Учените, които следят развитието на деца в предучилищна възраст, са открили, че колкото повече телевизия гледат децата на 2-2.5 години, толкова по-зле се справят с математически задачи, толкова по-нездравословна храна консумират и толкова повече са подложени на тормоз от връстниците си.
Откритията, които подкрепят по-ранни констатации за вредите от телевизията върху развитието на когнитивните способности, провокираха призиви британското правителство да наложи ограничения колко телевизия би трябвало да гледат децата.
Американските педиатри съветват децата под 2 години да не гледат въобще телевизия, а по-големите да гледат максимум по час-два на ден. Франция е забранила предавания, ориентирани към деца под тригодишна възраст, а Австралия препоръчва три- до петгодишните да гледат не повече от час на ден. Във Великобритания все още няма официална препоръка.
Най-новото изследване, публикувано днес в списанието "Archives of Pediatrics & Adolescent Medicine", обхваща 1314 деца, родени в канадския щат Квебек през 1997 и 1998 г. Родителите са били помолени да съобщят колко телевизия са гледали децата им на възраст между 29 и 53 месеца, след което учители са оценили техните образователни, психосоциални и здравословни навици, когато са достигнали 10-годишна възраст. Двегодишните деца са гледали телевизия средно по 8.8 часа седмично, а четиригодишните - 14.8 часа.
Изследването констатира, че всеки допълнителен час седмично пред телевизора за двегодишните деца води до 6% по-ниска успеваемост по математика (но не и по езиковите дисциплини), до 7 процента по-малко участие в час, и до 10 процента ръст в "тормоза" от връстници, от типа на подигравки, отхвърляне или физическо насилие.
Всеки допълнителен час телевизия също така води до 9% по-малко физически упражнения, консумация на 10 на сто повече закуски - и в резултат 5 на сто повишение на индекса на телесната маса.
Изследователите твърдят, че предучилищната възраст е критично време за развитието на мозъка - и че гледането на телевизия отнема от времето, което би могло да бъде използвано за занимания с "обогатяващи развитието задачи". Дори постепенното излагане на въздействието на телевизията забавя развитието, казва ръководителят на екипа учени, д-р Линда Пагани от университета в Монреал.
По нейни думи "въпреки че очаквахме въздействието на ранното гледане на телевизия да изчезне след седем и половина години детство, фактът, че негативните последици остават постоянни, е доста плашещ. Нашите констатации дават необорим обществен аргумент срещу прекомерното гледане на телевизия в ранните етапи на детството. И са аргумент за родителите да възприемат правилата за гледане на телевизия, предложени от Американската академия по педиатрия (да се забранят телевизионни предавания за деца под 2 години)."
Досега вече няколко изследвания са показали, че телевизията уврежда образователното и социално развитие. Изследване в Нова Зелания, което обхваща хора на възраст до 26 години, демонстрира, че гледането на телевизия в детството е "сериозно свързано" с напускането на училище преди завършване.
Британският психолог д-р Арик Сигман, рецензент на 30 научни труда в областта на възприятието на телевизията и компютрите, казва, че съвременната телевизия има по-бързи монтажни преходи, по-силен звук и по-интензивни цветове от тази през шестдесетте и седемдесетте години - и поради това по-сериозно засяга мозъка на малките деца. Той добавя, че "властите нямат проблеми с това да ни дават препоръки колко сексуални партньори би трябвало да имаме, но липсата на съвети за гледане на телевизия е очебийна. Политиците се боят да атакуват развлекателната индустрия, защото същата индустрия осигурява и политическите новини."
