След като последната държавна оръжейница престоя в забранителния списък за приватизация при три правителства, натрупа 150 милиона лева задължения, от които 2 милиона към 3200-те си работници, се запъти към фалит, а 41-ият парламент взе, че я извади от въпросния списък.
През това време работниците на ВМЗ-Сопот не спират да протестират, премиерът реши да преброи златните пръстени по ръцете на една жена от завода, Даниела Генкова, която вечеря и обядва с хляб и лук, а останалите министри предприеха имитация на мерки. Борисов даже се възмути, че като няма хляб, не яде златото си, а има наглостта да му праща кромид лук.
За едни твърде нелепи мерки
Предвид факта, че един от кредиторите на ВМЗ заведе дело за несъстоятелност, а единственият кандидат-купувач поиска драстични съкращения, самият премиер се произнесе, че едни "700-800 души ще се съкратят, а после ще го продадем".
Министрите Тотю Младенов, Делян Добрев и Симеон Дянков заговориха през един как на освободените ще се търси заетост, най-вероятно временна, по програми в Пловдив и региона. За сведение на министрите билетът Сопот-Пловдив струва 5.40 лева, в двете посоки 10.80, за 22 работни дни например - 237.60 лева.
Така че намирането на каквото и да е работа просто не си струва, освен ако някой не спонсорира транспорта на хората. Заплащането по програмите за временна заетост, както обясни Младенов, е 370 лева.
Засега за ВМЗ-Сопот е ясно едно - нова стратегия за приватизация парламентът няма да приема, след като с изваждането на оръжейницата от списъка отпадна и необходимостта продажбата й да става по одобрена от НС стратегия.
Аргументът на шефа на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов е, че досегашната стратегия за приватизация е много добра, но ако се работи по тези критерии, отново ще бъде допуснат само един кандидат, а ако парламентът се заеме с нова стратегия, това ще отнеме месеци, а може и година.
Всъщност истината е, че в стратегията депутатите, от кумова срама и защото идват избори, ще трябва да запишат клаузи като например запазване на работните места за определено време. А запишат ли това, никой няма да иска Вазовските заводи.
Според Делян Добрев основната цел на правителството е да не допусне изпадане в несъстоятелност на ВМЗ. Предвид факта, че ако е стартирана приватизация, може да се поиска отстрочка от 4 месеца на процедурата по несъстоятелност. По неофициална информация делото за несъстоятелност на "ВМЗ" - Сопот, което ще се гледа в Пловдив на 21 януари, е за малко над 2 млн. лева.
И сега за златото
А работничката от ВМЗ-Сопот Даниела Генкова влезе в задочен спор с Бойко Борисов. "На госпожата, която ми пращаше лук, всичките й пръсти са със златни пръстени. А ми праща лук. Аз нямам златни пръстени", обяви премиерът пред Дарик. На снимката, на която Генкова размахва филия в едната ръка, в другата - лук, се вижда единствено венчалната й халка, тъй като другата й ръка е в ръкавица.
"Не му прави чест на премиера да говори така", заяви днес Даниела Генкова. "Това са пръстени, които съм придобила в моминските си години. Но, ето аз ще ги продам, за да си платя сметките този месец. Питам, какво ще правя следващия месец? Какво ще правят останалите работници? Да продадат дрехите си, апартаментите си? Какво да продадат, за да преживеят?", каза още жената пред БНР.
Тя съобщи, че в момента живее със 100 лева аванс, от които 80 лева веднага отиват за заем към банка. Държавата дължи на служителите в завода две заплати и три аванса.
