Най-мразя носталгично за соца да ми хленчи някой, който е бил с памперс, когато той е приключил. Някой, който е подушил социализма само през пионерския ентусиазъм на баба си, партизанския устрем на прадядо си и незнанието на собствените си родители, за които социализмът е бил хубав, просто защото съвпадна с детството ни. Пък детството някак винаги е приятно носталгично, красиво идеализирано и вълшебно.
В името на истината обаче, а и заради хилядите млади хора, които наивно вярват, че неуспехът на социализма се дължи само и единствено на опорочената от някои комунистическа идея, нека разкажа някои лични соц впечатления.
Първият ми отявлен социалистически спомен е как татко ми показва новата ни жигула. Татко ме въведе тържествено в червения й кожен салон и ми обясни, че старият москвич е продаден, жигулката е купена и даже след около пет-шест години ще бъде заменена с по-нова, защото веднага сме се записали в списъка на чакащите за нова кола.
По време на социализма не можеше да си купуваш автомобил просто ей така - трябваше да влезеш в списък на чакащите за съответния модел и да тръпнеш дали и кога ще ти се обадят, че номерът ти е излязъл. На нас номерът ни излезе осем години по-късно, ама за шкода. И татко реши все пак да си чака за Лада. Нея така и не доживя да получи - почина четиринадесет години по-късно без да има и капчица надежда, че прословутият списък за лади ще стигне до неговото име.
Едно от добрите неща на социализма беше, че жените работеха. Да си домакиня беше голям срам, затова всички съпруги и майки бяха труженички, бригадирки, героини на социалистическия труд, служителки. По тази причина моята майка отдели по-малко от година от кариерата си, за да ме гледа лично, след което повери грижите по възпитанието ми на социалистическата държава. Така още на деветмесечна възраст се оказах член на колектив - този на децата в детската седмична ясла. Водеха ни в понеделник рано сутрин и ни прибираха в събота на обяд. Спомням си общите маси, стаята с легла, докъдето взорът ми можеше да стигне и дружното акане на гърнета.
С връзки родителите ми се сдобиха с тристаен панелен апартамент в новопостроения квартал „Червена звезда" (стар „Дианабад"). За целта баща ми три месеца всеки ден висял пред градския комитет на партията в очакване да го приемат и да чуят молбата му. Накрая една служителка се смилила над актьора, изслушала го и го записала на челно място в поредния списък, този път за получаване на апартаменти.
Така шест месеца по-късно нашите се сдобили с ключ от панелно жилище в комплекс, построен сред разрушени селски къщици и опразнени овощни градини от покрайнините на София. Били щастливи, защото според соц стандартите от онова време, живеели направо охолно - детето с детска стая, те - със спалня, отделно хол, кухня, че и баня и тоалетна отделно. В банята не можеше да си разпериш едновременно двете ръце, но пък винаги имаше топла вода - нещо, за което през петдесетте години на миналия век са можели само тихо да си мечтаят сред топлите пари на неделната обществена баня.
Социализмът беше система, която държеше да знае всичко за всеки и да се грижи за правилното му идеологическо израстване. Поради тази причина в първи клас на кварталното училище ни обявиха, че най-важната ни задача е да влизаме ежеседмично като първенци в табло, наречено „Те са наша гордост". За да си „тяхна гордост" трябваше да правиш най-различни правилни неща. Например да не тичаш по коридорите, да си винаги в ученическа униформа, да участваш в рецитали за партията и нейните герои, организирани от училището, да следиш за реда и да докладваш тези, които го нарушават.
Един от паметните ми детски социалистически спомени е денят, в който умря Леонид Брежнев, генералният секретар на КПСС, управляващ СССР. Бях в пети клас, по радиоуредбата в училище се разнесе траурният глас на директора, който с патоса на корейска говорителка обяви смъртта на другаря Брежнев. Час по-късно вече имаше създадена система за демонстриране на солидарност с тъгата на съветските братя и целият ни клас се оказа подреден на колене за един учебен час от четиридесет и пет минути пред специално нагласения портрет на Брежнев в официалното фоайе до учителската стая. Трябваше да останем така мълчаливо и с наведени глави, докато мислим за крехкостта на световния мир, империалистическата жестокост и наближаващата с пълна сила трета световна война.
