Най-мразя носталгично за соца да ми хленчи някой, който е бил с памперс, когато той е приключил. Някой, който е подушил социализма само през пионерския ентусиазъм на баба си, партизанския устрем на прадядо си и незнанието на собствените си родители, за които социализмът е бил хубав, просто защото съвпадна с детството ни. Пък детството някак винаги е приятно носталгично, красиво идеализирано и вълшебно.
В името на истината обаче, а и заради хилядите млади хора, които наивно вярват, че неуспехът на социализма се дължи само и единствено на опорочената от някои комунистическа идея, нека разкажа някои лични соц впечатления.
Първият ми отявлен социалистически спомен е как татко ми показва новата ни жигула. Татко ме въведе тържествено в червения й кожен салон и ми обясни, че старият москвич е продаден, жигулката е купена и даже след около пет-шест години ще бъде заменена с по-нова, защото веднага сме се записали в списъка на чакащите за нова кола.
По време на социализма не можеше да си купуваш автомобил просто ей така - трябваше да влезеш в списък на чакащите за съответния модел и да тръпнеш дали и кога ще ти се обадят, че номерът ти е излязъл. На нас номерът ни излезе осем години по-късно, ама за шкода. И татко реши все пак да си чака за Лада. Нея така и не доживя да получи - почина четиринадесет години по-късно без да има и капчица надежда, че прословутият списък за лади ще стигне до неговото име.
Едно от добрите неща на социализма беше, че жените работеха. Да си домакиня беше голям срам, затова всички съпруги и майки бяха труженички, бригадирки, героини на социалистическия труд, служителки. По тази причина моята майка отдели по-малко от година от кариерата си, за да ме гледа лично, след което повери грижите по възпитанието ми на социалистическата държава. Така още на деветмесечна възраст се оказах член на колектив - този на децата в детската седмична ясла. Водеха ни в понеделник рано сутрин и ни прибираха в събота на обяд. Спомням си общите маси, стаята с легла, докъдето взорът ми можеше да стигне и дружното акане на гърнета.
С връзки родителите ми се сдобиха с тристаен панелен апартамент в новопостроения квартал „Червена звезда" (стар „Дианабад"). За целта баща ми три месеца всеки ден висял пред градския комитет на партията в очакване да го приемат и да чуят молбата му. Накрая една служителка се смилила над актьора, изслушала го и го записала на челно място в поредния списък, този път за получаване на апартаменти.
Така шест месеца по-късно нашите се сдобили с ключ от панелно жилище в комплекс, построен сред разрушени селски къщици и опразнени овощни градини от покрайнините на София. Били щастливи, защото според соц стандартите от онова време, живеели направо охолно - детето с детска стая, те - със спалня, отделно хол, кухня, че и баня и тоалетна отделно. В банята не можеше да си разпериш едновременно двете ръце, но пък винаги имаше топла вода - нещо, за което през петдесетте години на миналия век са можели само тихо да си мечтаят сред топлите пари на неделната обществена баня.
Социализмът беше система, която държеше да знае всичко за всеки и да се грижи за правилното му идеологическо израстване. Поради тази причина в първи клас на кварталното училище ни обявиха, че най-важната ни задача е да влизаме ежеседмично като първенци в табло, наречено „Те са наша гордост". За да си „тяхна гордост" трябваше да правиш най-различни правилни неща. Например да не тичаш по коридорите, да си винаги в ученическа униформа, да участваш в рецитали за партията и нейните герои, организирани от училището, да следиш за реда и да докладваш тези, които го нарушават.
Един от паметните ми детски социалистически спомени е денят, в който умря Леонид Брежнев, генералният секретар на КПСС, управляващ СССР. Бях в пети клас, по радиоуредбата в училище се разнесе траурният глас на директора, който с патоса на корейска говорителка обяви смъртта на другаря Брежнев. Час по-късно вече имаше създадена система за демонстриране на солидарност с тъгата на съветските братя и целият ни клас се оказа подреден на колене за един учебен час от четиридесет и пет минути пред специално нагласения портрет на Брежнев в официалното фоайе до учителската стая. Трябваше да останем така мълчаливо и с наведени глави, докато мислим за крехкостта на световния мир, империалистическата жестокост и наближаващата с пълна сила трета световна война.
