Най-мразя носталгично за соца да ми хленчи някой, който е бил с памперс, когато той е приключил. Някой, който е подушил социализма само през пионерския ентусиазъм на баба си, партизанския устрем на прадядо си и незнанието на собствените си родители, за които социализмът е бил хубав, просто защото съвпадна с детството ни. Пък детството някак винаги е приятно носталгично, красиво идеализирано и вълшебно.
В името на истината обаче, а и заради хилядите млади хора, които наивно вярват, че неуспехът на социализма се дължи само и единствено на опорочената от някои комунистическа идея, нека разкажа някои лични соц впечатления.
Първият ми отявлен социалистически спомен е как татко ми показва новата ни жигула. Татко ме въведе тържествено в червения й кожен салон и ми обясни, че старият москвич е продаден, жигулката е купена и даже след около пет-шест години ще бъде заменена с по-нова, защото веднага сме се записали в списъка на чакащите за нова кола.
По време на социализма не можеше да си купуваш автомобил просто ей така - трябваше да влезеш в списък на чакащите за съответния модел и да тръпнеш дали и кога ще ти се обадят, че номерът ти е излязъл. На нас номерът ни излезе осем години по-късно, ама за шкода. И татко реши все пак да си чака за Лада. Нея така и не доживя да получи - почина четиринадесет години по-късно без да има и капчица надежда, че прословутият списък за лади ще стигне до неговото име.
Едно от добрите неща на социализма беше, че жените работеха. Да си домакиня беше голям срам, затова всички съпруги и майки бяха труженички, бригадирки, героини на социалистическия труд, служителки. По тази причина моята майка отдели по-малко от година от кариерата си, за да ме гледа лично, след което повери грижите по възпитанието ми на социалистическата държава. Така още на деветмесечна възраст се оказах член на колектив - този на децата в детската седмична ясла. Водеха ни в понеделник рано сутрин и ни прибираха в събота на обяд. Спомням си общите маси, стаята с легла, докъдето взорът ми можеше да стигне и дружното акане на гърнета.
С връзки родителите ми се сдобиха с тристаен панелен апартамент в новопостроения квартал „Червена звезда" (стар „Дианабад"). За целта баща ми три месеца всеки ден висял пред градския комитет на партията в очакване да го приемат и да чуят молбата му. Накрая една служителка се смилила над актьора, изслушала го и го записала на челно място в поредния списък, този път за получаване на апартаменти.
Така шест месеца по-късно нашите се сдобили с ключ от панелно жилище в комплекс, построен сред разрушени селски къщици и опразнени овощни градини от покрайнините на София. Били щастливи, защото според соц стандартите от онова време, живеели направо охолно - детето с детска стая, те - със спалня, отделно хол, кухня, че и баня и тоалетна отделно. В банята не можеше да си разпериш едновременно двете ръце, но пък винаги имаше топла вода - нещо, за което през петдесетте години на миналия век са можели само тихо да си мечтаят сред топлите пари на неделната обществена баня.
Социализмът беше система, която държеше да знае всичко за всеки и да се грижи за правилното му идеологическо израстване. Поради тази причина в първи клас на кварталното училище ни обявиха, че най-важната ни задача е да влизаме ежеседмично като първенци в табло, наречено „Те са наша гордост". За да си „тяхна гордост" трябваше да правиш най-различни правилни неща. Например да не тичаш по коридорите, да си винаги в ученическа униформа, да участваш в рецитали за партията и нейните герои, организирани от училището, да следиш за реда и да докладваш тези, които го нарушават.
Един от паметните ми детски социалистически спомени е денят, в който умря Леонид Брежнев, генералният секретар на КПСС, управляващ СССР. Бях в пети клас, по радиоуредбата в училище се разнесе траурният глас на директора, който с патоса на корейска говорителка обяви смъртта на другаря Брежнев. Час по-късно вече имаше създадена система за демонстриране на солидарност с тъгата на съветските братя и целият ни клас се оказа подреден на колене за един учебен час от четиридесет и пет минути пред специално нагласения портрет на Брежнев в официалното фоайе до учителската стая. Трябваше да останем така мълчаливо и с наведени глави, докато мислим за крехкостта на световния мир, империалистическата жестокост и наближаващата с пълна сила трета световна война.
