Аз не бях навършила още 15 години, а той (Антон Милтенов-Клюна) 19, когато се запознаваме в дискотека "Джо" в Студентския град. Тогава той още живееше в "Люлин" и караше трабантче.
Харесахме се веднага, причината беше, че и двамата бяхме доста лудички. В дискотеката обаче стояхме настрана един от друг.
По онова време - 1992 г., дискотеките затваряха по някое време и всички трябваше да се прибираме с автобус 94. Тъпото беше, че на спирката се изсипваше цяла тълпа хора и почти всеки път ставаха побоища. Аз бях от "печените" и затова момичетата, които се биеха, не ме закачаха, тъй като бяхме от една групичка.
Не можех обаче да помогна на другите девойки, които се отличаваха по някакъв начин. С по-хубави дрехи или по-наконтени. Обграждаха ги в кръг и се гавреха с тях, скубеха ги и ги ритаха. Това се случваше и на доста момчета на спирката.
Продължавам нататък. Рейсът дойде и всички (разбира се) започнаха да се бутат като овце, за да се доредят до някое местенце. Аз се качих с моята приятелка и видях, че Тони и неговата група са заели 4-5 места. Той също ме видя и ме издърпа така, че да падна върху него. Беше забавно. Започнахме да се целуваме, а през това време неговите хора се сбиха с някакъв човек в рейса.
Нещата загрубяха, защото някой извади бутилка и я разби в главата на човека. Шурна кръв и ме оплиска, въпреки че Тони се опита да ме закрие. Рейсът спря на следващата спирка и набитият беше брутално изхвърлен през вратата. Шофьорът нe обели и думичка, предполагам, че не искаше да му се случи същото.
Така беше по онези времена, изпълняваха се законите на джунглата и правото на по-силния. С Тони продължихме да се натискаме, докато не дойде моята спирка. Преди да сляза, ме придърпа към себе си и ме дари с най-страстната целувка, която човек може да си представи. След това ми обеща да ми се обади на домашния телефон, който му бях написала на листче. (Цяло чудо беше тогава да имаш мобилен телефон, който беше с размерите на радиостанция).
Не очаквах да звънне и когато го направи, бях изумена. Разбрахме се да се видим на култовата за времето си Аптека. Коя ли девойка не се буташе там с надеждата да я видят с някой от печените. А ето ме мен - почти 15-годишна лигла, под ръка с един от най-вървежните тарикати по онова време.
Колкото и да беше печен обаче, Тони се занимаваше с мръсен бизнес и това доста ми влияеше. По време на срещите ни той се виждаше с разни наркомани и им буташе пликчета с бяла отрова по джобовете. Те пък му бяха толкова благодарни, че ходеха след нас като зомбита и изпълняваха прищевките ни.
През 1992 г. си беше цяло чудо да играеш билярд някъде или да седнеш в луксозен бар. А ето, че на мен ми се случваше. Тони имаше един приятел Румпи, който често излизаше с нас. Година след това някой звъннал на вратата на Румпи и когато той отворил, го застреляли от упор. Законите на джунглата!
Аз обаче бях щастлива. Имах Тони, и виждах, че е сериозен към мен. Може би заради това, че бях много различна от другите девойки по онова време. Всяка от тях искаше да привлече вниманието към себе си, без да усеща, че по този начин предизвиква обратен ефект. А в мен Тони видя една чиста душа, човек, от който безкрайно се нуждаеше. Някой, който е до него в тежките време, в които живеехме.
И така както в началото ми изглеждаше несериозен, разбрах, че всъщност има съвсем сериозни чувства към мен. Донякъде това ме плашеше, бях и и девствена. С него обаче страховете ми се изпаряваха и оставаше само насладата от споделената ни любов.
Очаквайте продължение. (Избягвам от нас и прекарвам времето си с Тони, докато родителите ми ме търсят под дърво и камък и се побъркват от притеснение).
*Материалът дойде с това име по мейла.
Леле Мале, извинявай, ама явно нещо ти се губи. Той не е бил мутра. Не знам какво точно в това, че нищо от написаното не е вярно не разбрахте. Също така мои са си чувствата, както и реакциите. Не са били отправени думите ми към нито един от вас. Явно наистина си нямате работа, след като пиша, че този човек ми е бил скъп и продължава някаква дискусия. Дискутирайте си измишльотините тогава. Самият факт, че го наричаш "мутра" - значи, че текстът е оставил някакви впечатления, които нямат НИЩО ОБЩО С ИСТИНАТА.
Не ми е любопитно да чета скалъпени лъжи, не. Нито Клюна някога е идвал в Джо, нито с Румпи е бил близък, нито е давал пакети,защото в цитираните години беше Никой, нито Румпи е мутра, нищичко не е верно.Това не е друга гледна точка, това са пълни глупости.
накъдетака, разбрано! Извинявам се, че все пак те засегнах... Но не забравяй, че за обикновените хора, когато някой бива гръмнат - значи е бил мутра... И в парламента е пълно с мутри... Защото когато боклуците станат много, започва сортирането им по партии... Съжалявам за приятелят ти! Лека му пръст! Тхенде на този безсмислен спор от мен...
http://www.youtube.com/watch?v=ZlO9tVIQGnY
А на Йоле дилърът му е дОбър!