И въпреки че вярвахме, че еднолично Брежнев с тялото си е пазел копчето за изстрелване на ядрени ракети към базите на Запада, някак по детски се разсмяхме точно по време на отдаването на почит. Заразителният хилеж тръгна от мен, предаде се на останалите от класа и въпреки стиснатите зъби на учителките и заканите им, че ще ни намалят поведението, не се укроти. Разбира се, бях посочена с пръст като инициатор на това ужасно неуважение и бях порицана пред строя като идеологически предател. Размина ми се по-тежкото наказание, просто защото бях отлична ученичка.
Социализмът беше силен най-вече с това, че умееше да създава на хората непрекъснато усещане за малки, ежедневни битки. В т.нар. "Хранителни стоки" имаше два вида хляб - бял и типов. Кашкавалът беше Балкан и Витоша, като особена разлика във вкуса нямаше. При сиренето беше същото - бяло, краве сирене, понякога овче и това е. Хубаво месо се купуваше, ако си гъст с месаря или имаш какво да му предложиш в замяна.
По онова време беше много престижно да се ходи на театър, затова и баща ми снабдяваше семейството с хубаво месо, като даряваше касапина с билети за хитови постановки в Сатирата. Горе-долу така стояха нещата и с кафето, и с качествения алкохол, и с всички останали стоки. За плодове и зеленчуци имаше т.нар „показни магазини", където всичко беше малко по-скъпо и за него се чакаше на дълги опашки. За сметка на това обаче имахме ясна представа за сезонността на продуктите - оттогава цяло едно поколение си знаем, че бананите и портокалите са зимни плодове, които се появяват по Нова година.
Поради оскъдността на пазара по време на социализма хората се учеха да правят всичко от малко. Майка ми имаше рецепта за домашна Нутела (с мляко на прах и руско какао), можеше да прави сладък салам от бисквити, какаов крем и сладко, ризото от консерва с русенско варено, торта от мармалад и бисквити с дупка „Еверест", сос за спагети от лютеница с хорце и умееше да консервира всичко за зимата.
В началото на септември ми купуваха яке, палто, вълнен панталон, два пуловера, чифт обувки и чифт ботуши, за които със седмици се обикаляха няколкото основни магазина (ЦУМ, ДетМаг и малкия ЦУМ) в града. Накрая бивах обличана в мишосиво-бежово-тъмнозелената гама и ежедневно стисках палци да не се засека по коридорите на училището с останалите около сто-двеста деца, които имаха същите като моите дрехи.
Почивките на отрудените граждани и селяни по време на социализма бяха нещо важно и основно контролирано от партията. Една година след активирането на десетки връзки татко се сдоби с карта за лятна почивка в базата „Ален мак" на профсъюзите около Варна. Разполагахме с малък апартамент и закуски, обеди и вечери в стол, където менюто се поръчваше предния ден на обяд, а за разменна монета служеха купони с печат. Зимата ме водеха на станцията на дейците на радиото и телевизията на Боровец, където условията бяха подобни, базата - по комунистически излющена (холна гарнитура, легла „Велико Търново" и фикус), а алкохолът - роден на ниски цени и западен - под масата.
Може би най-вълнуващият ми епизод от нашето семейно соц минало е онзи, в който си купихме цветен телевизор. Нашите дълги години отказваха да се разделят с черно-белия ТЕМП на крачета, заради някой съветски токмак с размерите на детско креватче, но когато завод Ворошилов взе да произвежда цветни телевизори по лиценз на PHILIPS, не издържаха на напъна на прогреса и надлежно потърсиха съответните връзки. Месец по-късно цялата фамилия рано-рано сутринта се инсталирахме пред магазин за мебели в квартал „Люлин", където ги бяха „пуснали".
Татко плати двадесет лева на някакъв Иван Петров, който имаше челна позиция в списъка на желаещите белгийски телевизори и зачакахме. Така в късния следобед редът ни дойде, а когато нервна продавачка със синя престилка извика пред тълпата името Иван Петров и татко вдигна щастливо ръка и каза „Аз съм!", народът наоколо взе да гледа в недоумение. „ Ти не си Иван Петров, бе, ти си артиста Касимов!", изцепи се от тълпата недоволен другар. „Какво да ти кажа, братче - отговори баща ми - за тоя цветен телевизор и Иван Петров ставам." При което тълпата, напълно наясно със системата за придобиване на вещи и услуги по време на соца, с разбиране замълча. Иначе телевизорът се скапа още същия следобед, майсторът го оправи седмица по-късно и той продължи да работи безотказно в следващите двадесет и пет години, докато най-накрая не го сменихме с японски, според новите капиталистически пазарни условия.