И въпреки че вярвахме, че еднолично Брежнев с тялото си е пазел копчето за изстрелване на ядрени ракети към базите на Запада, някак по детски се разсмяхме точно по време на отдаването на почит. Заразителният хилеж тръгна от мен, предаде се на останалите от класа и въпреки стиснатите зъби на учителките и заканите им, че ще ни намалят поведението, не се укроти. Разбира се, бях посочена с пръст като инициатор на това ужасно неуважение и бях порицана пред строя като идеологически предател. Размина ми се по-тежкото наказание, просто защото бях отлична ученичка.
Социализмът беше силен най-вече с това, че умееше да създава на хората непрекъснато усещане за малки, ежедневни битки. В т.нар. "Хранителни стоки" имаше два вида хляб - бял и типов. Кашкавалът беше Балкан и Витоша, като особена разлика във вкуса нямаше. При сиренето беше същото - бяло, краве сирене, понякога овче и това е. Хубаво месо се купуваше, ако си гъст с месаря или имаш какво да му предложиш в замяна.
По онова време беше много престижно да се ходи на театър, затова и баща ми снабдяваше семейството с хубаво месо, като даряваше касапина с билети за хитови постановки в Сатирата. Горе-долу така стояха нещата и с кафето, и с качествения алкохол, и с всички останали стоки. За плодове и зеленчуци имаше т.нар „показни магазини", където всичко беше малко по-скъпо и за него се чакаше на дълги опашки. За сметка на това обаче имахме ясна представа за сезонността на продуктите - оттогава цяло едно поколение си знаем, че бананите и портокалите са зимни плодове, които се появяват по Нова година.
Поради оскъдността на пазара по време на социализма хората се учеха да правят всичко от малко. Майка ми имаше рецепта за домашна Нутела (с мляко на прах и руско какао), можеше да прави сладък салам от бисквити, какаов крем и сладко, ризото от консерва с русенско варено, торта от мармалад и бисквити с дупка „Еверест", сос за спагети от лютеница с хорце и умееше да консервира всичко за зимата.
В началото на септември ми купуваха яке, палто, вълнен панталон, два пуловера, чифт обувки и чифт ботуши, за които със седмици се обикаляха няколкото основни магазина (ЦУМ, ДетМаг и малкия ЦУМ) в града. Накрая бивах обличана в мишосиво-бежово-тъмнозелената гама и ежедневно стисках палци да не се засека по коридорите на училището с останалите около сто-двеста деца, които имаха същите като моите дрехи.
Почивките на отрудените граждани и селяни по време на социализма бяха нещо важно и основно контролирано от партията. Една година след активирането на десетки връзки татко се сдоби с карта за лятна почивка в базата „Ален мак" на профсъюзите около Варна. Разполагахме с малък апартамент и закуски, обеди и вечери в стол, където менюто се поръчваше предния ден на обяд, а за разменна монета служеха купони с печат. Зимата ме водеха на станцията на дейците на радиото и телевизията на Боровец, където условията бяха подобни, базата - по комунистически излющена (холна гарнитура, легла „Велико Търново" и фикус), а алкохолът - роден на ниски цени и западен - под масата.
Може би най-вълнуващият ми епизод от нашето семейно соц минало е онзи, в който си купихме цветен телевизор. Нашите дълги години отказваха да се разделят с черно-белия ТЕМП на крачета, заради някой съветски токмак с размерите на детско креватче, но когато завод Ворошилов взе да произвежда цветни телевизори по лиценз на PHILIPS, не издържаха на напъна на прогреса и надлежно потърсиха съответните връзки. Месец по-късно цялата фамилия рано-рано сутринта се инсталирахме пред магазин за мебели в квартал „Люлин", където ги бяха „пуснали".