СЛОВО НА КЪРТ ВОНЕГЪТ ПРЕД ВИПУСК " 97 " В МАСАЧУЗЕТСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ /06.10.2004 г./ Дами и господа от випуск 97, мажете се с плажно масло ! Ако трябва да ви ...дам само един съвет за бъдещето, той ще бъде този за плажното масло. Ползата от плажното масло в дългосрочна переспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети: Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си, едва след като те избледнеят, но не обръщате внимание сега. Повярвайте ми, след 20 години, като разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И въщност изобщо не сте били дебели. Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща, които никога на са ви идвали наум. Всеки ден правете нещо, което ви плаши. Пейте. Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце. Чистете си зъбите с конец. Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете комплиментите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали. Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения. Протягайте се. Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате от живота. Най-интересните хора, които познавам, са знаели на 22 години какво искат от живота. Някои от най-интересните на 40 години все още не знаят. Приемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато си отидат. Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може и да нямате. Може би ще се разведете на 40 години, може би ще празнувате 75 години сватба. Каквото и да стане, не сe поздравявайте или самообвинявайте твърде много. Вашият избор е на половина късмет. Както и изборът на всеки друг. Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога сте притежавали. Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята, в която живеете. Четете указанията, дори и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни. Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най-добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най-голяма вероятност ще ви останат верни и в бъдеще. Разберете, че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните от тях. Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини. Пътувайте. Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, чи когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните. Уважавайте възрастните. Не очаквайте някой да ви помага. Може би ще имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога кранчето ще спре. Не си играйте твърде много с косата си, защото когато станете на 40, тя ще изглежда като на 85. Внимавайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозните части и преработване, за да се представи на по-висока стойност. Но имайте ми вяра за плажното масло.
Точно за това, Леле и реагирах така, защото тук стана като някакво жълто списание, като не се проверяват фактите - ок - всеки иска да си разкаже някаква история, Клюна - той е всеизвестен, любовна драма - оставили му името, но имена на други хора по този начин да се оставят за мен е недопустимо. Майка му може да го прочете това, която е загубила дете - и имам предвид дете и на възраст. Историята е тъжна и нелепа. Лек ден на всички. Приключих аз с този сайт за известно време.
@Империалл ,много тънкообиден си станал да не би да попаднахме на лош момент от премеждията ти светски))))))
Да, Стинката застреля Румпи, преди той да успее да стане истинска мутра. Това като човек учил с него в едно училище ме зарадва определено. На няколко човека е бил скъп малката гадина, но много повече хора ги беше страх от него. Включително и мен. Защото беше луд и жесток. Беше една злобна и дребна гадина. И продаваше наркотици, нищо че семейството му бяха известни подводни форографи. Те нямат нищо общо.
Ох, тъкмо щях да се опитам да ви разсмея малко... Обаче пък, що пък не? Днес излязох от къщи и срещнах съседката, която страшно много ми харесва. Тя ме погледна и ми се усмихна!!! Да, определено ми се усмихна!!! Това беше такова зареждане с позитивна енергия, че пътувайки за работа, аз греех направо. Даже хората по улиците ми се усмихваха, чувствайки доброто ми настроение. Усмихнат, пристигнах на работа, където един колега ми каза: - Така ли ходиш по улицата? Я си вдигни ципа! )))))))))))))))))))))))))
Добре, че е АлахАкбар да разясни ситуацията, че мене съвестта почнА да ма гризе за Румпи. Кой знае кой прав кой крив. Секи вика така е ма доказателства от никой читави нема. То тава па остава у тоа форум и доказателства да почнат се вадат. Та квото е било това е. Едната вика Клюна и Румпи приятели, другата се разпенявила дека не било верно, трети вика пустиняк бил. Лека му пръст, ако е бил свестен човек. Па ако е бил пустиняк по-добре да си мЪлча.
Значи голяма дилема ме е обзела. Дали да вярвам, че бай Румпи е бил мутра, понеже все пак са го застреляли, при това не за да му откраднат портфейла или при спор за паркомясто. Или да вярвам на Накадетака, че след като са си инспектирали взаимно всичките дупки и отверстия (хвалбата за което очевидно беше целта на цялата емоционална тирада), следователно Румпи е много добро и точно момче.
Fedar, толкова плоско, селско, тъпо и малоумно изказване не бях очаквала от теб. Нищо не сме си инспектирали, нито виждам и най-малък намек от мен за подобно нещо. Нивото ви явно е толкова ниско, че нямате уважение към нищо и никой. Ако аз прочета тук, че някой ник, независимо кой пише това, което аз съм написала по повод смърта на някой - щях от елементарно възпитание да замълча. През времето, в което съм влизала тук не съм споделяла нищо за отверстията си и коментара ти е безумно кретенски, за довиждане на този форум, който изпростя тотално, както и от към статии, така и от към коментиращи - мога да ти пожелая да не изпиташ емоциите ми,нищо повече.
@ Tichawonna, много драматизъм, но все пак щастлив край. Една мутра по-малко... една бивша мутреса повече.
Намерих и в друг форум да споменават същата персона: http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=droga&Number=1951593028&page=0&view=collapsed&sb=5&part=all&vc=1