В соца най-отвратителното нещо беше всеобщото преструване на всички, че са щастливи. Ако имаш, си щастлив, защото партията ти го е осигурила. Ако нямаш, пак си щастлив, защото материалното не е важно за истинския комунист. В случай, че се издигаш, си доволен, защото макар и малки, партията имаше своите привилегии за верните си безгласни букви. Останеш ли на ниското обществено стъпало пък, влизаш в ордите на величествения пролетариат, което винаги означаваше едно - правиш се, че работиш, те се правят, че ти плащат, но поне редовно и без проблеми, разполагаш със събота и неделя и летни, дълги отпуски, почивна станция, в която кафето е десет стотинки, а пълнените чушки - осемдесет, базисна здравна помощ, партийна принадлежност, профсъюзни събрания, взаимоспомагателна каса и отбор невидими доносници, които да докладват, където трябва, като как се развиваш идеологически.
По време на моето съзряване живо се вълнувах като малко дете на всяко бурканче течен шоколад или Тоблерон, бонбонки М&М и дезодоранти Rexona, пазех единствените си дънки от Кореком като зениците на очите си, износвах западните дрешки на децата на мамините приятелки, омъжени за дипломати и осем години не се разделих с един шведски бански, който ми подариха. Беше от блестяща, сребриста материя и когато се намокреше, си сменяше цвета! Убедена съм, че в онова време на плажовете из целия социалистически лагер нямаше по-модерно и готино момиче от моя милост!
ЖИВОТ ПРИ ПОСКОМУНИЗМА Държавата, в която живеем сега, разбира се не е нормална и съвсем логично е най бедна в ЕС, въпреки, че в сравнение с НРБ е чудесна... ОСНОВНАТА ПРИЧИНА Е ЕДНА ЕДИНСТВЕНА: Живеем в ПосткомунизЪма. Това значи, че ни управляват децата и внуците на АБпФК (в НРБ работеха като „Номенклатура“). ПРЕОБЛАДАВАЩО в техни ръце са медиите, Службите, съдебн. власт и Прокуратурата. Те са преобладаващи в държавните образование, наука (началството в БАН, ВУЗ-овете, комисии м М-вото и т.н.), изкуства (началството), а също така във Висшата и Средна администрация на републиканско и общинско ниво. Здраво държат най-важните Министерства: МВР, МВнР, МО, МОН, а имат важно присъствие и в другите. Тяхна най-важна опора е Русия и нейната пета колона тук, както и руската колония в страната (говори се за страховитото число 200 000*). Тази групировка (генеричните потомци на АБпФК и слугите им), заедно с петата колона (т. нар. "русофили") смучат жизнените сили на българския народ. Групировката присвоява годишно, чрез крупни машинации (вж. казусите „Белене“, „Цанков камък“, „КТБ“, в Енергетиката и т.н.), чрез своите фирми и чрез Администрацията на вс. нива, не помалко от 20-25 % от БВП на страната. Още толкова присвояват руските фирми (те са 25% от големите фирми в България). Нито една не плаща данъци. Фрапантен е примерът с Лукоил, която за 10 г, при оборот десетки млрд. лв., не е платила и лев данъци. Така, че минимум 50% от БВП се присвоява от Групировката** на АБпФК. Затова и няма друга такава страна в ЕС***. Групировката ограбва народа, а външнополитически играе двойна игра за да бозае от две места – от ЕС и от Русия, при което естествено продава националния интерес. Те се считат неуязвими: техни са медиите и образованието – промиват мозъците на младото поколение, пропагандата им върши същото – погледнете, България е задръстена с паметниците на шумкари и комунистически „герои““ (иначе обикновени бандити и престъпници), паметници на Червената армия и руски паметници…Българските паметници са малцинство**** и това е обяснимо – Русия е главната опора на Групировката, нейната опора и защита срещу народния гняв ____________________________ *Руснаците в България, получават незаконно българско гражданство, живеят в затворени анклави и вече си издействат собствени училища и детски градини, поставен е и въпросът за собствена вътрешна охрана; отделно съществува Руска държавна собственост, засега една (база „Камчия“ – официално за почивка на деца и „ветерани от руските Служби“), но се работи и за още **децата и внуците на АБпФК, техните слуги и „русофилската“ пета колона в съучастие с руския бандитски капитал ***вижте Румъния, при Чаушеску беше по-зле от нас, а сега н и задмина, защото там на първо място е Нац. Интерес ****напоследък в София се изградиха доста български паметници, което предизвиква бурната реакция на деца и внуци на АБпФК от „културните среди“
извинете, поправка .....ПОСТКОМУНИЗМА
Браво!Много добър и ясен пример! Дано и по-тъпите го разберат, защото по-просто не може да се обясни СоциялизЪма.