Сигурно огромни усилия се искат, за да събориш едно готово работещо предприятие, комплектовано и с кадри, и с техника, и да го докараш до просешка тояга. При това предприятие в отрасъл като военната индустрия, който никъде по света не е на загуба. Да не говорим, че конверсията на такова предприятие към каквато и да е машиностроителна продукция би следвало да не е никакъв проблем: който е привикнал да работи по строгите стандарти на оръжейното производство за сигурност, безопасност, дисциплина и качество, би трябвало да може да произвежда и части за космически кораби, ако се налага. Стига да му купиш подходящото оборудване и да го доквалифицираш. Че държавата не става за мениджър, отдавна е ясно. Но за съсипване в такъв мащаб не стига просто некомпетентност. Трябва И УМИСЪЛ. Плюс последователните, системни усилия на доста разноцветни правителства. Изненадващо последователни като за политически опоненти. За да се стигне до жалката, съшита с бели конци ситуация, в която отведнъж (ау, каква изненада) се оказва, че 3200 човека – РАБОТЕЩИ! – мизерстват вкупом. А предприятието е затънало дотам, че единственият (още една изненада) евентуален кандидат-купувач поставя като условие да съкрати 2/3 от персонала. Може би си е наумил да прави гъбарници в освободените производствени помещения? А иначе симпатичният министър Добрев с кахърна въздишка признава, че мдам, лошо е положението. Пък ако някой от кредиторите (пу-пу, недай боже) вземе да поиска фалит, заплати въобще няма да има откъде да дойдат... Интересно, тия 150 милиона дълг от снощи ли са? И толкова ли много подобни предприятия има в мениджърския портфейл на държавата, че този конкретен случай някакси е останал извън полезрение? Сега остава да кажат, че разсеяна служителка е забутала папката на ВМЗ в най-дълбокото чекмедже, затова трябваше стачка, та да се сетят за сопотските оръжейници. Наистина ли никой из коридорите на властта дори не е предполагал, че ВМЗ ще изпадне в такова положение, и то баш насред зима? Ако е така, стават ли изобщо за управляващи тия, дето се шляят из споменатите коридори? И кой ще е следващият подобен случай, дето пак ще ги хвърли в такава изненада и потрес? Ами драгите синдикати, тези пламенни защитници на правата на наемния работник, къде са бляли досега? Нали божем те са призвани да бият камбаната, когато някъде положението тръгне накъм критично, а работодателят се прави на разсеян? Или и тяхната папка за ВМЗ, по удивително съвпадение, е била в най-дълбокото чекмедже? Най-дразнещото обаче е, дето излиза, че форсмажорно ВМЗ трябва да се извади от стратегическия списък за приватизация. Под напора на ненадейно стеклите се обстоятелства, един вид. След като и за слепия е видно, че това не само не може да е ненадейно, а е грижливо подготвяно да стане точно по този начин. То бива, бива театро, ама поне малко стил трябва, все пак. Първият ми шеф навремето казваше – като ще ме лъже, барем да се опита да го направи тъй, че да му повярвам, това все пак би било признак на известно уважение... Дори ако приемем теорията, че по някакви причини България е поела негласен ангажимент да затрие военните си производства, за да бъде приета в НАТО и/или ЕС (или заради някакъв друг макрополитически бонус) – трябва ли това да става по такъв калташки начин? Толкова ли сме богати, че да си позволяваме да пратим няколко хиляди работници, голяма част от тях висококвалифицирани, да продават вестници или да копаят градинки по програмите-милостиня на социалното министерство? Да не продължавам. След като аз, дето нямам нищо общо нито със Сопот, нито с военната промишленост, мога да изредя всички тези въпроси, не ми се мисли какво ще се чуе, ако самите работещи във ВМЗ си отворят устата. Което може би не е лоша идея. Те положително имат по-ясна представа кой и за какво точно е виновен. Пък Борисов да не се прави на обиден, а да си изяде лука. Без хляб. Поне това със сигурност може да направи.
Работата е ясна! За пореден път политиците предадоха, продадоха и открадоха народа си.
Работата е ясна!!!! Ще се нареже за скрап. Чака се да падне цената на завода и да се вдигне цената на желязото. Тия дето си продадоха пушките...да го духат.
Зелен Бетон Казал си всичко!