Въпросът "Кой предложи Пеевски?" е метафора за цялата българска действителност и ние просто го зададохме. А този, който назначи Пеевски ни изгони.
Това заявиха журналистите Еми Барух и Иван Бедров в интервю по bTV за отстраняването си като сътрудници на българската редакция на "Дойче веле". Наскоро по БНР шефът на българската секция на германската държавна медия Александър Андреев определи отстраняването им като "прибързано".
Официалният коментар от DW за прекратяването на договорите им е, че при проверка на публикациите на българската редакция се оказало, че някои техни коментари не съответстват на журналистическите стандарти на "Дойче веле".
Причина за проверката е било писмо от българската Корпоративна търговска банка до "Дойче веле", в което се казва, че публикации по адрес на председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев са едностранчиви.
"Изненадващото е, че КТБ успя да убеди началниците на голямата държавна независима медия. Това е натиск върху българската редакция на "Дойче Веле". Това писмо е изпратено до цялата висша редакция и те са се поддали на натиск", каза Еми Барух.
"Извратено е ние да обясняваме дали сме нарушили нещо, обвинени от някого, който е превърнал медии буквално в бухалки", допълни Иван Бедров.
Според Барух, която сътрудничи на "Дойче Веле" от повече от 23 години, позицията на българската редакция в Бон за неспазени журналистически стандарти е лицемерна, още повече, че според официалното съобщение решението за отстраняването им е било взето "независимо от писмото на Корпоративна търговска банка".
"Никога досега в DW не са ми казвали какво да пиша, как и защо да го пиша, нито веднъж за 20 години. Нито веднъж до този случай не съм получавала препоръки за какво да пиша и как да пиша", категорична бе журналистката. "Може би Корпоративна търговска банка назначи Делян Пеевски и той управлява тази държава?!", каза Еми Барух.
Иван Бедров подчерта, че материалите, които се публикуват в „Дойче Веле", се проверяват стриктно и минават през "многостепенна форма на контрол". "Не е тази колегия ядрото на злото, тя е подложена на натиск и се е поддала, това е кухня, която аз не познавам, те бяха наши съмишленици", коментира Барух.
"Дойче Веле" и това, което се случи с нас, е елемент от една картина, за която българското общество има право да знае", подчерта журналистката. По думите й българската медийна среда прилича на тази отпреди 1989 г., когато медиите са били последната врата, на която гражданите да почукат.
"Днес става същото. Хората стигат до медиите, защото институциите не откликват", подчерта Барух и допълни: „Това правителство възпроизвежда обществените нрави на тоталитаризма с начина, по който оказва натиск." „Ние сме част от пейзажа, но важното за аудиторията е да разбере защо пейзажът е такъв", подчерта Еми Барух.
bTV е потърсила мнението и на изпълнителния директор на КТБ Цветан Василев, но няма отговор от негова страна, нито пък Александър Андреев беше открит за коментар.
Абе до вчера бих се псдържал, но снощи прочетох едни недосмаслени истории отново с обвинения към банки, но от други журналисти, някои от които се опитвам да уважавам. Може и да има основание в тях (и даже има), но цялата история се завъртя около случай, който още с първото търсене в Гугъл се оказа много мътна и кървава история, в която май май банките са или случайни минувачи или най-много периферни участници. Добре де, и да имаш прави, и да трябва да атакуваш гнилите ябълки какъв аджеба е смисъла да го правиш с недопроучени случаи, които след един сърч поставят цялото ти твърдение в светлина, дето го показва като детинщина - нещо като "искам да излязат виновни и затуй квото чуя веднага почвам да ги обвинявам, пък подробностите нямат значение". Журналистическия непрофесионализъм у нас стига вече до брутални крайности и, ако така продължава някой може би трябва да повдигне въпроса - имаме ли въобще журналисти? А какви са тия факултети дето произвеждат "това"? Въпреки, че Барух и Бедров казаха и много смислени неща, с прибързаността си и склонността да проповядват, да игнорират нуждата от разследване и анализ, със пъргавото си желание веднага да експлоатират нещо, което поставя мразените от тях в лоша светлина и т.н., със всичко това се наредиха сред всички останали. Длъжен съм да кажа това, въпреки, че през повечето време те са били заедно с мен против същите хора и същите явления в социалния ни и политически живот. Последните години всички журналисти с все сили се опитват да ни докажат окончателно, че те просто не могат и не искат да ни информират. Е? Аз лично нямам нужда от сплетни и клюки, ако имах мога да я задоволя на маса с кого ли не, а журналистът, особено ако има куза, трябва да помни, че проваля и нея, ако си позволи прибързаност и пристрастност. Може да споделям каузата на Барух и Бедров, но методите им все повече наподобяват методите на противниците им - ето това пък аз го разпознавам като демона на всеки вид война - "странното" умение на войните да уеднаквяват противниците.