Европейската комисия поиска обяснения от България за готвените промени в енергийния закон, които имат за цел да изключат българската част от "Южен поток" от обсега на европейското законодателство. По този повод вече е изпратено специално писмо до българските власти, научи БНР.
Става дума за приетите вече от ресорната парламентарна комисия изменения в Закона за енергетиката, предложени от двама депутати от левицата. Те предвиждат промяна на дефиницията за "междусистемен газопровод", така че "Южен поток" в българската му част да бъде разглеждан като интерконектор.
Това би го изключило от обхвата на Третия европейски енергиен пакет и би отменило задължението тръбата да бъде използвана не само от "Газпром", но и от други доставчици.
В края на миналата година Европейската комисия поиска предоговаряне на двустранните договори, сключени между Русия и шестте страни по проекта, тъй като те не покриват изискванията на Третия енергиен пакет, предвиждащи достъп до 50% от капацитета на газопровода на трети страни.
Говорител на Европейската комисия съобщи, че тя е била информирана за готвените законови промени и е обезпокоена дали те съответстват на европейското законодателство. Затова комисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер е изпратил писмо до българския министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, в което иска изясняване на плановете на управляващите.
От Еврокомисията уточниха, че това писмо не е част от правна процедура срещу България - тъй като въпросните проблемни текстове все още не са част от българското законодателство - и че на този етап комисията само задава въпроси.
В края на миналата година България официално упълномощи Европейската комисия да води преговорите с Русия за промени в междуправителственото споразумение за "Южен поток", които да изчистят несъответствията му с европейското законодателство.
Министърът на енергетиката Драгомир Стойнев обяви, че въпреки това, работата на българската страна по проекта продължава на експертно и техническо ниво.
По газопровода "Южен поток" може да се доставя гориво в Европа през Черно море, заобикаляйки Украйна и Турция. До 2018 г. той трябва да даде възможност за предоставяне на 15% от енергията, внасяна в ЕС.
