Вече девета година една специална програма на SAP Labs България помага на българските ученици да развият афинитет към науката и технологиите, както и да придобият ред други фундаментални качества и умения.
Програмата "Роботика за България" е проект на българския развоен център на световния софтуерен лидер SAP и дотук е обхванала над 2500 ученици от 100 училища в 55 населени места в страната.
Като навлизат в роботиката и участват в състезания срещу други ученици, децата между 5. и 12. клас правят първите си стъпки в областта на информационните технологии, отварят си възможности за ранно кариерно ориентиране, учат се на работа в екип и потъват в едно вълнуващо и увлекателно занимание.
Учителите също се развиват професионално в технологичната сфера, израстват паралелно с децата и съпреживяват техните емоции по време на подготовката и състезанията.
Какво прави инициативата толкова успешна и какво мотивира между 70 и 100 отбора годишно от цялата страна да навлязат в роботиката?
Отговорите дават Моника Ковачка-Димитрова, член на Надзорния съвет и старши проектен мениджър в SAP Labs България, както и Десислава Цокова, старши учител в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин и ментор в програмата вече девет поредни години.
"Започнахме през 2015 г. с идея да проверим има ли роботиката почва в българските училища", разказва Ковачка-Димитрова. "Това е извънкласна дейност, която ние в SAP Labs България в партньорство с Фондация "Работилница за граждански инициативи" подкрепяме с материали, със самите роботи, с обучения, състезателно поле и финансиране на финалистите за участие на присъствено състезание."
Ролята на учителите е да създадат отбор в училището, който ще се състезава в рамките на една учебна година. Отборът трябва да се научи как да конструира робота и как да го програмира, a участниците реализират и по един научноизследователски проект, който е на различна тема всяка година.
Моника подчертава, че програмата е предизвикателство не само за учениците, но и за учителите, защото в случая преподавателите не са хората, които имат отговорите на всички въпроси, а по-скоро трябва да наставляват отборите сами да намерят решения на поставените задачи.
Десислава Цокова е сред учителите от най-първата тестова група в началото на програмата, но не спира да се включва и до днес, след като се е убедила в ползите за всички участващи.
"Първите преподаватели получихме комплект роботи, изкарахме едно обучение в София, набързо програмирахме по един робот и всеки с комплекта си тръгна към вкъщи. Като всяко нещо, което се случва за първи път, в началото беше много трудно", спомня си тя.
Първата година Десислава Цокова успява да сформира един отбор от четирима души в своето училище във Видин, но днес там за "Роботика за България" се подготвят 30 ученици.
В по-общ план проектът на SAP Labs България продължава да се развива впечатляващо в цялата страна - всяка година се добавят по 15-16 училища, а финалите се провеждат в София в края на учебната година и включват над 200 ученици с техните учители.
"Имаме много учители, които са останали 9 години с нас, както и такива, които се връщат, след като са сменили училището", радва се Моника. "Допускаме и частни клубове и частни училища, които сами могат да си спонсорират робота. Ние подкрепяме общинските училища, които нямат такъв бюджет и иначе не биха могли да участват."
SAP Labs България покриват и пътуването на отборите до София за финалите. Това е обяснимо с оглед на факта, че сред тези 55 места из България, в които програмата е достигнала, има множество малки градове и села.
Там по роботиката са се запалили деца, които иначе не биха имали достъп до такова занимание.
А учителите-ментори в отделните училища вече имат традиция да си помагат и така да развиват и конкуренцията, за да напредват всички заедно.
"За мен състезанието е уникално, защото не е само роботика. Има много разнообразни задачи, с които трябва да се справят участниците", подчертава Десислава Цокова.
Основната състезателна категория е от деца между 10 и 16 години, има усложнени задачи за 17- и 18-годишните, а понякога се включват и по-малки деца (имало е и отбор от първокласници).
Роботът за сглобяване се състои от Lego части, а отборите трябва сами да измислят точния дизайн на робота и после да го програмират да изпълнява определени задачи по зададена площ.
Същественото е, че роботът трябва да изпълнява мисиите автономно, а неговото програмиране се извършва с прикачения към комплектите софтуер. Върху зададеното поле са поставени различни обекти, а роботът тръгва от единия ъгъл и трябва да измине определено разстояние и да изпълни описаните задачи - например да изрисува нещо с молив на точно определено място или да сложи две топчета в чаша.
Задачите носят различен брой точки на отбора, а наказателни точки се присъждат, ако се наложи намеса на учениците при изправянето или насочването на робота.
"Сформирането на екип е много сложна работа. Всъщност може да се окаже, че програмирането е най-лесният от всички елементи на това състезание", смята Десислава.
Тя изтъква, че децата се научават да работят в екип и под напрежение, да разпределят дейности и да спазват срокове.
Дават си и много отговори защо изучават предметите от STEM дисциплините. Едно е да четат в учебниците кои са първи, втори, трети принцип на механиката, или какво е равновесие и център на тежестта. Друго е да видят как роботът им изпитва затруднения, когато пренася някакъв предмет, и покрай решаването на този проблем да научат чрез практиката законите на физиката.
Програмата дава много не само на учениците, но и на учителите. За Десислава Цокова заниманията с роботика остават особено мотивиращи в трудни моменти.
"Ако нещо с останалите часове в училище започне да ме демотивира, това е инициативата, която ме връща обратно, зарежда ме и ми дава сили - защото виждаш едни деца, които се борят, които се развиват."
В "Роботика за България" учителят е по-скоро ментор, работи с децата в по-неформална среда и задачата му е да им помогне да се сработят. Не е задължително преподавателите да са специализирани в информационните технологии и програмирането - учители по всякакви предмети могат да кандидатстват за програмата чрез мотивационно писмо. Кандидатурите се преглеждат от SAP Labs България заедно с техните партньори от Фондация "Работилница за граждански инициативи", преди да се направи финалният подбор.
Сред най-важните критерии са мотивацията на учителя и неговата визия какво си представя да постигне със своя отбор.
"В момента конкурсът е отворен, така че много ще се радваме на нови, хубави кандидатури", отбелязва Моника Ковачка-Димитрова.
Тя допълва, че като пораснат, някои от децата също се превръщат в ментори в "Роботика за България". А по-голямата част от съдиите в състезанието са бивши участници, които вече са студенти и имат желание да останат свързани с програмата, която им е дала толкова много.
В бъдеще Моника Ковачка-Димитрова планира "Роботика за България" да се развие с добавянето на регионални състезания, за да могат повече от участниците да изпитат тръпката от надпреварата.
А Десислава Цокова е щастлива, че покрай роботиката се е образувала една цяла общност в нейното училище.
"Работим всеки ден след часовете и децата не искат да си тръгват, стоим до 6-7 вечерта", разказва учителката. "Има смисъл във всичко, което правя, защото виждам промяната в тези деца, виждам като успеят как им греят очите, как се радват и танцуват от щастие. И накрая всички се чувстваме като едно семейство."