И въпреки че вярвахме, че еднолично Брежнев с тялото си е пазел копчето за изстрелване на ядрени ракети към базите на Запада, някак по детски се разсмяхме точно по време на отдаването на почит. Заразителният хилеж тръгна от мен, предаде се на останалите от класа и въпреки стиснатите зъби на учителките и заканите им, че ще ни намалят поведението, не се укроти. Разбира се, бях посочена с пръст като инициатор на това ужасно неуважение и бях порицана пред строя като идеологически предател. Размина ми се по-тежкото наказание, просто защото бях отлична ученичка.
Социализмът беше силен най-вече с това, че умееше да създава на хората непрекъснато усещане за малки, ежедневни битки. В т.нар. "Хранителни стоки" имаше два вида хляб - бял и типов. Кашкавалът беше Балкан и Витоша, като особена разлика във вкуса нямаше. При сиренето беше същото - бяло, краве сирене, понякога овче и това е. Хубаво месо се купуваше, ако си гъст с месаря или имаш какво да му предложиш в замяна.
По онова време беше много престижно да се ходи на театър, затова и баща ми снабдяваше семейството с хубаво месо, като даряваше касапина с билети за хитови постановки в Сатирата. Горе-долу така стояха нещата и с кафето, и с качествения алкохол, и с всички останали стоки. За плодове и зеленчуци имаше т.нар „показни магазини", където всичко беше малко по-скъпо и за него се чакаше на дълги опашки. За сметка на това обаче имахме ясна представа за сезонността на продуктите - оттогава цяло едно поколение си знаем, че бананите и портокалите са зимни плодове, които се появяват по Нова година.
Поради оскъдността на пазара по време на социализма хората се учеха да правят всичко от малко. Майка ми имаше рецепта за домашна Нутела (с мляко на прах и руско какао), можеше да прави сладък салам от бисквити, какаов крем и сладко, ризото от консерва с русенско варено, торта от мармалад и бисквити с дупка „Еверест", сос за спагети от лютеница с хорце и умееше да консервира всичко за зимата.
В началото на септември ми купуваха яке, палто, вълнен панталон, два пуловера, чифт обувки и чифт ботуши, за които със седмици се обикаляха няколкото основни магазина (ЦУМ, ДетМаг и малкия ЦУМ) в града. Накрая бивах обличана в мишосиво-бежово-тъмнозелената гама и ежедневно стисках палци да не се засека по коридорите на училището с останалите около сто-двеста деца, които имаха същите като моите дрехи.
Почивките на отрудените граждани и селяни по време на социализма бяха нещо важно и основно контролирано от партията. Една година след активирането на десетки връзки татко се сдоби с карта за лятна почивка в базата „Ален мак" на профсъюзите около Варна. Разполагахме с малък апартамент и закуски, обеди и вечери в стол, където менюто се поръчваше предния ден на обяд, а за разменна монета служеха купони с печат. Зимата ме водеха на станцията на дейците на радиото и телевизията на Боровец, където условията бяха подобни, базата - по комунистически излющена (холна гарнитура, легла „Велико Търново" и фикус), а алкохолът - роден на ниски цени и западен - под масата.
Може би най-вълнуващият ми епизод от нашето семейно соц минало е онзи, в който си купихме цветен телевизор. Нашите дълги години отказваха да се разделят с черно-белия ТЕМП на крачета, заради някой съветски токмак с размерите на детско креватче, но когато завод Ворошилов взе да произвежда цветни телевизори по лиценз на PHILIPS, не издържаха на напъна на прогреса и надлежно потърсиха съответните връзки. Месец по-късно цялата фамилия рано-рано сутринта се инсталирахме пред магазин за мебели в квартал „Люлин", където ги бяха „пуснали".
