Български мюсюлманин сезира съда в Страсбург за нападението на "Атака" срещу джамията в София през 2011 г., съобщи Българският хелзинкски комитет.
Вели Раиф Караахмед е пряка жертва на ислямофобската агресия от страна на ръководители, членове и симпатизанти на партия "Атака", включително лично лидера й, Волен Сидеров, при нападението над молещите се пред софийската джамия "Баня Башъ", заявиха от БХК.
На 20 май 2011 г. "Атака" тръгна на "мирен протест" срещу високоговорителите на софийската джамия "Баня Башъ", прераснал в сблъсъци с молещите се там мюсюлмани.
Българската държава не предоставя защита на жалбоподателя - нито превантивно, нито след факта, уточняват правозащитниците. От една страна, Столичната община допуска провеждане на агресивната демонстрация в непосредствена близост до храма, и то именно по време на молитвата.
По време на атаката полицията не съумява ефективно да неутрализира агресията. Впоследствие прокуратурата отказва да конституира Караахмед като пострадал в образуваното досъдебно производство за проповядване на омраза, защото според българската доктрина това престъпление, чийто състав не включва резултат, няма жертви. Същевременно производство не е образувано за извършеното физическо насилие над хора и вещи.
Нещо повече - въпреки че извършителите са заснети от телевизионни камери, засвидетелствани от полицаи на място и някои от тях са публично известни лица, образуваното от прокуратурата досъдебно производство за проповядване на омраза на религиозна основа е срещу неизвестен извършител. Нито лидерът на "Атака" Волен Сидеров, нито който и да е от членовете или активистите на партията е привлечен към наказателна отговорност във връзка с нападението.
Жалбоподателят Караахмед твърди пред ЕСПЧ, че груповата, политическа антимюсюлманска агресия, на която е жертва, съставлява унизително отнасяне в нарушение на правото му на свобода от такова по Член 3 от Конвенцията (алтернативно, на правото му на лична неприкосновеност по Член 8), във връзка с Член 14 - гаранцията срещу дискриминация.
Властта, с пасивното си, допускащо нападението поведение и с последвалия отказ да му признае правата на пострадал, е нарушила своите позитивни задължения да му осигури ефективна защита срещу тези нарушения.
Спорната практика, която прегражда пътя на Вели Карахмед като жертва на престъплението от омраза е непряко дискриминационна, защото несъразмерно засяга именно жертвите на проповядване на религиозна/расова омраза.
Освен това следователят, който разпитва Караахмед, се отнася непочтително и тенденциозно към правата му на мюсюлманин.
Нападението на джамията от 20 май 2011 г. не е изолиран акт на Сидеров и "Атака", а част от цялостна, дълготрайна ислямофобска кампания срещу езана (призив към молитва в ислямската религия) в София и страната. Това е публично известно, в това число, добре известно на националните власти в България, но малодушно е толерирано от тях, смятат от БХК.