Татко плати двадесет лева на някакъв Иван Петров, който имаше челна позиция в списъка на желаещите белгийски телевизори и зачакахме. Така в късния следобед редът ни дойде, а когато нервна продавачка със синя престилка извика пред тълпата името Иван Петров и татко вдигна щастливо ръка и каза „Аз съм!", народът наоколо взе да гледа в недоумение. „ Ти не си Иван Петров, бе, ти си артиста Касимов!", изцепи се от тълпата недоволен другар. „Какво да ти кажа, братче - отговори баща ми - за тоя цветен телевизор и Иван Петров ставам." При което тълпата, напълно наясно със системата за придобиване на вещи и услуги по време на соца, с разбиране замълча. Иначе телевизорът се скапа още същия следобед, майсторът го оправи седмица по-късно и той продължи да работи безотказно в следващите двадесет и пет години, докато най-накрая не го сменихме с японски, според новите капиталистически пазарни условия.
В соца най-отвратителното нещо беше всеобщото преструване на всички, че са щастливи. Ако имаш, си щастлив, защото партията ти го е осигурила. Ако нямаш, пак си щастлив, защото материалното не е важно за истинския комунист. В случай, че се издигаш, си доволен, защото макар и малки, партията имаше своите привилегии за верните си безгласни букви. Останеш ли на ниското обществено стъпало пък, влизаш в ордите на величествения пролетариат, което винаги означаваше едно - правиш се, че работиш, те се правят, че ти плащат, но поне редовно и без проблеми, разполагаш със събота и неделя и летни, дълги отпуски, почивна станция, в която кафето е десет стотинки, а пълнените чушки - осемдесет, базисна здравна помощ, партийна принадлежност, профсъюзни събрания, взаимоспомагателна каса и отбор невидими доносници, които да докладват, където трябва, като как се развиваш идеологически.
По време на моето съзряване живо се вълнувах като малко дете на всяко бурканче течен шоколад или Тоблерон, бонбонки М&М и дезодоранти Rexona, пазех единствените си дънки от Кореком като зениците на очите си, износвах западните дрешки на децата на мамините приятелки, омъжени за дипломати и осем години не се разделих с един шведски бански, който ми подариха. Беше от блестяща, сребриста материя и когато се намокреше, си сменяше цвета! Убедена съм, че в онова време на плажовете из целия социалистически лагер нямаше по-модерно и готино момиче от моя милост!
Живот по време на социализъм "Живеехме скромно, но сега живеем бедно. Десетки българи работиха в чужбина, изпратени от държавата, за да подпомагат развитието на други страни. Никой не отиваше в чужбина, за да мие чинии, да чисти улици или да проси по улиците в странство. България изнасяше стотици тонове продукция за чужбина /СССР, арабските страни, Африка и Европа/. Някои ще кажат, че сме изнасяли боклуци. Ами дори и да е така, евала ни, че и боклуците сме си продавали. Но, не бяха боклуци. България беше като райска градина. Произвеждаше земеделска продукция, животинска, машини, наука, спорт... България в много спортни дисциплини бе страшилище /бокс, вдигане на тежести, гимнастика и да не ги изброявам/. България консумираше най-чистата земеделска продукция. България изнасяше домати, краставици и чушки в Космоса, а сега ги внася от Турция, Македония, Испания, Аржентина /представете си къде е/, картофи и лук от Египет, боб от майната си. България построи пътища, язовири, болници, сгради и какво ли не в чужбина. Наши инженери, лекари, архитекти, учени бяха на почит в цял свят. България имаше най-големият флот от международни камиони /тирове/. СОМАТ /предприятие за международен транспорт/ имаше свои представителства във всички страни от Европа, Азия и Африка. Всеки ден стотици тирове, натоварени с българска продукция напускаха страната ни. Сега броят им е сведен до няколко тира. По-голямата част от българските предприятия работиха на 24 часов режим. Сега същите НЕ РАБОТЯТ. През този период бяха открити училища почти във всички български села. Сега са закрити. Построени бяха пътища до всяка точка на страната. Сега същите са осеяни с дупки или вече липсват. Нямаше апартамент, на който да има решетки. Ключът от входната врата беше под изтривалката. Вратите бяха от талашит. Сега са блиндирани, с решетки и няколко заключващи механизма. Аз помня онези времена с добро и с хубаво. Верни са думите: "Това, което ние построихме, вие не можете да го боядисате".
