България няма да плаща директно за преодоляването на дълговата криза, дори и при проблеми на гръцки банки с клонове у нас, заяви премиерът Бойко Борисов след приключване на работата на Европейския съвет в сряда вечерта.
Той призова за замразяване на заплати и пенсии в страните с по-висок от допустимия дълг и дефицит, предаде БНР. Изискванията на ЕС са за таван на публичния дълг до 60% от БВП - българският е пет пъти по-нисък, и дефицит до 3%. В силно задлъжнелите страни от еврозоната като Гърция, Италия, Испания, Белгия, Португалия лимитът за дълга е над два пъти надхвърлен.
Като основен резултат от срещата на лидерите на 27-те страни членки премиерът посочи съгласието за рекапитализация на банките.
"Освен че трябва да държат 15% капитал, и БНБ много внимателно наблюдава тези процеси, не на последно място, клоновете на гръцките банки са отделни юридически лица в България и имат много имущество", каза Бойко Борисов.
В същото време той подчерта, че индиректните последици за България са факт, защото кризата плаши инвеститорите, нарушава доверието и отслабва вътрешния пазар.
Премиерът поиска Европейският съвет да започне да се занимава не с проблемните държави, а с тези, които спазват финансовата дисциплина. Пред чужди журналисти в Брюксел Бойко Борисов обясни, че у нас заплатите и пенсиите са замразени от три години, но дългът и дефицитът са под контрол и призова държавите, които имат проблеми с бюджетната дисциплина, също да замразят доходите за три години, за да ги решат.
Запитан по кои проблеми тепърва ще се търси решение, той отговори: "Аз не съм финансист, за да говоря в детайли по тази тема. Вижте, след като свърши еврозоната, ще излязат, предполагам, и президентът Ромпой, и президентът Барозу, които имат право да говорят по тази тема, ще направят изявление".
"Важното е, че се взе политическо решение, 27-те и сега, предполагам, и 17-те по-късно", коментира още Борисов по повод прикрючилата среща на лидерите на ЕС и започналата след това среща на 17-те от еврозоната.
Имат единна позиция и се надявам всичко това във времето да отшуми, допълни Борисов.
Лидерите от ЕС постигнаха споразумение за рекапитализиране на европейски банки в отговор на дълговата криза в Европа.
Преди отпътуването на министър-председателя на Брюксел, правителството излезе с остра декларация. В нея се посочва, че България е против даването на преференции при отпускането на средства от европейските фондове на страни членки от ЕС с висока задлъжнялост.
България се противопоставя на мярката от пакета за решаване на проблемите със задлъжнялостта, според която националното съфинансиране по проекти, финансирани от еврофондовете, трябва да е до 5% от стойността на проекта за силно задлъжнелите, докато за останалите то е 15-20%.
Според България "това би довело до неравностойно отношение към държавите членки, които в условията на финансова и икономическа криза са водили благоразумна фискална политика и не са изпаднали в ликвидно затруднение", се казва в съобщението на правителствения пресцентър.
Принципната позиция на България е, че въвеждането на такава промяна ще има демотивиращ ефект за страните-членки при спазването на Пакта за стабилност и растеж, пише в позицията.
Страната ни ще продължи да отстоява виждането си, че в решаването на въпроси, свързани с кризата, е необходим координиран подход и обмисляне на стимули за финансово дисциплинираните държави-членки, е посочено още в съобщението.
Рим обещава мерки, Лондон скептичен
На срещата в Брюксел една от силно задлъжнелите страни - Италия, обеща да представи план за икономически растеж до 15 ноември. В писмо, изпратено до европейските лидери, премиерът Силвио Берлускони обяви и други мерки за справяне с проблема с дълга.
Сред тях са вдигане на пенсионната възраст на 67 години от 2026 г., улесняване на процедурите по съкращаване на персонал, създаване на специална комисия за намаляване на държавния дълг и засилване на правомощията на държавната антимонополна комисия.
Постигнатата в Брюксел сделка за решаване на кризата в еврозоната е коментирана скептично във Великобритания.
Според кореспондента на ВВС в Брюксел Крис Норис, сделката не е толкова амбициозна, колкото някои се надяваха, но в крайна сметка е максимумът, който можеше да бъде постигнат на този етап.
Сега мнозина си задават въпроса дали сумата от 1 трилион евро в Европейския фонд за финансова стабилност е достатъчна и реалистична.
Британските финансови експерти смятат за много важно по този въпрос намирането на страни извън еврозоната, които да отпуснат пари. Възможни кредитори са Китай и Близкия изток. Тези страни със сигурност трябва да бъдат убедени, че техните пари са на сигурно място и че инвестицията си струва риска.
Икономическият кореспондент на ВВС в Брюксел Андрю Уокър заяви тази сутрин, че мнозина искат да видят Европейската централна банка в центъра на това упражнение, но това явно не може да стане поради страховете на Германия за евентуални инфлационни последици. Така че, според него, страните от еврозоната не са успели да мобилизират огромната финансова мощ, която е необходима.
Ръководителите на еврозоната искат от страните от групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и от МВФ да отделят 1 трилион евро (1.4 трилиона долара) в специалния фонд за стабилизиране на финансовия пазар на еврозоната.
Според световните агенции ръководството на еврозоната обаче стигнало до извода, че стабилизиране на финансовите пазари на еврозоната в сегашните условия може да има само, ако фондът бъде 2 трилиона евро.
На снощната среща е постигнато споразумение страните от еврозоната да предоставят гаранции за половината сума. Другата половина - 1 трилион евро - ЕС възнамерява да получи от трети страни. Това са на първо място от БРИКС и страни с високо положително външнотърговско салдо, включително износителките на петрол от Персийския залив. Получените финанси ще постъпят в специален международен стабилизационен фонд.
Евросъюзът разглежда възможността да поиска и кредит от МВФ. Планът за привличане на финансови средства от БРИКС и МВФ ще бъде обсъден на срещата на върха Г-20 на 3 и 4 ноември в Кан.