ОПИТ ЗА НАРОДНО ОБЯСНЕНИЕ НА СоциализЪма Из Златната колекция за СоциализЪма. Знаменити вицове. ОПИТИ С КУЧЕТА Бай Тошо посещава едно село и държи реч. Свършва и започва свободни разговори със селяните. Една баба го пита: - Абе Тошо, тва комунизъма, вие ли го измислихте или учените? - Ние, бабо, ние го измислихме, ухилва се самодоволно бай Тошо. - Така си и мислех, вика бабата. Ако го беха измислили учените, щеха да го изпробват първом върху кучета.
Като въпросният "добър" пример ще ви дам друг. Върнете се назад и прочетете моето мнение и от нацъкани плюсове и минуси стигам до извода , че този сайт е пълен с цигани. Цигани които са мързеливи и крадливи. Дали е така ?!
ОПИТ ЗА НАРОДНО ОБЯСНЕНИЕ НА СоциализЪма Из Златната колекция за СоциализЪма. Знаменити вицове. ТРИТЕ КАФЕТА Трима служители от народното предприятие ГДКБУМКП* са командировани в града Н. за обмяна на опит. Пристигат, и както му е редът, се регистрират в местния хотел. Дават им стая с три легла. Вечерят, пийват и се прибират в стаята. Преди да заспят, го удрят на приказки. От дума на дума, под влияние на алкохолните пари, минават на вицове и естествено стигат до политически, някои от които, право да си кажем, твърде солени. Доста се били увлекли по тази тема, когато един от тях, голям зевзек, рекъл: - А бе ние тук си ги говорим разни, ама знаете ли че всичко се подслушва… Другите двама мигновено изтрезнели – Стига бе, глупости! В тоя загубен град някой ще ти се занимава с тия работи. Но зевзекът не мирясвал: - Ей сегичка ще ви демонстрирам. Отишъл до радиатора и на висок глас изтърсил: - Майор Петров, три кафета моля. – Стига с тия майтапи, бе! Развикали се другите двама, посмяли се, напрежението спаднало и започнали да си говорят за футбол. Тъкмо били забравили за зловещия майтап, когато се почукало. Тримата замръзнали на място и прибледнели. Вратата се отворила, влязъл служител от обслужването по стаите (хотелът бил на Балкантурист) с един поднос с три кафета: - Имате поръчка за стаята. Събитието имало ефекта на бомба. Тримата се вцепенили и загубили ума и дума. Никой нищо не коментирал, гледали се един друг подозрително, по-точно двамата така гледали колегата си майтапчия, който също обаче бил на това дередже, онемял от страх и ужас. Загасили лампите без да си кажат нито дума. Зевзекът се пробудил в ранни зори и констатирал, че бил заспал на стола. Огледал се - в стаята нямало никой, леглата били оправени и недокоснати, следи от друго присъствие нямало. Погледнал навсякъде – в банята, под леглата, нямало никой…Залутал се по коридоръ и слязал на рецепцията. Преплитайки език заобяснявал: - Аз, такова, …. с двамма колеги….36-та стая…, такова, да знаете? – Ааа, отведоха ги, отведоха ги. Отвърнали му. – А мене,….. такова…защо. – Ааа, на майора много му хареса номера с кафетата _____________________ * разшифровка: Градска Дирекция Комунални и Битови Услуги – Местна Кооперативна Промишленост
Остави го Гети. Явно е генеричен потомък на АБпФК или на слугите им (все тая). По бетонната глава ще го познаеш. В такава чутура нищо не влиза, едно си знае, едно си бае...А за подобните му няма и смисъл да говорим
GETI | 10.09.201717:48 "ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА с носталгици, неудачници и пембени агитпропи на Либерал Демокрацията Имам решение за мир в обществото. За хлипащите по този строй и това време ще построим либерал-демократичен лагер" А за привържениците на български идиото-модифициран капитализъм и махленско-бирено вечно мърморянене, няма нужда да се строи лагер, те вече живеят в него
Боже, защо ни наказваш да четем тия идиотизми...