"За възхода на едно общество можем да съдим по това дали съответната държава води политика, която повишава жизненото му равнище.По отношението към болните, възрастните, социално слабите и децата си проличава доколко цивилизовано е едно общество. Обратното нееднозначно е синоним на деградация, регрес или упадък - както ви отърва. В тази връзка съществува един показател, който дава що-годе достатъчно обективна оценка за състоянието на съответната държава. Нарича се Индекс на човешко развитие (ИЧР). Рядко ще чуете в новините и в политкоректните ни медии нещо за него, защото числата, които представя за България, са доста нелицеприятни. Проследени като тенденция във времето или в сравнение с други страни по света, те са истински шамар за днешната ни политическа класа. Този критерий е на ООН и макар също да ползва статистики от американските регистри, не се вписва в "мейнстрийма" на разни фондации, неолиберални тинк-танкове и НПО-та, които ни заливат постоянно с бомбастични отчети за възходи и рекорди, иззети от "правилно зададени" опорни точки, премълчаващи факти и истини, които виждаме и усещаме във всекидневието. Показателят включва в себе си няколко елемента - продължителност на живота, здравеопазване, образование и степен на грамотност, жизнен стандарт (бедност и богатство) и др. Какво показват данните? през 1990 г. -последната година на "лошия социализъм", сме били на 27-о място,а сега с 30 места надолу. няма знаяение какво сме изгубили през "Живот по време на социализъм". най-важно е какво сме спечелили СЕГА, а именно - по всяко време на годината, неограничено количество БАНАНИ.
Гети,само да знаеш колко си прав за едно нещо: "истински шамар за днешната ни политическа класа",но...защо,скъпи ми гети не отбелязваш факта,че тази тъй наречена от теб "политическа класа" е нищо друго,освен същите престъпници,мошеници,крадци с партийни билети,които се опитаха да си разпределят свинарникът по правилата на по-силният и докараха територията до колапс...никой,ама никой нормален,изстрадал,гонен,преследван от тези яничери-българоубийци не успя да се добере до голямото плюскане на червените свини!!! а знаеш ли ти,скъпи ми гети,защо прописваш тук,опиянен все още от този любим строй,който унищожи всичко българско в българина?защото си лизал на някоя червена свиня и си имал благословията и-иначе щеше да бъдеш пратен в Ловешкият концлагер и пребит със сопи като Сашо Сладура
Написано във Фейсбук от приятел преди време, но точно на място..... Имам решение за мир в обществото. За хлипащите по онзи строй и онова време ще построим социалистически лагер. Голям и красив лагер, заграден с телени мрежи, по които тече ток, охраняван от кучета и войници, които стрелят на месо. В лагера ще има супер с два вида сирене, четири вида салам, много хляб и няколко вида алкохол. Понякога и плодове и зеленчуци, тамошно производство. Ще има прясно и кисело мляко. Ще има дефицит и опашки. Може и купони. Колите, бялата и черната техника ще са руски и Респром. Дрехите ще са сивички и "дизайнерски". Маратонките ще са Ромика. Ще се гледат филми за войната, колхоза и партията. Ще има КДС и цензура. Ще има и изселване, въдворяване и идеологическо преследване. Лагерът ще е построен в близост до съвременен курорт и МОЛ. За да могат лагеруващите да се отвращават от прогнилия капитализъм и да се гордеят идеологически с постиженията си. Но ще могат да приближават оградата само с открит лист. Телевизията ще предава четири часа сутрин и шест вечер. Музиката ще е основно маршове и патриотични песни за партията. Вестниците ще са два - три и все партийни. На шестнадесет всеки ще става задължително член на ДКМС, като преди това също задължително ще е бил чавдарче и пионерче. Две трети ще са доносници на КДС, а останалите ще са от КДС. И ще настане мир в България.
