Нима не става ясно от заглавието? Помислете малко - към кого са таргетирани нелепите плюшени мечки, сърцата-балони, червените рози с космическа цена, сърцераздирателните картички и пр.
Наистина ли смятате, че нормален човек (разбирайте мъж), би купил доброволно подобно изчадие на маркетинговата индустрия? Случва се единствено, когато, притиснати от календара на стената, осъзнаем, че довечера (в най-добрия случай утре) е рожденият ден на любимото същество, Свети Валентин, годишнина от първата ни среща (която само тя помни!) и пр.
По-лошо е, ако осъзнаем, че сме го забравили и се "скатаваме подмолно като мижитурка", както те го наричат. Ами, сори, ама си имам и други неща на главата - пак закъснявам с крайния срок за предаването на проекта, имаше важен мач по телевизията, отново трябва да сменям картера (който ТИ намля последния път като паркира). Но вие, жените, никога няма да разберете това, нали?
Писнало ми е да ме обвиняват, че не си изразявам чувствата! Добре, ти какво искаш - да ти свалям звездите всяка вечер ли? Да зарежа приятелите си в събота вечер, само защото ти искаш да гледаме някой нискобюджетен албански филм за любовта между войник от НАТО и косовска селянка (а.к.а. боза)?
Или може би след първата ни среща да ти кажа, че те обичам и че искам да прекарам остатъка от живота си с теб? Я стига с тия глупости! Аз все пак съм мъж - и то хетеросексуален! Ако не ти харесва, чантичката с гримовете, обувчиците от мола и - навън! Ще си изразявам чувствата както и когато на мен ми е кеф, твой проблем си е, че не можеш да разбереш кога го правя! А после аз съм бил безчувствен!
Това, което ти наричаш "любов", за мен си е чист психологически тормоз. Не виждам нищо романтично в това да ми викаш "сладкишче", "бонбонче" и други захарни изделия пред приятелите ми.
Дразни ме, че по цял ден ми пращаш SMS-и, пишеш ми едновременно в Skype, Facebook, Twitter, icq, а после се сърдиш, че не ти отговарям. Не съм фен на майка ти и никога няма да бъда! Не виждам защо трябваше изобщо да ме запознаваш с нея след третата ни среща.
И никога не се сравнявай с колата ми, защото просто няма как да спечелиш. Тя притежава две много важни качества - мълчи си и през всички дни от месеца е на мое разположение. А, да - и харчи доста по-малко от теб!
Веднъж ми каза, че в името на любовта човек трябвало да прави компромиси. Теглих наскоро чертата и се оказа, че аз съм ти дал: 2/3 от мястото в гардероба; правата над телевизора; любимата си чаша за кафе; по-удобната възглавница, да си хостваш блога при мен, да закачиш онази грозната картина на стената и когато съм пил, да ми караш Колата.
Компромисите, които ти направи, бяха, че: не зае и останалата 1/3 от гардероба; даваш ми да сменя канала, когато има реклами по телевизията, сама залепи дръжката на любимата ми чаша за кафе, след като я счупи; хъркаш по-малко, откакто ти дадох по-удобната възглавница; нави се да сложим грозната картина в кухнята зад хладилника, а на колата засега само веднъж й смля картера на онзи висок бордюр зад блока.
Между другото никой не чете блога ти и той не генерира кой знае какъв трафик.
И това, ако не е любов, то не знам какво още да направя за теб!
