Българската православна църква днес почита църковния празник Неделя Сиропустна или Сирни Заговезни, който се нарича още Поклади и Прошка.
Празникът не е на постоянна дата и всяка година се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него - от утре, започва Великият пост.
На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
Палят се огньове, които се прескачат за здраве, ергени изстрелват стрели в двора на любимата си, факли от слама се въртят за прогонване на бълхите от къщата, а кукери обикалят домовете, носейки плодородие.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща.
Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.
В столичната катедрала "Света Неделя" ще бъде отслужена Вечерня с взаимно опрощаване.
