Христос Воскресе! Православният свят отбелязва най-големия християнски празник - Възкресението на Божия син Иисус Христос.
Неслучайно празникът носи името Великден, за да отбележи саможертвата на Спасителя, който умира на кръста, за да изкупи греховете на човечеството.
Неговото възкресение от смъртта е символ на безкрайната Божия сила и представлява триумф на живота.
Празникът поставя край и на 40-дневния пост, с който миряните пречистват както телата, така и душите си. Именно отърсването от лоши и греховни помисли е в основата на празника - да може Христовата саможертва да бъде посрещната с чисто сърце.
На Велика Събота цял ден църквите отслужват богослужения, като централно място в честванията има вечерната литургия. Когато наближи полунощ, всички светлини в храма се гасят, а свещеникът излиза с благодатния огън, донесен от Йерусалим, давайки на миряните да запалят свещ от него.
Извън църквата свещеникът чете Евангелието, което разказва за Възкресението, и се пеят песнопения.
С настъпването на полунощ със звъна на празничните камбани се възгласява Великденския поздрав "Христос воскресе", на който се отговаря с "Воистину воскресе".
Свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери, и с пеене на Канона на празника - Воскресенния ден, се влиза в храма за света литургия.
Миряните могат да отнесат по домовете си пламък от Благодатния огън, като по традиция стопанката на къщата обикаля всички стаи в дома и отправя молитва към Господ да пази дома. Накрая свещта се оставя да доизгори сама.
Символът е, че така отнасяме в домовете си част от светлината на вярата.
Оттам започват и същинските празненства и нецърковните традиции.
Основно място в празника е борбата с шарени яйца, като се смята, че яйцето, което излезе най-здраво накрая, ще донесе на притежателя си здраве, сила и успехи.
Според българските обичаи в неделния ден на Великден младоженците гостуват на своите кумове, като задължително на домакините се носи дар - великденски хляб (козунак) и боядисани яйца.
Краят на великденския пост означава и богата трапеза за празника. Традиционно се поднася печено агнешко или козе месо, зелени салати, ориз, а заедно с това и козунак и сладки. Пие се вино.
В някои краища на страната е запазен и езическият обичай "люленки", при който в следобеда след големия великденски обяд се връзват люлки по някое високо дърво, като хората се люлеят на тях, за да се предпазят от змейове и болести.
Друга традиция, спазвана по Великден от българските православни християни, е обличането на нови дрехи като символ на зараждащия се нов живот през пролетта и Христовото възкресение.
Идеята е, че Великден представлява тържество на живота, победа над смъртта и всяка неправда в света.
На Великден имен ден празнуват хората, които носят имена като Величко и Величка, Велико и Велика, както и техните производни Велко и Велимир.
За този най-светъл празник в православното християнство екипът на Webcafe.bg ви желае повече здраве, светлина и мир в душите, семейно щастие и спокойствие!
Нека опрощението на греховете, дошло от саможертвата Господна, ни вдъхнови сами да бъдем по-опрощаващи, по-милосърдни и по-добри!
Христос Воскресе!