Гети пак се изцвъка.
Човек наистина може да се шашне от простотии. Активните червени носталгици наистина немат срам. Тая енергия явно се дължи и на генеричн авръзка с „ръководните сили“ на онова общество. Какъв индекс, какви пет лева? Знаете ли, уважаеми хора, как се изчисляваше този индекс? В ООН се подават сведения от нац. държави и там се обработват. А нали знаете, че всички показатели се изчисляват В ПАРИ. И при това ДОЛАРИ. Преди 1990 българският лев не беше конвертируем, а държавата си беше измислила някакъв курс към долара, най вече за вътрешна и пропагандна употреба. Българският лев не се приемаше никъде ПРИ ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ. Естествено, Партията подаваше в ООН, такива числа (в долари), каквито й отърваше… То е смешно да се говори: 27-мо място в света!!!Боже милостиви! Всеки, който е имал щастието по това време да пътува на Запад, ще си умре от смех. Само, като напуснеш границата и отиваш в друг свят, разбираш, че НРБ е една бедна, сива страна населявана от нещастни хора… 27-мо място!!! Излиза, че преди нас, в света тогава има само 26 страни, а, нали! Я да видим тогава – до 1990 г. : В лагера преди нас със сигурност са Чехословакия и Унгария, а сигурно и Полша и ГДР. Продължаваме - Югославия и Гърция – също. Западна Европа -16 страни тогава. Продължаваме – ОАЕ, Катар, Кувейт, Сингапур, Малайзия, Тайван, Хонконг, Ю Корея, Япония. Продължаваме – Австралия, Н Зеландия. Продължаваме – Канада, САЩ, Венецуела, Чили. Продължаваме – Ю Африка. Тук не включваме Турция, С Арабия, някои малки процъфтяващи островни държави в карибско море и т.н.. Какво излезе – 38 страни НАЙ-МАЛКО СА БИЛИ ТОГАВА ПРЕДИ НАС. А след това? След 1990 се появяват доста страни, които със сигурност ще бъдат преди нас по този показател: В Европа + 5 (Югославия: Словения и Хърватия; СССР: Литва, Латвия и Естония; Чехословакия: Чехия и Словакия), Турция със сигурност, отпадат Хонконг и Венецуела… Сега със сигурност сме си на мястото по този показател, което за периода преди 1990 изобщо не можеше да се каже
А иначе другите доводи на ЧервенГети са смехотворни: „…българи работиха в чужбина, изпратени от държавата, за да подпомагат развитието на други страни“ смешно, но иначе е верно – точно за това са изпратени, работеха на ниски заплати, а знаете ли колко им вземаше държавата? Половината? Не, повече! Изгодата беше САМО, че получава ДОЛАРИ и можеха да купуват от валутните магазини НЕСРАВНИМО по-качествени стоки на изгодни цени. Просто държавата ПЕЧЕЛЕШЕ жизненоважнагт валута (левът не ставаше за нищо) на техен гръб. СЕГА всеки може да отиде където си иска в чужбина, без дадава НИЩО на държавата. Ясно ли е дотук? Какво изнасяше НРБ: верно изнасяше и машини, но на смешно ниски цени . Оказа се, че един струг изнесен на Запад, донася толкова валута, че ако се обърне по действителен курс (по търговски сделки), цялата операция е на минус. Ще попитате, защо тогава? Много просто: ВАЛУТА, ВАЛУТА и пак ВАЛУТА. Без нея не можеше да се внесат незаменими стоки, машини и полуфабрикати, най-вече за военната индустрия, за електрониката и за машиностроенето (военните заводи бяха оборудвани преимуществено със западна ембаргова техника). А средствата за разкош на Номенклатурата (т.