"Нямаме 280 милиона евро за първия реактор на АЕЦ "Белене" в бюджета и държавата няма да осигури това плащане", заяви днес финансовият министър Симеон Дянков.
Премиерът Бойко Борисов заяви вчера, че Дянков ще извади парите, за да платим за оборудването, което се прави в Русия. Днес обаче каза точно обратното. Запитан ще има ли пари да бъде платен първият реактор за АЕЦ "Белене" през септември, Борисов даде отрицателен отговор."Тези, които са подписали договора, да са мислили откъде ще ги вземат. Аз не видях никъде в бюджета - и в предишния, и в по-предишния, да бъдат заложени тези пари", допълни премиерът.
Тези пари в хазната ги няма и от тази гледна точка правителството и самият премиер работи денонощно, за да направи промени в сегашното споразумение (за АЕЦ "Белене" - бел.р.) и да не се налага България да плаща тази сума, съобщи вицепремиерът Дянков.
"Премиерът ясно каза, че ако отсега до 15 септември не се направи нещо, не се постигне друга договорка, не се промени сега съществуващата договорка, тогава - по действащия договор, подписан през 2007 г., България дължи за реактора - при готовност на руската страна да го достави, 280 млн. евро", обясни Дянков.
А икономическият министър Трайчо Трайков съобщи по-рано през деня, че цена от 6-7 млрд. евро за "Белене" е добра и реалистична цел.
Дянков пък беше категоричен, че не може да има втора актуализация на бюджета за тази година заради средствата за реактора. Първата още не е минала на второ четене в парламента.
България няма да се отдръпне от Русия - все едно, няма къде да ходи
Пред руското онлайн издание "Взгляд" аналитици коментират, че България няма да се отдръпне от Русия, защото "все едно няма къде да ходи".
"Въпросът е само колко струва лоялността на София. Затова, докато още не се работи по проектите, България полага усилия да се спазари така, че да извлече възможно най-много за себе си", пише изданието.
"И да е заявявала България по-рано, че се отказва от проекта, това е било хитрина. Защото всяка страна с транзитен потенциал ще използва тези възможности, за да спечели от тях", коментира Вадим Митрошин от руската финансова компания "Откритие".
Според него България няма да успее да намали своята енергийна зависимост от Русия и всички изявления, че ще се откаже от сътрудничество с федерацията, са единствено политическа риторика, чрез която София се пазари с Москва.
"Всички европейски държави заявяват същото през последните 15 години, а в крайна сметка консумират руски петрол и газ. Това се отнася и за България", казва аналитикът, цитиран от "Взгляд".
Дисциплина в бюджета за 2011-а?
Днес финансовият министър обясни, че следващата седмица на заседанието на ЕКОФИН ще представи макрорамката на бюджета за 2011 г. В нея се предвижда по-нисък дефицит от разрешения от Брюксел лимит от 3% - до 2.7-2.8%, по думите на Дянков. Вчера Европейската комисия (ЕК) реши да започне процедура при прекомерен дефицит за България въз основа на данните, представени от българските власти през април 2010 г. и впоследствие потвърдени от Евростат за дефицит по консолидирания държавен бюджет от 3.9% от БВП през 2009 г. ЕК поиска от България да сведе дефицита си "до 3% най-късно до 2011 г." и да свие публичните разходи като предприеме планираните структурни реформи.
България е една от многото страни от ЕС, срещу които се открива подобна процедура. Покрай тежката криза на публичните финанси, в която изпадна Гърция, а под заплаха да я последват са Испания, Португалия, Румъния и Унгария, ЕК реши да затегне бюджетната дисциплина в ЕС и контрола над националните бюджети.