Татко плати двадесет лева на някакъв Иван Петров, който имаше челна позиция в списъка на желаещите белгийски телевизори и зачакахме. Така в късния следобед редът ни дойде, а когато нервна продавачка със синя престилка извика пред тълпата името Иван Петров и татко вдигна щастливо ръка и каза „Аз съм!", народът наоколо взе да гледа в недоумение. „ Ти не си Иван Петров, бе, ти си артиста Касимов!", изцепи се от тълпата недоволен другар. „Какво да ти кажа, братче - отговори баща ми - за тоя цветен телевизор и Иван Петров ставам." При което тълпата, напълно наясно със системата за придобиване на вещи и услуги по време на соца, с разбиране замълча. Иначе телевизорът се скапа още същия следобед, майсторът го оправи седмица по-късно и той продължи да работи безотказно в следващите двадесет и пет години, докато най-накрая не го сменихме с японски, според новите капиталистически пазарни условия.
В соца най-отвратителното нещо беше всеобщото преструване на всички, че са щастливи. Ако имаш, си щастлив, защото партията ти го е осигурила. Ако нямаш, пак си щастлив, защото материалното не е важно за истинския комунист. В случай, че се издигаш, си доволен, защото макар и малки, партията имаше своите привилегии за верните си безгласни букви. Останеш ли на ниското обществено стъпало пък, влизаш в ордите на величествения пролетариат, което винаги означаваше едно - правиш се, че работиш, те се правят, че ти плащат, но поне редовно и без проблеми, разполагаш със събота и неделя и летни, дълги отпуски, почивна станция, в която кафето е десет стотинки, а пълнените чушки - осемдесет, базисна здравна помощ, партийна принадлежност, профсъюзни събрания, взаимоспомагателна каса и отбор невидими доносници, които да докладват, където трябва, като как се развиваш идеологически.
По време на моето съзряване живо се вълнувах като малко дете на всяко бурканче течен шоколад или Тоблерон, бонбонки М&М и дезодоранти Rexona, пазех единствените си дънки от Кореком като зениците на очите си, износвах западните дрешки на децата на мамините приятелки, омъжени за дипломати и осем години не се разделих с един шведски бански, който ми подариха. Беше от блестяща, сребриста материя и когато се намокреше, си сменяше цвета! Убедена съм, че в онова време на плажовете из целия социалистически лагер нямаше по-модерно и готино момиче от моя милост!
4 бай Йух | 09.09.201714:26 "Общо взето сиво безвремие си беше соца и се харесва сега само на пенсионерите и посредствените типчета, че можеха без да имат никакви качества да са равни с умните и интелигентните" Образованието ми по време на "Соца" ме направи това, което съм. Тогава конкуренцията с хора с акъл и стремежи беше по-голяма, днес конкуренцията е с "умните и интелигентни" хора (не говоря за всички разбира се, но за мнозинство), за които е нормално да надуят музиката която им харесва и да слушат до зори, въпреки че нарушават покоя на останалите, или които те засичат на пътя и не ти се извиняват въпреки че явно са в нарушение, или които си изхвърлят фасовете през прозореца на колата, въпреки че имат пепелници вътре и т.н и т.н
Уточнител | 09.09.201717:44 "Хората не се правеха на щастливи, защото не бяха. По улицата можеше да се видят само начумерени или в най-добрия случай безизразни физиономии. Направи ми впечатление, че същата картинка е в Източен Берлин. Когато по една щастлива случайност отидох на служебна командировка в ГФР, най-много ме порази не само общественото богатство и чистотата, но и лицата на хората - открити, приветливи и усмихнати" Семейството ми, прителите ми и техните семейства си бяха даже много щастливи. Родителите ми си ходеха на работа, правеха си сметката за бюджета и приемаха, че не парите определят щастието. Не ми е направило впечатление хората в София да са били по начумерени от сега, сега хората са постоянно недоволни, което според мен е една от негативните черти на българина. Това, което виждаш изписано обаче на лицата на Ирландци, Шотландци, Гермаци, Малтийци и пр. е гордост за това което са и приемането на фактите от живота, каквито са, както и уверенност че ще се справят. Така, че не икономическо-политическата система ни е виновна на нас, а ниското самочувствие, липсата на борбеност и национална сила поради това.