Над 27 милиона лева ще бъдат инвестирани в създаването на Националния музеен комплекс, наричан още "Българския Лувър", след като министърът на културата Вежди Рашидов и министърът на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова подписаха договор за безвъзмездна финансова помощ, съобщи агенция "Фокус".
В интервю за предаването "Това е България" в ефира на радио "Фокус" Деница Николова, директор на ОП "Регионално развитие", казва че това е една мащабна инвестиция, а самият комплекс ще показва експозиции от различни времеви периоди и културно развитие на страната ни.
В комплекса ще има изложбени пространства, зали за гостуващи експозиции, фондохранилища и реставрационни ателиета. Вътрешният двор ще бъде превърнат в скулптурен център. Той ще включва сгради, собственост на Министерството на културата, в площта между бул. "Васил Левски" и улиците "Московска", "19 февруари" и "Оборище", където в момента се намират Националната галерия за чуждестранно изкуство и изградените нови хранилища за фонда на Националната художествена галерия.
Още преди две години в бившия Машинно-електротехнически институт, премиерът Бойко Борисов и културният министър Вежди Рашидов направиха първата копка и отрязаха лентичката на първия етап от изграждането на съвременния музеен център, амбициозно планиран и имиджово наречен "Български Лувър".
Намерението за неродения Лувър беше представено от Рашидов в края на 2009 г. и одобрено от правителството. Тогава бе съобщено, че инвестицията ще е 22, 5 милиона лева - с 4,5 милиона по-малко от сега предвидените.
Пред следващите две години средствата ще бъдат насочени към изграждане на нови галерии, депа за съхранение на изкуство, реставрационни ателиета, а общата площ ще надхвърля 24 хиляди квадратни метра. Предвижда се и пълен ремонт на сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство, както и на сградите на Висшия технически университет.
"Всъщност чрез този музей ние даваме възможност за експониране на всички художествени творби, също така на гостуващи изложби, да показват своето изкуство, така че да можем да привлечем повече посетители, повече туристи, а и същевременно с това да обогатим българската култура и разбира се да обогатим знанията на българина по отношение на културата и всичко, което се обвързва с нея в България", казва още Николова.
Преди две години Рашидов защити свръхамбициозната идея за Лувъра, казвайки че той ще съживи културния туризъм и ще издигне София на нивото на европейски културни центрове като Флоренция. Културният министър даде позитивна посока за разсъждение с равносметката, че италианският град е посещаван от 40 милиона туристи, които оставят по 100 евро за билетчета. По думите на премиера тогава инвестираните милиони „ще се върнат и мултиплицират".
И как ще стане това като единствените туристи, за които България е интересна дестинация, са дошли да се напият и да тестват проститутките. От самите българи - я влязат, я не, няколко десетки хиляди годишно, половината с класа от гимназията (т.е. нула приходи). Културен туризъм е възможен на места, където изкуството има световно значение. У нас това са грандомански амбиции, за да може после комунистическото ни правителство да каже - ето Арена, ето музеи. А на академиите и училищата по изкуство им падат покривите и мазилката, учителите взимат по 500 лева. Ще спра до тук с градацията, че е тръгнала стремглаво към звучни псувни, майки и т.н.