За световния потоп безспорно най-широко разпространена е библейската версия. Според нея тoй e траел една година и десет дни. Нo глобално погледнатo, тази акция само временно е дала резултат. Погледнато регионално, когато от надигащото се морско ниво е прелял Босфорa, потопът е довел до създаването на Черно море и затова трябва да сме му вечно благодарни.
Но човешките грехове, поради които Йехова толкова се е изнервил, че чак до потоп да стигне, не е успял да унищожи. Дори не да намали. А на всичкото отгоре масово на нас ни ги е трапосал - греховете са се оказали по-добри плувци от очакваното и, добирайки се до нашите брегове, са попаднали на плодородна почва.
Хората, които се сещат как беше на времето по заливите на Черно море, вече не ходят на Черно море.
Хората, които обичаха и морето, и острова по средата на Царския залив, и мигащия му фар, хората, които събираха мидички, които си ги носеха цяла година в джоба на якето, хората, които си взимаха шепа пясък за спомен, хората, които обичаха черноморските дюни, изчезнаха. Както и самите дюни.
"Никъде морето не е толкова хубаво като при нас! В Гърция плажовете са каменисти, в Словения е адски солено, а тези или онези си били парцелирали, моля ти се, къмпингите, как не ги е срам, нещастници, с огради и номера били, а пък италианците, мани, не питай" - ето това беше химнът, който се чуваше от палатка на палатка, кацнали между дюните - индивидуалисти, свързани от любовта си към нашето море.
Водата се носеше в бидони и се пестеше, обзавеждането се импровизираше всяка година наново от намерени дъски и изоставени павета, крушката беше свещ, а звездното небе - всичко останало.
И след това започнаха първите абсурди.
Пристигнаха тези с джиповете и „атеветата", тези с дървените навеси, тези със завесите и с диваните на плажа. Поколението „най-по" са засили да се прави на къмпингарско. Пропуснало факта, че да си къмпингар не е показност, а религия.
Kaмиони с багаж, маркучи и душове навсякъде, сателитни чинии на плажа и умивалници от „Бриколаж". Плажната ивица заприлича на селски двор.
За да си някой на Царския залив между Черноморец и Созопол общоприетият минимум през това лято e: каравана, дълга, моля, на всяка каравана форцелт (нa български: форцелa'a), пред форцела'а на всяка каравана дървена конструкция, на дървената конструкция пердета, щори, фолиа, мрежи, парапет, бимери и платнища за прожекции, високи маси, ниски маси, лампи, фенери, столове, още повече столове, шезлонги, дивани и chill-out мебели от европалети, зад караваната душкабини, във форцела'а килими, леген с вода за миене на крака от пясък, преди да се влезе в караваната, хладилници, фризери, ледогенератори, чаши за вода, за мартини, за бира, за бяло вино, за червено вино, air condition в караваната, и не минава вечер без заря.
Строителството върху природозащитените дюни ври и кипи. За по-амбициозните постройки в София биха изисквали, и то с право, разрешение за строеж.
Но отговорните служби в Бургас наблюдават с широко затворени очи от години, как концесионерите отнасят и премахват "пречещите" дюни, за да направят място за тъй-наречените "временни постройки" на плажа. Дюни? Какви дюни. Има дюни, няма дюни - големи фокусници.
Време е, така трябва да си мисли всевишният, за нов потоп.
Два пъти това лято язовирът "Ясна поляна" се изля върху пълния с летуващи Царски залив. Калните му води заляха хора, палатки и каравани, тe затриха улици и пътища. Те поеха фекалните мръсотии от ямите, преди да се излеят заедно с удавените животни в прекрасния залив.
Дали изнервеният Господ бе сторил това или отговорните в с. Равадиново, които са си спестили да ремонтират двуметровите пукнатини в преливника на язовира, никога няма да разберем. Вечно ще трябва да гадаем дали е била божията воля летуващите, деца, възрастни, да се събудят до кръста в помътнялата вода отрязани от цивилизацията, без храна, без вода, без медицинска помощ, или дали все пак е била престъпна човешка безотговорност. Нито имаше предупреждение, нито извинение. Нито ще има разследване, нито наказание.
Никой да не казва после че не е знаел какво се случва с нашето море. Делфините напуснаха, сафридът изчезна, а хората, които ценяха нашето море си взеха последна шепа пясък, за да я носят на други брегове - so long, and thanks for all the fish*.
*Цитатът е от книгата на Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия". С този израз делфините се сбогуват, когато напускат планетата Земя, преди да бъде разрушена.