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА с носталгици, неудачници и червени агитпропи на КомунизЪма (преписано от gothic) За хлипащите по онзи строй и онова време ще построим социалистически Лагер. Голям и красив Лагер, със зелени градинки и бетонни многоетажни бараки, заграден с телени мрежи, по които тече ток, охраняван от кучета и войници, които стрелят на месо. В Лагера ще има супермаркет с два вида сирене, четири вида салам, много хляб и няколко вида алкохол. Понякога плодове и зеленчуци, тамошно производство. Ще има прясно и кисело мляко. Ще има дефицит и опашки. Може и купони. Колите, бялата и черната техника ще са руски и Респром. Дрехите ще са сивички и "дизайнерски". Маратонките ще са Ромика. Ще се гледат филми за войната, колхоза и партията. Ще има КДС и цензура. Ще има и изселване, въдворяване в землянки и идеологическо преследване. Лагерът ще е построен в близост до съвременен курорт и МОЛ. За да могат лагеруващите да се отвращават от прогнилия капитализъм и да се гордеят идеологически с постиженията си. Но ще могат да приближават оградата само с открит лист. Телевизията ще предава четири часа сутрин и шест вечер. Музиката ще е основно маршове и патриотични песни за Партията. Вестниците ще са два, три - все партийни. На шестнадесет всеки ще става задължително член на ДКМС, като преди това също задължително ще е бил чавдарче и пионерче. Две трети ще са доносници на КДС, а останалите ще са от КДС. Началството (Партията) ще живее в еднофамилни къщички и ще ползва спецснабдяване (10 вида кашкавал и 6 вида сирене, освен това уиски и маркови цигари) Две трети от населението ще са доносници на КДС, а останалите ще са от КДС.
извинете, поправка: ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА с носталгиците, неудачниците и червените агитпропи на КомунизЪма (преписано от gothic) За хлипащите по онзи строй и онова време ще построим социалистически Лагер. Голям и красив Лагер, със зелени градинки и бетонни многоетажни бараки, заграден с телени мрежи, по които тече ток, охраняван от кучета и войници, които стрелят на месо. В Лагера ще има супермаркет с два вида сирене, четири вида салам, много хляб и няколко вида алкохол. Понякога плодове и зеленчуци, тамошно производство. Ще има прясно и кисело мляко. Ще има дефицит и опашки. Може и купони. Колите, бялата и черната техника ще са руски и Респром. Дрехите ще са сивички и "дизайнерски". Маратонките ще са Ромика. Ще се гледат филми за войната, колхоза и партията. Ще има КДС и цензура. Ще има и изселване, въдворяване в землянки и идеологическо преследване. Лагерът ще е построен в близост до съвременен курорт и МОЛ, за да могат лагеруващите да се отвращават от прогнилия капитализъм и да се гордеят идеологически с постиженията си. Но ще могат да приближават оградата само с открит лист. Телевизията ще предава четири часа сутрин и шест вечер. Музиката ще е основно маршове и патриотични песни за Партията. Вестниците ще са два, три - все партийни. На шестнадесет всеки ще става задължително член на ДКМС, като преди това също задължително ще е бил чавдарче и пионерче. Началството (Партията) ще живее в еднофамилни къщички и ще ползва спецснабдяване (10 вида кашкавал и 6 вида сирене, освен това уиски и маркови цигари) Две трети от населението ще са доносници на КДС, а останалите ще са от КДС.