е. АБпФК) пак се доставяше с валута. Така, че тази валута спечелена с кървав пот, изобщо не отиваше за народа, а за съвсем други цели… А иначе огромната част от износа отиваше за СССР и за Лагера, най-вече земеделска продукция (колко чиста, те си знаят). Български компоти можеше да се видят от Лвов до Владивосток. А в НРБ често имаше дефицит от селскостопанска продукция… Да, сега внасяме, ама защо? Защото 90% от дотациите в Селското стопанство отиват при зърнопроизводителите – 1.2 млрд ЕВРО! И за чушки идомати НЕМА! Азащо? Защото Зърнопроизводството се държи от потомци на АБпФК, хората на ЧервенГети.. А иначе брътвежите, че „ България изнасяше домати, краставици и чушки в Космоса…“ ги отдаваме на размътения мозък на автора за поради почерпката за празника (09.09) Не виждам каква хвалба са постиженията в елитарния спорт(дължащи се до голяма степен и на забранени стимуланти). Там отиваха огромни пари, а към масовия спорт това НЕМАШЕ НИКАКВО ОТНОШЕНИЕ. България НИЩО не спечели от това, както ни убеждава Червената агитка. Нима никой не знае за Швейцария, която няма кой знае какъв елитарен спорт. А какво знаем за Етиопия, а? Помни ли некой легендарния Абебе Бикила – чудото на Африка, А и какво знаят за България хората по света тогава и сега? Тодор Живков - най-дълголетния слуга на Кремъл, Христо Соичков и „българския чадър“…. Простотиите на Червения агитпроп немат край: Флотът от камиони…Абе щурчо, сега камионите са в пъти повече, сама че не са държавни, а на десетки фирми, както е навсякъде. Построени са в пъти повече магистрали за 20 г, отколкото за 40 при соца. Верно, престъпност немаше и имаше тотална сигурност. Така е при всички тоталитарни диктатури. В това отношение в С Корея е най-дабре. Там е мечтата на ЧервенГети
Всъщност, в днешно време, за да си купиш нова кола- с найлоните, трябва или да икономисваш 5 години или да я изплащаш толкова, и то говорим за Дачиа или Киа, за Инфинити може и 20 Така че тук не мисля, че комунизмът ни е ощетил
ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ малко статистика ИЗНОС НА БЪЛГАРИЯ 2015 И МЯСТО В СВЕТОВНИЯ ИЗНОС Български стоки с най-високо място в световния износ през 2015 Код МТ Описание Място в световния износ 2015 120890 Брашна от маслодайни семена 1 740200 Нерафинирана анодна мед 2 270799 Нефтени масла 2 020743, Патешки дроб/месо 2 020744, 020745 081210 Череши, временно консервирани 2 120600 Маслодаен слънчоглед 3 400942 Подсилени тръбопроводи от каучук 3 392220 Седалки и капаци за тоалетни чинии 3 740929 Медна ламарина 3 401219 Неподсилени тръбопроводи от каучук 3 Източник: БСК Водещите 20 стоки в износа на България, 2015 Код МТ Описание Износ 2015 Място в световния износ 2015 740311 Рафинирана катодна мед 14 271012 Леки нефтени деривати 37 740200 Нерафинирана анодна мед 2 271019 Други нефтени деривати 43 300490 Медикаменти в дози 30 100199 Пшеница 12 271600 Електроенергия 14 270799 Нефтени масла 2 120600 Семена от слънчоглед 3 854430 Комплекти проводници за автомобили 20 853890 Електротехническа апаратура 20 261690 Руди и концентрати от благородни метали 4 260300 Медни концентрати 24 240220 Цигари 21 100590 Царевица 11 283620 Калцинирана сода 4 151211 Слънчогледово олио, сурово 5 853340 Резистори 6 854231 Процесори, контролери 30 871200 Велосипеди 10 Източник: БСК
Уточнителю, Мунчо, браво! Научил си се да ползваш функциите "copy" и "paste". Със здраве да си ги ползваш Всички разбраха, че си интернетен активен борец против комунизЪма и социализЪма. Само тук, повече от 1/4 (25%) от коментарите са твои. Едно нещо, обаче, не става ясно - ти как си се борил (в онези години) срещу ония изедници? Не се прави на скромен, сподели своя опит.