Социализъм, комунизъм, капитализъм, "изъм" Абе батки, соца ми даде дисциплина и знание, а тва дето му викате капитализъм ме кефи здраво. Зимате си хилядата лева заплатка, карате си строшняците за по 5 хилядо лева макс с зимни гуми летото чудите се как да се опраяте и све ви е у ред. Едно време имахте безплатно здравеопазване сега бецален на избушения ви бюджет за здраве, лекуват ви врачки а не доктори, чекате по опашките и све ви е у ред. Затова, че си строим, вие че си купувате на дебело от мене, а я ше си се возим у Кайену, ше си почивам у 5 звезднию, я у Гърция, я у Франция, па вие си се надбегвайте, много ви обичам сички смотаняци
Ей ти, дето си вееш ХУ---Я, мислиш се за интересен? Такива ги продаваме на кило, щото са леки. Главите като шамандури. Пълниш форумите, защото си нямаш друга работа. Нивото ти за лукс е Кайен и Гърция Неграмотен си, щото си прост по рождение и такъв ще си отшумиш. Червените мохуморки във форума се превъзбудиха покрай девети септември. В съня им се завърнаха партизани и ятаци... И друзья Пийте хапчетата, другари, че червените доктори и те пари искат.
хуавей - като те гледам какви ги пишеш , соца едва ли ти е дал дисциплина и знания в истинския смисъл на думата , а по-скоро куфарче и връзките на вашите , както и дебелоочието присъщо на всички бизнесмени от селски тип , проспериращи собственици на хоремаг , автокъща и гаражен сервиз . Вероятно и фантастичния ти Кайен е поне 5-години по дрът от моя трошляк и се обзалагам че си му сложил газчица и чисто нови гуми втора ръка .
След поредната статия на тази тема и след яростната защита на СЕГА-то от някои коментиращи, е ясно едно - ако сегашното време беше толкова по-хубаво, добро и успешно от тогавашното, то никой нямаше да се сеща за него или да се занимава с него, освен конкретни специалисти в историческите факултети. Ще ми се обаче да се спра на примера с оня професор, който дава Пеньо Лудия /коментар 56/. Примерът е доста ефектен и както се вижда, предизвиква бурно въодушевление, особено у хората обичащи да вярват, вместо да мислят. По своята същност примерът е силно манипулативен. Ето защо: Първо - оценките от изпити са нещо субективно. Да не би да съществуват реални гаранции, че "професорът" няма да занижи изкуствено някои оценки, само за да докаже правотата на експеримента си? Второ - учещите с усърдие за да получат висока оценка на изпит са еднакви с тези, които ги мързи, тъй като са еднакво безполезни. Трето - истински отдадените на познанието индивиди ще си четат и ще си учат без въобще да ги интересува оценката на този или на онзи. Тях не можеш да ги спреш. Ще ровят, ще задават въпроси и ще рият, независимо дали на хоризонта се задава изпит или не. За тях изпитите и оценките са някаква досадна процедура, която те са приели да изтърпят. Но да продължим по-нататък и да си представим, че гениален учен прави важно откритие. Той ще получи половин или един милион /примерно/ за откритието си, като продаде правата върху него на друг, който не е просто друг, а член на еди коя си богата фамилия или династия. Ако не иска, има множество изключително ефективни /и най-вече законни/ начини, чрез които ще го "убедят" да го направи. След което този, другият, ще продава откритието в цял свят и ще печели милиарди. И къде всъщност отива наградата? И още един въпрос - тези от единия процент, колко усърдно са "учили" и "работили", че да притежават половината свят като награда за "усърдието" и "трудолюбието" си?
Верно е, Червената сган се е превъзбудила покрай Девети, плещят глупости и тъпизми за великите постижения на икономиката на НРБ (която успя да фалира ТРИ пъти за 45 години). Дори вицовете за соца ги дразнят извънредно. Това го разбираме и е в реда на нещата - в бетонните глави нищо не влиза, а само излиза (плява).Разбираме също, че начело на форумната Червена сган са генеричните потомци на АБпФК (или на Слугите им - все тая). И това е в реда на нещата - тия са най-губещите от разкапването на НРБ - тяхната бащиния... Едно само не можем да разберем: Защо, о Господи ни наказваш с невнятните разсъждения и тъпоумни заключения на специалиста по всичко Гети - то не беше износ на краставици и домати в Комоса, подли фалшификации от страна на ООН, за да не влезе НРБ в челната световна десетка по индекс на обществено развитие и т.н. Сега ни се поднася лекция за това що е то БВП, от която става ясно, че авторът нищичко не вдява от проблематиката, а и затова не знае какво да копи от чичо Гугъл. Очакваме лекция по некои тънки проблеми на струнната теория....Пази Боже. Дори за стандартите на Червената сган, тъпните на Гети са прекалени