ЖИВОТ ПРИ ПОСКОМУНИЗМА Държавата, в която живеем сега, разбира се не е нормална и съвсем логично е най бедна в ЕС, въпреки, че в сравнение с НРБ е чудесна... ОСНОВНАТА ПРИЧИНА Е ЕДНА ЕДИНСТВЕНА: Живеем в ПосткомунизЪма. Това значи, че ни управляват децата и внуците на АБпФК (в НРБ работеха като „Номенклатура“). ПРЕОБЛАДАВАЩО в техни ръце са медиите, Службите, съдебн. власт и Прокуратурата. Те са преобладаващи в държавните образование, наука (началството в БАН, ВУЗ-овете, комисии м М-вото и т.н.), изкуства (началството), а също така във Висшата и Средна администрация на републиканско и общинско ниво. Здраво държат най-важните Министерства: МВР, МВнР, МО, МОН, а имат важно присъствие и в другите. Тяхна най-важна опора е Русия и нейната пета колона тук, както и руската колония в страната (говори се за страховитото число 200 000*). Тази групировка (генеричните потомци на АБпФК и слугите им), заедно с петата колона (т. нар. "русофили") смучат жизнените сили на българския народ. Групировката присвоява годишно, чрез крупни машинации (вж. казусите „Белене“, „Цанков камък“, „КТБ“, в Енергетиката и т.н.), чрез своите фирми и чрез Администрацията на вс. нива, не помалко от 20-25 % от БВП на страната. Още толкова присвояват руските фирми (те са 25% от големите фирми в България). Нито една не плаща данъци. Фрапантен е примерът с Лукоил, която за 10 г, при оборот десетки млрд. лв., не е платила и лев данъци. Така, че минимум 50% от БВП се присвоява от Групировката** на АБпФК. Затова и няма друга такава страна в ЕС***. Групировката ограбва народа, а външнополитически играе двойна игра за да бозае от две места – от ЕС и от Русия, при което естествено продава националния интерес. Те се считат неуязвими: техни са медиите и образованието – промиват мозъците на младото поколение, пропагандата им върши същото – погледнете, България е задръстена с паметниците на шумкари и комунистически „герои““ (иначе обикновени бандити и престъпници), паметници на Червената армия и руски паметници…Българските паметници са малцинство**** и това е обяснимо – Русия е главната опора на Групировката, нейната опора и защита срещу народния гняв ____________________________ *Руснаците в България, получават незаконно българско гражданство, живеят в затворени анклави и вече си издействат собствени училища и детски градини, поставен е и въпросът за собствена вътрешна охрана; отделно съществува Руска държавна собственост, засега една (база „Камчия“ – официално за почивка на деца и „ветерани от руските Служби“), но се работи и за още **децата и внуците на АБпФК, техните слуги и „русофилската“ пета колона в съучастие с руския бандитски капитал ***вижте Румъния, при Чаушеску беше по-зле от нас, а сега н и задмина, защото там на първо място е Нац. Интерес ****напоследък в София се изградиха доста български паметници, което предизвиква бурната реакция на деца и внуци на АБпФК от „културните среди“
извинете, поправка .....ПОСТКОМУНИЗМА
Един професор по икономика от Тексас, който се гордеел с това, че никога не е късал студент, веднъж скъсал един цял клас. Студентите в този клас настоявали, че социализмът (всъщност комунизмът, но в оригинал е използван терминът социализъм - бел. ред.) работи и ако бъде приложен никой няма да бъде беден, както и никой няма да бъде богат. Иначе казано, ще настане голямото равенство. Професорът решил да им даде шанс да докажат теорията си с малък експеримент. Условието било, че всички ще получат оценки, които да са средно аритметично на сбора на всички оценки. Така няма да има скъсани, но пък и никой няма да бъде отличник. След първия изпит оценките били изравнени и всички получили петици. Студентите, които учили съвестно били разочаровани, за сметка на тези, които пък въобще не били учили, но със усреднената система извадили късмет. Когато наближил вторият изпит, студентите, които учили малко този път учили още по-малко, а тези, които преди учили съвестно решили, че сега това няма особен смисъл и те учили по-малко. След втория изпит всички имали четворки. След третия изпит всички получили тройки. Това довело до скандали между студентите, обвинения и караници, като след тях никой вече не искал да учи заради другите. Така на следващия изпит всички били скъсани. Тогава професорът им обяснил, че социализмът също се проваля, защото когато наградата е голяма и усилието за постигането ѝ е голямо, а когато правителството отнеме наградата, никой няма да опита да я получи. Петте извода от този експеримент: 1. Не можеш със закон да направиш бедния богат, без да направиш богатия - беден. 2. Ако някой получава без да се труди, друг трябва да се труди без да получава. 3. Правителството не може да даде нещо на някого, без преди това да го вземе от някой друг. 4. Не можеш да увеличиш богатството, разделяйки го. 5. Когато половината от хората стигнат до идеята, че не е нужно да се трудят, защото другата половина ще се погрижи за тях, и когато другата половина стигне до идеята, че не искат да се трудят, защото друг ще се ползва от плода на труда им, това е началото на гибелта на нацията.
