелите корпорации, предоставяни от дисфункционални банки във вид на безумни инвестиционни бонуси - всичко това за сметка на държавата.
Второто измерение е сделката межд Обама и републиканците в Конгреса за увеличаване на тавана на държавния дълг, без да настъпи промяна в изброените икономически недъзи.
Политиката на двете основни партии ясно разкрива влиянието на богатите и корпорациите за запазването на ниски доходи и гарантиране на субсидии за бизнеса. Всъщност, оказва се, че основна грижа и на двете партии е как да се увеличи дългът, намалявайки държавните разходи за хората, паралелно с фокусиране на сили и средства за изборите през 2012 г.
Standard and Poor's проявиха смелост да намалят кредитния рейтинг на САЩ, защото тези икономически и политически измерения дават достатъчно сигурни гаранции за влошаване на държавния дълг - нещо, което вече се случи в Гърция и Португалия.
В еврозоната страните с рейтинг ААА са: Франция, Германия, Австрия, Финландия, Люксембург и Холандия...