Уточнител, тия тролове червени и завършени олигофрени не разбират от данни и факти. Те са като латерни, програмирани с една мелодия - страхотния живот по времето на тоталитаризма, нищо друго не знаят и не ги интересува. За това плащат господарите им. На хора които са живяли по онова време, няма как да попречат, освен ако не са избрали да се самозаблуждават - има ги доста такива. Успяват да промият мозъците на част от младежта, но на мен не ми е жал, защото това са просто новото поколение малоумници. А България не е наравно с останалите бивши соц страни, защото там хората си направиха лустрация, бачкат здраво и нямат време да гледат назад, към годините на съветското робство. У нас до ден днешен управляват комунягите чрез ДС и лакеите си и съзидателната част от обществото ни отдавна го е напуснала и живее нормален живот на Запад. Където са децата и внуците на тия същите червени отрепки. Интересно защо? Единствения жив бизнес у нас е ИТ индустрията, където тия чукндури нямат капацитет да се намесят. Всичко друго е обвързано в мафиотски и корупционни кръгове, точат пари от държавата и ЕС, назначените патреоти бизнесмени пълнят черните каси и всичко си е както им отърва. Няма съд и правосъдие, народа се държи в страх и подчинение. А кретеноидите нека жалят за Сталин и Гошо тарабата, сал това им остана...
Червените тролове в едно изречение - "По времето на социализма ми ставаше...".
Касимова, едно само уточнение! Кашкавалите "Балкан" и "Витоша" никак не бяха сходни на вкус и качество!! Ама никак! Знаеше се, че хубавият кашкавал е "Балкан", и така беше, а "Витоша" не ставаше за нищо, освен за готвене. Не е вярно, че овче сирене е имало "от време на време"! Имаше си го винаги. Струваше 3,60 лева. И само то ставаше за ядене. Кравето струваше 2,40 и беше като тебешир.
Не съм нио комунист, нито какъвто и да е -ист от съвременните измислени герои, със зле звършено образование и добре възпитан мързел. Но съм израсъл при комунистичекия режим и имаше неща, които определено ми харесвах. Може и да имаше два вида кашкавал, само, но беше мноого по качествен от днешните 100вида боклук. Може децата днес да ходят на училище облечени като за модно ревю, но практиката в различни държави показва, че униформата стимулира децата да се съсредоточат върху ученето. Когато ходех на училище ме учеха, и ако искаше да научиш нещо имаше тази възможност. Не можеше поредния мухлъо-селяк да дойде и държи сметка на учителката защо му била наказала разглезеното отвратче. А държавата каквато е, я създадохме ние такива каквито сме, не са ни виновни бивши полидейци или настоящи безмозъчни дегенерати. Така. че приемете факта че ние сме виновни и давайте да работим за да го оправяме, защото мрънкянето е лесно.
съгласен съм за кашкавалите - витошата беше по-гаден от доста от сегашните , а балкан се срещаше много рядко . Сиренето наистина беше като тебешир и ставаше за ядене само след изкисване , вкусът беше просто солен . Повечето колбаси бяха отвратителни , сегашните знаеш че ги правят от боклуци , но поне не ги виждаш вътре . Легендите твърдяха че наденицата "кучешка радост" се пълни с розова тоалетна хартия , което едва ли е вярно , тъй като хартията беше изключително дефицитна и за целта се използваше нарязан на листчета вестник "Правда" . Въпросните колбаси бяха още по гадни в СССР , а и значително по-дефицитни . Хубав беше шпековия салам , нищо общо със сегашните боклуци , както и суджуци , луканки и пастърма , които бяха много дефицитни и много скъпи ( 12 , 16 и 20 и няколко лв. съответно , при средна заплата 120-150 лв. ) . Кафе просто нямаше , ако намериш - виетнамско с връзки , 36 лв.