Браво!Много добър и ясен пример! Дано и по-тъпите го разберат, защото по-просто не може да се обясни СоциялизЪма.
ОПИТ ЗА НАРОДНО ОБЯСНЕНИЕ НА СоциализЪма Из Златната колекция за СоциализЪма. Знаменити вицове. ОПИТИ С КУЧЕТА Бай Тошо посещава едно село и държи реч. Свършва и започва свободни разговори със селяните. Една баба го пита: - Абе Тошо, тва комунизъма, вие ли го измислихте или учените? - Ние, бабо, ние го измислихме, ухилва се самодоволно бай Тошо. - Така си и мислех, вика бабата. Ако го беха измислили учените, щеха да го изпробват първом върху кучета.
Копи/пействащ уточнителю, разхвърля позивите (написани от някой друг), но отговор не даваш. Ще повторя... Ти как си се борил (в онези години) срещу ония изедници? Не се прави на скромен, сподели своя опит. Или действително си един скучен интернетен активен борец против комунизЪма и социализЪма.
Колкото е по-плосък материалът, толкова повече коментари събира. Рекорда държи една статия за това, къде да седим по ескалаторите в метрото - 283. Може да има и с повече и да съм я пропуснал, за което не съжалявам. Продължавайте да трупате кликове на марчето, и тя трябва хляб да яде.
39 Уточнител | 10.09.201702:43 27-мо място!!! Излиза, че преди нас, в света тогава има само 26 страни, а, нали! Я да видим тогава – до 1990 г. : В лагера преди нас със сигурност са Чехословакия и Унгария, а сигурно и Полша и ГДР. Продължаваме - Югославия и Гърция – също. Западна Европа -16 страни тогава. Продължаваме – ОАЕ, Катар, Кувейт, Сингапур, Малайзия, Тайван, Хонконг, Ю Корея, Япония. Продължаваме – Австралия, Н Зеландия. Продължаваме – Канада, САЩ, Венецуела, Чили. Продължаваме – Ю Африка. Тук не включваме Турция, С Арабия, някои малки процъфтяващи островни държави в карибско море и т.н.. *** ами,не.. от балканските страни само Гърция е била по-напред – 22-ро място, а от бившите социалистически държави – ГДР /на 21-во/ и Чехословакия /на 25-о/. Югославия е на 31-во място, Унгария – на 30-о, Полша – на 33-о, Румъния – на 41-во. след България са държави като Португалия/36-о място/Сингапур /35-о място/ и Южна Корея /34-о място/. http://hdr.undp.org/sites/default/files/reports /219/hdr_1990_en_complete_nostats.pdf 54 Уточнител | 10.09.201715:16 ЖИВОТ ПРИ ПОСКОМУНИЗМА Държавата, в която живеем сега, разбира се не е нормална и съвсем логично е най бедна в ЕС, въпреки, че в сравнение с НРБ е чудесна... ОСНОВНАТА ПРИЧИНА Е ЕДНА ЕДИНСТВЕНА: Живеем в ПосткомунизЪма. Това значи, че ни управляват децата и внуците на АБпФК (в НРБ работеха като „Номенклатура“). ПРЕОБЛАДАВАЩО в техни ръце са медиите, Службите, съдебн. власт и Прокуратурата. Те са преобладаващи в държавните образование, наука (началството в БАН, ВУЗ-овете, комисии м М-вото и т.н.), изкуства (началството), а също така във Висшата и Средна администрация на републиканско и общинско ниво. Здраво държат най-важните Министерства: МВР, МВнР, МО, МОН, а имат важно присъствие и в другите. Тяхна най-важна опора е Русия *** абе ,как стават тия работи!хем на тия гадни посткомунисти най-важна опора е Русия,хем от МО са дали на американците 4 бр.военни бази безплатно
Като въпросният "добър" пример ще ви дам друг. Върнете се назад и прочетете моето мнение и от нацъкани плюсове и минуси стигам до извода , че този сайт е пълен с цигани. Цигани които са мързеливи и крадливи. Дали е така ?!
ОПИТ ЗА НАРОДНО ОБЯСНЕНИЕ НА СоциализЪма Из Златната колекция за СоциализЪма. Знаменити вицове. ТРИТЕ КАФЕТА Трима служители от народното предприятие ГДКБУМКП* са командировани в града Н. за обмяна на опит. Пристигат, и както му е редът, се регистрират в местния хотел. Дават им стая с три легла. Вечерят, пийват и се прибират в стаята. Преди да заспят, го удрят на приказки. От дума на дума, под влияние на алкохолните пари, минават на вицове и естествено стигат до политически, някои от които, право да си кажем, твърде солени. Доста се били увлекли по тази тема, когато един от тях, голям зевзек, рекъл: - А бе ние тук си ги говорим разни, ама знаете ли че всичко се подслушва… Другите двама мигновено изтрезнели – Стига бе, глупости! В тоя загубен град някой ще ти се занимава с тия работи. Но зевзекът не мирясвал: - Ей сегичка ще ви демонстрирам. Отишъл до радиатора и на висок глас изтърсил: - Майор Петров, три кафета моля. – Стига с тия майтапи, бе! Развикали се другите двама, посмяли се, напрежението спаднало и започнали да си говорят за футбол. Тъкмо били забравили за зловещия майтап, когато се почукало. Тримата замръзнали на място и прибледнели. Вратата се отворила, влязъл служител от обслужването по стаите (хотелът бил на Балкантурист) с един поднос с три кафета: - Имате поръчка за стаята. Събитието имало ефекта на бомба. Тримата се вцепенили и загубили ума и дума. Никой нищо не коментирал, гледали се един друг подозрително, по-точно двамата така гледали колегата си майтапчия, който също обаче бил на това дередже, онемял от страх и ужас. Загасили лампите без да си кажат нито дума. Зевзекът се пробудил в ранни зори и констатирал, че бил заспал на стола. Огледал се - в стаята нямало никой, леглата били оправени и недокоснати, следи от друго присъствие нямало. Погледнал навсякъде – в банята, под леглата, нямало никой…Залутал се по коридоръ и слязал на рецепцията. Преплитайки език заобяснявал: - Аз, такова, …. с двамма колеги….36-та стая…, такова, да знаете? – Ааа, отведоха ги, отведоха ги. Отвърнали му. – А мене,….. такова…защо. – Ааа, на майора много му хареса номера с кафетата _____________________ * разшифровка: Градска Дирекция Комунални и Битови Услуги – Местна Кооперативна Промишленост
Вярно е. И ти и гети и сенилния, миризлив дъртак сте тъпи цигани, по малоумните ви изказвания се вижда мн ясно.